Първият климатик в света се е появил през 1929 г. Той е произведен от General Electric. Като вещество охладител в устройството е използван амоняк. Това вещество е известно като изключително опасно за здравето на човека. Ето защо компресорът на климатика, който охлаждал въздуха бил изнесен в отделен блок, извън помещението на улицата. Така, първият климатик, в действителност,  представлявал сплит система. Безопасният фреон започнал да се използва още от 1923 г. Това нововъведение позволлило освобождаване на моноблока в климатика, отдалечавайки ерата на сплит системите.
Климатиците не само охлаждат  въздуха, но и спомагат за комфортното пребиваване на човек в дадено помещение. Всичко това става за сметка на изсушения въздух, В основат на процеса лежи прост принцип. Водата от въздуха се кондензира върху нещо студено. В случай, водата ще се установи в охлаждащата система, която обикновено е в стаята. По този начин, водата се събира в студените части на устройството и се стича в специални труби, които водят на улицата или в канализационната система.

32-годишният жител на Портланд, Робърт Смит довел съседи и служителите на близките офиси до отчаяние от много силното си подсвиркване на улицата. Хората се побърквали от тези звуци и многократно се оплаквали в полицията от този любител на подсвиркването.
В резултат на това Смит е обвинен в нарушаване на обществения ред. В съда Смит обещал да си подсвирква само, когато се разхожда и не стои на едно място.
Според правилата за обществения ред в Портланд, „свирчото“ трябвало да плати глоба от 500 долара.
Говорейки за хобито си в съда, Смит отбелязал, че желанието му да си свирка идва от Бога.
– Когато разбирам, че Бог одобрява работата ми, аз съм радостен и си подсвирквам. Той ми казва това всеки ден с усмивка, – казва глобения за „нарушаване на  обществения ред“.

Предприемчиви момчета от Beforelight разработили нова вдъхновяваща концепция, в която стари и ненужни лампи и лампиони са били използвани в смел арт проект.
Тази група, която е направила експеримента с използваните осветителни тела е известна със своите архитектурни и сценични осветления, а също и с различни инсталации на обществени места.
На жителите на Солун било предложено да пожертват своите неизползвани и счупени лампи за този проект.
Момчетата от Beforelight отворили магазин в изоставена сграда и заедно с местните жители и доброволци отремонтирали и поставили старите лампи за осветяване на една от улиците на града.
Вечерта жителите и гостите на града взели участие в грандиозното парти и се насладили на този новаторски проект.

На централна гара в автобуса се качили две весели старици приятелки. Те попитали:
– Как можем да стигнем до археологическия музей?
Шофьорът им казал точно на коя спирка да слязат.
Скоро двете възрастни жени решили да слязат една спирка по-рано от посочената. Шофьорът по говорителя им съобщил:
– Тази спирка се намира далеч от музея. Трябва да слезете на следващата. След това да измините 20 метра напред и 50 метра на дясно и от дясната страна на улицата се намира музея….
Всичко това било обяснено твърде високо, ясно и разбрано, че и глухия би го разбрал. Хората в автобуса слушали всичко това с тъжно покорни лица, на които било изписано: „Старост – нерадост“.
Една от старите дами намигнала на останалите пътници и казала на шофьора:
– Много благодарим за информацията. Но ние всичко вече забравихме.
И двете стари жени бързо изхвръкнали от автобуса.
Трябва да отбележа, че тези възрастни жени изпреварили и пристигнали до музея по-бързо от един мъж с дъщеря му.
Ех да можех и аз да бъда такава старица!

Когато на улицата е много студено, понякога над земята възникват тънки изящни стълбове. Това е едно удивително атмосферно явление, вдъхновяващо хиляди фотографи. Можете да видите резултата от съвместното творчество на атмосферата, светлината, човека и фотоапарата.
От физична гледна точка, тези снопове са резултат от пречупването на светлината в тънкия леден прах, който се върти във въздуха в мразовито време. Освен това съвсем меко осветление, от Луната или улична лампа, е способно да предизвика удивителна илюминация. И всеки път сноповете изглеждат по различен начин. Те приличат ту на колони от някакъв небесен храм, ту на дискотечни огньове или на леки струй от дъжд, образувани от светлина.
Тези снимки на които са запечатани тези светлини снопове са резултата от художествения „улов“ на фотохудожниците пейзажисти Джейсън Ернс, Тристан Гречко и други.