Posts Tagged ‘ум’

Не си играйте с греха

понеделник, юли 10th, 2017

imagesГрехът е подобен на отровна змия. Той ще унищожи душата със своята смъртоносна дяволска отрова, ако не го изоставите.

От всички злини човешкият грях е най-голямото зло. Греха лишава душата от мир, ума от светлина, земята от благословения, а всяка твар от всяко добро нещо.

Източник, корен и майка на всяко зло е греха. Той отслабва телата ни и произвежда болести.

Грехът не е безобидна грешка в живота. Той действа разрушително. Унищожава общението с Бога и близките.

Грехът опасно стеснява подсъзнанието, стараейки се да бъде забравено. Именно в подсъзнанието той действа разрушително върху тялото и душата.

Против греха има само едно средство – прошката. Исус Христос има власт да прощава греховете. И когато Той прощава, то и освобождава от властта на греха.

Видение и реалност

вторник, юли 4th, 2017

imagesПреди да видим нещо наяве, ние го виждаме в ум си.

Животът не е безполезна руда. От тъмнината се добива желязо, което издържа поредния удар. Така то става прекрасно и полезно парче.

Бог ни изпраща видения, а после ни води в долината, за да ни приведе в съответстващия вид, да ни поочука малко. И ето в тази долина много от нас падат духом и се отказват от всякакви видения.

Всяко видение става реалност, ако имаме достатъчно търпение. Помислете колко много време има Бог в запас! Той никога не бърза, а ние ужасно бързаме.

Открило ни се е нещо забележително и славно и …ние се впускаме в бой, но видението веднага не става реалност.

Бог трябва да ни прекара в долината през огън и вода, за да се получи от нас това, на което Бог може да довери не видението, а самата реалност.

От този момент, когато Бог ни открива нещо, Той не престава да се труди, докато не ни доведе до съвършенство. А ние отново и отново се теглим от ръцете Му и се опитваме нещо от себе си да изковем.

Видението, което ни изпраща Бог не са въздушни замъци. Той ни показва, какви иска да ни направи.

Позволете Му да ви сложи на грънчарското Си колело и да ви върти, както Му е угодно, тогава от вас ще се получи, това, което ви е изявено във видението.

А в същото време не се обезкуражавайте и не падайте духом. Ако Бог нещо ви е открил, можете със всички сили да се борите да се задържите на предишното ниво, но при вас това няма да се получи….. Бог няма да ви даде спокойствие.

Мъдростта не се отдава лесно на човека

неделя, юли 2nd, 2017

imagesЗа да постигнем мъдрост ни е необходимо:

Трябва да имаме готовност да приемаме Божиите заповеди и мъдрите наставления на по-възрастните.

Необходимо е, да предразположим сърцето и ума си към размишления.

Нужно е горещо желание да се придобие мъдрост като истинско съкровище.

Златотърсачите прилагат огромни усилия, за да получат злато и сребро, които толкова много се ценят в света.

Никой в света не може да придобие мъдрост с човешки усилия.

Когато угаждаме на Бога, Той ни дава мъдрост. С нея идват знанието и умението. Тогава нашият път става път на правдата, където Бог ни защитава.
Струва си, със всички сили да искаме такава мъдрост.

Ние живеем в един безбожен свят, където Божията мъдрост не се цени. Но нека помолим Бог да ни даде Неговата мъдрост като най-голямото съкровище, което можем да имаме.

Помни за Небесата

четвъртък, юни 29th, 2017

imagesХора, които винаги си спомнят за Небесното Царство, даже и в най-мрачните дни остават ведри и радостни.

Ако възприемаме Небесната слава като реалност, ако малко внимание отделяме на материалните вещи, а повече на духовните и вечните, нас трудно ще ни разтревожат.

Това не е бягство от реалността, както смятат някои. Напротив, твърдата вяра в бъдещото, ни прави по-отговорни в живота.

Около нас има хора, които даже и на ум не им е идвало да помислят за рая или ада. Как ще научат за своето бъдещето, ако не им кажем какво ги очаква?

Истинското бягство от действителността се заключава в нежелание да се погледне в бъдещето и да се приеме това, което Бог е приготвил за нас.

В тези мрачни дни, пълни с объркване и несигурност, всеки християнин, който уверено гледа към бъдещето, запазва спокойствието и радостта си, знаейки че един прекрасен ден ще се възцари Христос, а ние „ако устоим, то ще и да царуваме с Него“.

Нищо друго освен разпнатия

вторник, юни 6th, 2017

imagesДнес беше много важен ден за Петър Василев. Току що бе завършил с отличие духовната семинария и пастирът на църквата му бе дал възможност  да проповядва от амвона.

Хората  в храма с нетърпение очакваха да чуят, какво ще каже младия проповедник.

Петър се бе подготвил много старателно Имаше намерение да блесне с дарбите си и да възхити слушателите си с дълбочината на мислите си.

Годеницата на Василев бе между слушателите, а това още повече го вълнуваше.

Петър с разтуптяно сърце се изкачи по стъпалата към църковния амвон. Започна с голяма сила и тържествен патос, но внезапно се запъна и спря.

Всичко, което бе приготвил, се изпари от ума му. Буквите в бележките му се размиваха и той не можа да прочете нищо от тях.

След като помълча малко, Петър наведе глава и слезе от амвона.

Всички бяха много изненадани. Коментарите бяха различни. Едни го укоряваха, други го съжаляваха.

Чашата преля, когато Петър получи бележка от годеницата си: „Връщам ти годежния пръстен. Как можа толкова да се изложиш. Не искам да имам нищо общо с теб“.

Смазан и отчаян младият проповедник се прибра в стаята си. Дълго размишлява върху случилото се, а накрая коленичи и се помоли:

– Боже, прости ми. Аз исках да блесна. Пожелах да изтъкна себе си. Но сега, ако ми дадеш възможност да Ти служа, решавам да не зная нищо друго освен Христос, разпнатия….

Не се мина много време и Петър Василев стана един от най-добрите проповедници.

Благословено е всяко крушение, което преживяваме в подножието на разпнатия Христос. Бог събира частите на нашето катастрофално аз и пресъздава от нас нови човеци, готови да Му служат и да изявяват Неговата слава.

Великият празник

неделя, юни 4th, 2017

Soshestvie-Svyatago-Duha.-PyatidesyatnitsaНастана великият празник, носещ голяма радост за християните.

Светият Дух слезе върху апостолите и не само на тях.

Той дойде на света, за да се изпълни обещанието на нашия Господ Исус Христос, че няма да ни остави сираци, а ще ни изпрати Светият Дух, Утешителят.

И Божият Дух освети земята и ще води до края на века  целия християнски род по пътя на спасението.

За първи път Светия Дух е дошъл върху апостолите под формата на огнени езици. Какво означава това? Защо е било необходимо това?

Тяхното проповядване трябвало да се утвърди Евангелието в света. Те били първите Му проповедници, които са разнесли Христовата светлина по света.

Чрез „огъня на Светият Дух“ били просветени и осветени сърцето и ума  на апостолите. Божият Дух им напомнял всичко, което са чули преди от Господ Исус Христос. Светият Дух им даде сили, за да доведат останалите люде при Христа.

В работата напълно честен

събота, юни 3rd, 2017

imagesБай Петър беше едър мъж. Той имаше голям и хубав магазин с много стоки.

Веднъж Минчо го попита:

– Когато започна търговията беше ли вярващ?

– Бях, – каза Петър. – Тогава започнах търговията с молитва. Бях предал сърцето си на Бог и Му казах: „Господи, искам да започна, но не искам да правя нещо, което Ти не одобряваш. Искам в работата си да бъда напълно честен“.

– Тази молитва имаше ли отговор веднага? – полюбопитствува Минчо.

– Първоначално магазинчето ми бе много малко. нямах много стоки, а и клиентите ми не бяха много. Изкарвах колкото да закърпя положението.

Минчо го слушаше с интерес, той очакваше с нетърпение да чуе, как Бог се е намесил  в работата на бай Петър.

– Един ден в магазина ми влезе непознат човек, – продължи разказа си магазинерът. – Изглеждаше интелигентен. Купи нещо съвсем малко и си тръгна. По едно време погледнах на пода и видях там един портфейл. Когато го отворих в него намерих много банкноти.

– Поиска ли ти се да ги вземеш за себе си? – попита Минчо.

– Дори и през ум не ми е минавало, – поклати глава бай Петър.

– Този човек върна ли се да си търси портфейла? – заинтересовано попита Минчо.

– След около половин час дойде същия човек, – каза магазинерът.- Той беше много притеснен.

Тогава бай Петър беше го попитал:

– Какво има?

– Парите, парите …, – объркано бе започнал да обяснява човека. – Парите си изгубих някъде…

– Това ли търсиш? – Петър беше му показал портфейла, който беше намерил на пода.

– Ето вземи малко от тези банкноти, като награда, – бе предложил радостно човекът.

– Не мога да ги взема. Пари, които не са спечелени с труд, те не са благословени.

– Добре, тогава ще ти се отплатя по-друг начин.

– Ама и ти си един човек, – зачуди му се Минчо. – Човекът ти дава пари от благодарност, а ти ….. И как ти се отблагодари?

– Чух от Васил, – каза Петър, – че тръгнал от къща на къща, разказвал им какво съм направил, а после ги съветвал: „Само при него да пазарувате. Той е много честен човек“. И от тогава тръгна всичко …