Това е хибридна порода, която е въведена от ентусиасти, за отглеждане на таралеж в домашни условия.
Необходимо било да се създаде красиво малко животно с дружелюбен характер, необременено с големина и не спящо зимен сън, за разлика от привичния за нас европейски таралеж.
То е красиво, за да получите от него естетическо удоволствие. Дружелюбно е, така че можете да го подържите в ръка и дори да го дадете на дете.
Мъничко е, за да не се разнася в апартамента неприятна миризма. не заспива през зимата, за да му се радвате цяла година.
Необходимо е новата порода лесно да се размножава в домашни условия, защото таралежи родени в домашни условия са значително по-малък носител на болести, отколкото таралежите родени в дивата природа.
Пред ентусиастите стояла конкретна задача и те я изпълнили. Получило се е много сладко животинче – хибридната порода африкански таралеж пигмей.
Таралежът не е цирков кон и трудно се дресира. Човек трябва да се адаптират към навиците на таралежи, а не обратното.
По природа таралеж е самотник. По-активен е през нощта, отколкото през деня. Към силните шумове и ярките светлини се отнася отрицателно.
Разтваря кълбото си и може да позира, само ако се доверява на човека. А за да се спечели доверието на таралежа, са нужи много време и търпение.

Почти 70 години са изминали от края на Втората световна война, но и днес по целия свят се намират артефакти от това време, понякога трогателни, а други животозастрашаващи.
Такава е била и японската мега-подводница изчезнали през 1946 г. Тя е била намерена близо до югозападния бряг на остров Оаху на дълбочина от 700 метра.
I-400 е най-голямата и най-технологично напреднала подводница за времето си. Тя е могла наполовина да измине пътя около земята без да се зарежда и е носила на борда си три огромни 1,800-килограмови бомби, които е можело да се заложат за няколко минути.
В края на Втората световна война подводницата е била заловена от американските военни и е отведена в Пърл Харбър за инспектиране.
Когато започнала Студената война, Съветският съюз поискал достъп до подводницата в съответствие с условията на споразумението, но от САЩ не пожелали да споделят технологиите ѝ отричайки, че знаят къде се намира тя.

След напрегнатата и нервна работа цяла седмица приятели решиха да прекарат почивния ден в своя дом на колела.
За беда спокойствието им често се нарушаваше от доброжелателни, но неканени гости, които се пазполагаха близо до туристите.
Тогава приятелите измислиха оригинален начин, чрез който да се освободат от натрапниците.
Днес, когато се настаниха на избраното място, окачиха на вратата на фургона си следната обява:
„Застрахователен агент. Запознайте се с нашите изгодни условия за застраховка“.
Никой не посмя да се настани наблизо, защо ли?
Изглежда така наречената от Тери Прачет „за страх уловка“ или както ние си я знаем – застраховка, буди невероятни „чувства и усещания“ у хората.

9 февруари 1878 г. Граф Николай Игнатиев пристигна в Одрин. След подписването на Одринското примирие, на него се падна честа да представлява Русия в мирните ѝ преговори с Турция.
Той непрестанно крачеше напред-назад и високо изразяваше недоволството си:
– Не трябваше да спират военните действия. Това примирие съвсем не е навреме. Нашите войски все още не са преминали земите на Македония и Родопите, нали и те трябваше да бъдат включени в границите на българското княжество.
– Прекрасно знаеш, че това бързо подписване на примирието е изискано от Петербург, – опитваше да го връзумява някой от дипломатите.
– Една евентуалната окупация на Цариград от руски войски би осигурила много по-добри позиции на Русия по време на преговорите, – настояваше на своето Игнатиев.
– В Петербург са притеснени, страхуват се да не възникне война с Обединеното кралство и Австро-Унгария, – каза дипломата.
– Кой още ще участва в преговорите от наша страна, – попита Игнатиев, независимо от това, че не бе съгласен с решенията взети в Петербург.
– Александър Нелидов, началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Ще бъде и княз Алексей Церетелев, той с очите си е видял безчинствата в българските земи, след погрома на Априлското въстание. Нали помниш, че замести Найден Геров в руското консулство в Пловдив. Той добре е запознат с проблемите на българите.
На 13 февруари в Одрин пристигна първият член на турската делегация, външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият – Сабдулах бей, посланик на Османската империя в Берлин.
– До кога ще ги чакаме да се събират? – негодуваше един от руските дипломати.
– Не чу ли, британският флот е нахлул в Мраморно море? – обади се един от руските офицери.
– И това нявярно ги обнадеждава, – недоволно поклати глава дипломата.
Най- накрая бе дадено началото на самите преговори. След като си размениха своите пълномощия и намерения за добра и ползотворна работа започнаха.
Сафвет паша още в началото заяви:
– Империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи.
– Тук сме се събрали, за да уточним условията за мир, – намеси се един от представителите на руската страна.
– Подписването на договор ще има само ако се съберат всичките Велики сили и решат това.
Много приказки се изприказваха, но преговорите не вървяха.
Не веднъж се коментираше в руската група мудността на турските представители.
– Знаете ли защо Сафвет паша протака преговорите?
– Да, но не ги прекъсва, нали!
– Виж, той се страхува от ново руско настъпление към столицата.
– От друга страна се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.
Преговорите започнаха мъчително да се протакат. Руското правителство усети намеренията на Османската империя и за това предприе по-твърди мерки.
На 24 февруари бе изпратен отряд от 10 хиляди души край Цариград, а Главната квартира се премести от Одрин в Сан Стефано. Малко рибарско селище разположено на брега на Мраморно море, на около 10 километра от Истанбул.
Тактиката на сплашване не подейства и османските пълномощници продължиха да печелят време, очаквайки помощ или събиране на Великите сили.
Преговорите се ожесточиха.
– Възразяваме срещу предложениете граници за България и Сърбия, те откъсват значителна част от територията на империята ни, – спокойно обясняваше представител от турската страна.
Руските представители не искаха да отстъпят позициите си.
– Откъсването на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста селища там. Не разбирате ли, че голяма част от населението, ще се придвижи към свободните български земи? Това ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.
На 25 февруари в Сан Стефано пристигна великия везир Ахмед Вефик. Продължиха обсъжданията относно границите на България, но до споразумение не се стигна. Преговорите се прекъснаха на 28 февруари.
Граф Игнатиев разярен уведоми главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич:
– Примирието трябва да се прекрати, не може повече така. По-добре е незабавно да подновим настъплението си.
– Но това би довело до война с Англия, – опита се да го успокои Николаевич.
Игнатиев реши да предприеме друга тактика. На 1 март заедно с Нелидов поставиха ултиматум на османската делегация:
– Или ще подпишете договора, или ще подновим военните действия.
Руската армия в околностите на Сан Стефано се строи на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите се възобновиха.
Руснаците решават всичко да приключи на 3 март. Това е своеобразен подарък на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 3 март 1855 г., а през 1861 г., на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право.
Представителите на руското командване започнаха подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части бяха строени с пълно бойно снаряжение.
На войниците бяха раздадени по 100 патрона и всички очакваха или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускаха и отново строяваха.
От Цариград със специален вагон пристига и адютантът на султана.
Напрежението нарастваше. След дългото очакване, едва около 17 часа сред официалните лица настъпва раздвижване, а сред тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнесе вестта за подписания мирен договор.
Радостен вик се разнесе от гърдите на 35 000 войника. Хората се прегръщаха и целуваха. Войници с офицери, приятели с непознати.
Стар български войвода стоеше на колене, ридаеше като дете и протягаше ръце към войниците. това беше върховен миг.
С цената на много жертви беше извоювана свободата за многострадална България.

Бактерията  Tersicoccus phoenicis е била открита през 2013 г. в помещения, където най-малко са очаквали да я намерят, в стерилните стаи на НАСА и Европейската космическа агенция.
Те нямали нищо общо една с друга. Едната е открита във Флорида, къдто се е сглобявал космическия апарат „Феникс“, а другата на космодрума в Куру, Южна Америка.
В такива помещения се подържа по-високо въздушно налягане, очистват се със силни химикали и ултравиолетова светлина, но за откритите бактерии, тези условия ги устройвали.
Възможно е те да са попаднали на Марс чрез „Феникс“ или някой друг апарат.