Животът в градовете изкуствено се усложнява. Единствения шанс на човек да не стане роб на съвременната икономика е да започне да работи върху себе си.
Когато човек попадне в естествената за него природна среда, мислите му стават светли и чисти. Много хора се притесняват, къде да започнат работа. Но е нужно всеки да създаде собствена атмосфера на живота си. В града това е невъзможно. За това човек трябва да се върне в естествената си среда. Да не плаща на съвременните робовладелци чрез кредити, ипотеки и наеми за скъпи жилища.
Ние сами си създаваме съвременната менажерия. Ако спрем да финансираме всичко това, системата ще умре или ще се трансформира в нещо друго.
Нима може така да живее съвременния човек? Да се съгласява с такива отвратителни условия?
Той има Божествена основа и възможност за развитие в Бога. Защо не се огледа и не стъпи на здравата основа?

Връщайки се у дома, той завари жена си да слага масата за вечеря. Хвана я за ръка и й каза:
– Трябва да говоря с теб.
Тя седна и спокойно започна да яде. Той видя болка в очите й и се изненада, не знаеше какво да каже. Но трябваше да й сподели това, което си мислеше:
– Искам развод, – започна той спокойно.
Тя не изглеждаше раздразнена от неговите думи. Само тихо попита:
– Защо?
Той се изплъзна от въпроса и това я разстрои. Сърцето му принадлежеше на друга. Той повече не обичаше жена си. Само я съжаляваше.
На другия ден той се върна късно и я завари нещо да пише на масата. Не вечеря. Легна си и бързо заспа, защото беше много изморен от деня прекаран с другата.
На сутринта жена му представи своите условия за развод:
– Не искам нищо от теб, – каза тихо тя, – само те моля за един месец да отсрочиш развода. За този месец бих искала да живеем един нормален живот. Нашият син има изпит след месец и не искам да нарушавам мира му с нашия бракоразводен процес.
Той нямаше нищо против това нейно предложение, но имаше още една нейна, макар и странна за него молба:
– Бих искала да си спомниш началото на нашите семейни отношения….., когато ме носеше на ръце в стаята в деня на нашата сватба. Моля те в продължение на един месец да ме носиш на ръце от нашата спалня до входната врата.
Той си помисли, че тя е изгубила разсъдъка си. Но за да направи последните им дни що годе търпими, прие странното й искане.
Нямаше интимност с жена си, с което искаше да подчертае решението си за развод. Първият ден, когато я носеше му беше неловко. Синът им запляска с ръце и се засмя:
– Татко носи мама на ръце.
Думите на детето го жегнаха силно. От спалнята в хола, а после до вратата, той държеше жена си в прегръдките си. Тя затвори очи и тихо каза:
– Не казвай на детето за развода ни.
Той кимна с глава, въпреки че се чувстваше разстроен. Тя слезе на вратата и отиде да хване автобуса, за да иде на работа, а той отиде в офиса.
На следващата сутрин синът им влезе в стаята и каза:
– Време е да носиш мама.
За синът им стана важен моментът, в който баща му носеше майка му на ръце. Тя обикновено приближаваше сина си до себе си и го прегръщаше. Мъжът се обръщаше настрани, да ни би в тези последни минути да премисли и измени на решението си. След това я взимаше на ръце и я занасяше до входната врата. Тя обгръщаше с ръце шията му тихо и естествено. Държеше я плътно до тялото си, както в деня на сватбата им. Струваше му се, че жена му от ден на ден става все по-лека.
Последния ден, когато я държеше в ръце, той трепна. Синът им отиде на училище, но той още я държеше в ръце. Усмихна се и й каза:
– Не съм забелязал, че в нашите семейни отношения липсва близост.
След като я остави тръгна към офиса. Нещо го озари, слезе от автомобила, даже не затвори вратата. Страхуваше се, че нещо ще забави изпълнението на решението, което бе взел.
Изкачи се бързо до горе,  а в това време тя отваряше вратата и той бързо й каза:
– Извинявай, не искам да се развеждам….
Тя сякаш се събуди от дълбок сън. Удари му един шамар, затвори вратата и се разрида. Той слезе надолу и тръгна.
На връщане, на път за в къщи се отби в един магазин за цветя и поръча голям букет. Продавачката го погледна весело и го попита:
– Какво да напишем на картичката, преди да я сложим в букета?
Той се засмя щастливо и каза:
– Напишете: „Ще те нося всяка сутрин на ръце, докато смъртта ни раздели!!!“
Прибра се с букет цветя и усмивка на лицето. Прелетя стълбището и влетя като хала. Намери жена си в леглото – мъртва.
Тя се беше борила с рака много месеци наред, а той беше така зает с любовницата си, че не бе забелязал нищо. Тя знаеше, че скоро ще умре, за това искаше да спаси от отрицателни емоции сина си, ако разбере за развода им. В крайна сметка, бащата изглеждаше като любящ мъж в очите на сина си.
Малко неща в семейните отношения имат наистина значение. И това не са къща, кола и пари в банката. Така, че отделяйте време за тези малки неща, които създават близост в семейните отношения.
Нека вашето семейство наистина да бъде щастливо!

Свещеното животно за древните египтяни е  известно като скарабей. Целия си живот той прекарва в тор от слонове и бикове.
През последните години популацията на африканския торен бръмбар е намаляла, поради подобрените санитарни условия  в градовете. За скарабея става все по-трудно. Той не може да си намери подходяща купчинка тор, особено влажен, който е необходим на бръмбара да се охлажда.
Учените са забелязали, че предвижванията на този вид торни бръмбари е ориентиран по Млечния път, Слънцето и Луната, което им помага да не се отбият от пътя си.

На Филипините им затвор, за който знае цял свят. Своята известност той не дължи на своя контингент или суровите условия прилагани към затворниците, а благодарение на необичайния подход по въпроса за превъзпитание на престъпниците.

Администрацията на филипинския Провинциален център за задържане и рехабилитация в град Себу превъзпитава затворниците чрез танци. Тази методика има възпитателен ефект и е донесла на затвора световна слава.

Автор на тази идея е консултанта по безопасността Байрон Гарсиа, чиято дейност се заключавала в потушаване на бунтове. Той решил да съсредоточи усилията си към профилактика на престъпността и измислил интересно занимание за обитателите на затвора.

Първото видео с масови танци на затворници в затворнически униформи се появи в YouTube преди три години и тези кадри обходиха целия свят. От тогава затворнически записи на танци се появяват в Интернет постоянно. Престъпниците се превръщат в класически танцьори и се стараят да не пропуснат нито един световен хит. В града този затвор се е превърнал в туристическа атракция.

Въпреки това световната слава не се е отразила на условията на живот за затворниците, които както и по-рано живеят при строг режим. Спят на корави нарове в камери за 10 и повече човека и се хранят доста оскъдно.

Танците са неизменна точка от дневния ред и никой не пита затворниците за техните желания и предпочитания. От тренировки се освобождават болните и старците, а останалите се гонят масово на занятията и представленията. Много от тях с желание участват в тези мероприятия, тъй като тези занимания се явяват отдушник и единствената им радост в живота.

Двама от затворниците са направили танците своя професия и след като били освободени от затвора станали професионални танцьори.

Учени от MIT обявиха Wheel Copenhagen – революционен проект на велосипедно колело.

Copenhagen Wheel натрупва енергия всеки път, когато велосипедиста натиска спирачката, а после отдава тази енергия, когато е необходимо да се приложат допълнителни усилия за движение, при изкачване на хълмове или рязко увеличаване на скоростта.

Устройството с помощта на iPhone показва на потребителя нивото на замърсяване на атмосферата, местата на задръстванията, пътните условия в реално време и т.н.