Под земята има стотици, може би хиляди невероятно скъпи – подземни тунели. Произходът на някои и днес си остава загадка, докато други са били построени за съвсем разбираеми цели.
Такъв е тунелът на „златотърсачите“ дълък 80 метра.

С него е свързано едно от най-зрелищните обири на банка в историята.
В началото на 2005 г. престъпници успели да избягат с еквивалентни на 40 милиона евро парични средства от трезорите на бразилската централна банка.
За целта те създали магазин за продажба на изкуствена трева.  За да изглежда прикритието правдоподобно, магазинът бил рекламиран в местния вестник и дори на бейзболни шапки.
Паралелно с продажбата на трева, в задната стая на магазина престъпниците копаели тунел под улицата до трезорите на банката.
Най-необичайното на това престъпление било, че крадците взели пари, които били в обръщение и за това не можело да бъдат проследени.
Много от обикновените изпълнители, били хванати или убити, но лидерът на бандата, човек известен като Пауло Серджо и до сега е на свобода.

Милена приближи до отворената врата и видя Любо да гледа през прозореца с ръце в джобовете. Той я забеляза и се усмихна. Накани се да каже нещо, когато от двора долетя вик :

– Лапичка си дойде!

Малкият им син Тони влетя в стаята заедно с кучето. И двамата бяха щастливи. Лапичка задраска по роклята на Милена, а тя се наведе да я прегърне. Кучето облиза лицето ѝ и щастливо замаха с опашка.

– Истинско чудо!- възкликна Любо. – Тя си дойде.

– Не мога да повярвам, – през сълзи каза Милена.

– Бях на двора, когато я видях да се задава по улицата, – с голяма изкряща усмивка каза Тони.

Кучето заподскача около тях с необичайно за него енергия.Тони му подвикна. Двамата се хвърлиха един към друг и се затъркаляха по пода, докато накрая се проснаха изтощени на килима.

– Къде ли е била? – засмя се Милена.

– Кой знае, – поклати глава Любо. – Явно се е наситила на приключения. Май доста неща са минали през главата ѝ.

Във въздуха летеше козина. Езикът ѝ се беше провесил от устата. Очите ѝ блестяха. Лапичка беше отново сред семейството, което я обичаше. Познати миризми и усмихнати лица.

Лапичка беше доста отслабнала и по нея имаше сплъстени топчета козина. Цялата бе проскубана и мръсна. Приличаше на свободно животно без господар.

– И все пак се върна у дома – каз Милена.

– Обичаш ни, нали?- каза закачливо на кучето Любо и потърка коремчето му с ръка, а Лапичка затвори очи в блаженство. – Прощаваме ти, лудетино!

В отговор Лапичка излая радостно.

Стояха пред нея и я оглеждаха. Нищо не подсказваше, че това може да се движи, още по-малко да те пренесе в някое друго измерение.

– Приятелят ми се качи на това чудо, натисна лоста и се изпари пред очите ми. Скоро машината се върна сама, но приятелят ми го нямаше, само парцали от дрехите му, опръскани с кръв, бяха останали на седалката, – каза Давидов, възрастен човек, с побелели коси и немощни крака.

– И повече не видяхте приятеля си? – попита плахо Лили, момиче с рижа коса и много лунички около носа.

– Не! – отговори Давидов.

Възцари се гробно мълчание.

Днес тя с двамата си приятели Андрей и Христо, посетиха загадъчния мъж, който живееше в една изоставена къща на тяхната улица. Дворът пред къщата беше обрасъл с треволяк и бурени, дори пътеката, водеща до входната вратата бе покрита с буйна и висока трева.

– А вие след това имахте ли смелост да я изпробвате? – набра смелост да се обади Христо.

– Да, – каза смутено мъжът, – но на малки разстояния, не повече от 4-5 години назад в миналото и 3-4 напред в бъдещето. Боях се от последствията, които можеха да доведат това мое пътуване във времето. Не ми липсва приключенски дух, но всичко това ми идваше много. Бях решил да я унищожа.

– Да я унищожите? – извика Андрей. – Защо?

– Видях какво се случи с моя приятел….

– Но причината за неговото изчезване може да е нещастен случай, – прекъсна го Христо.

– А защо не я покажете на другите хора? – попита Лили.

– Ако можехме да пътуваме назад  в миналото си и да поправяме грешките си, това няма ли да ни направи по-безотговорни? – възрастният човек се задъха.

– Но ако тази машина се употребява само за добри дела, защо трябва да се унищожава? – обади се Андрей.

– Ами ако се подам на изкушението, не само да се върна в миналото да поправя грешката си, но и да си отмъстя на някого, – примижа от ужас Лили.

– Или да отидеш в бъдещето и да откраднеш някое изобретение, за да подобриш настоящето, – засмя се Христо.

– Но ние не знаем за добро или зло ще я използват хората, – тъжно каза Андрей.

– Както виждате тази машина се е превърнало в доста тежко бреме за мен, – каза с дълбока въздишка Давидов.

Младежите прекрасно разбираха, че използването на такава машина е свързано с голяма отговорност, но съвсем не искаха тя да бъде унищожена.

– Но ако с нея може да се спаси човешки живот …., – каза Лили.

– Е, – усмихна е Давидов, – може би тогава ще се наложи да се използва.

Скоро щеше да се стъмни и младежите си тръгнаха. В сърцата им горяха какви ли не планове, за изследвания, проучвания, спасяване на хора, …. Те не знаеха, че това е първата им и последна среща с Давидов.

Скоро се чу, че някой е намерил възрастния човек мъртъв пред дома му. Казаха, че е получил инфаркт. На погребението му нямаше хора, защото той не дружеше и не контактуваше с никого, но Лили, Христо и Андрей придружиха ковчега до гробищата.

Два дена след погребението, младежите решиха да посетят изоставената къща. Изкачиха се по скърцащите стъпала и погледнаха в ъгъла, но той беше празен. Машината беше изчезнала.

Ентусиаст от Бишкек е създал електрически трициклет. Винена бъчвичка, кожа от анаконда, кофа за шампанско, но това не са всички предмети, които е използвал конструктура за създаване на необикновения си мотор.
Средната скорост на това превозно средство е 20 км \ ч, но основната му характеристика не е мощността на двигателя, а уникалния дизайн.
На пръв поглед може да изглежда, че този мотор е създаден от случаен боклук в кошчето. Но в действителност, дизайнерът внимателно е подбрал всеки елемент, за да съответства на общия стил.
Дизайнерът е използвал за облицовка кожа на анаконда, която доста добре се е вписала в дизайна на транспортното средство.
По-голямата част на трициклета е от ковани бронзови и месингови части.
А ръчната спирачка има формата на скелет на ръка, истинско произведение на изкуството. Освен това, звукът по време на спирането е страховит.
Вниманието привличат най-вече кованият паяк на решетката и оригиналното огледало за задно виждане.
За трициклета е измислена аудио система, музикална кутия с романтични мелодии, пускаща се с помощта на специална стрелка.
Тези, които имат слаби нерви, по-добре да не поглеждат под седалката. Там се намира цар Кашчей.
Слага се специална шапка и очила, които да съответстват на трициклета. За гражданите е истинско събитие, когато тази машина преминава по улицата.
Прекрасно допълнение към превозното средство е пръстена на Жул Верн. Това не е просто украшение, а телескоп.

Благодарение на такова мислене могат да се решат най-сложните проблеми.
Задачата на творческото мислене е отклоняване от обичайното. За да се развие, е необходимо да се прави нещо ново и необичайно.
Предлагам ви няколко упражнения, за да станете по-креативни.
Нарисувайте несъществуващо животно и му дайте някакво измислено име.
Опитайте се да измиете зъбите си, като държите четката с лявата си ръка.
Когато се разхождате по улиците, четете надписите наобратно.
Вземете някаква дума. Представете си, че това е някакво съкращение и го разшифровайте.
Вземете някакъв предмет и измислете, колкото се може повече начини, да се използва.
Представете си как бихте могли да усъвършенствате даден предмет.
Вземетр лист хартия. На него нарисувайте кръсчета или окръжности, по 6 вертикално и 9 хоризонтално.
След това се опитайте да трансформирате тези малки кръстчета в малки рисунки.
Стив Джобс е казал: „Креативността, това е просто създаване на връзки между нещата. Когато питат креативни хора как са направили нещо, те се чувстват малко виновни, защото те не са направили нищо, наистина, но само са го  забелязали. Това им станало ясно с времето. Те са могли да свържат различни парчета от своя опит и да синтезират нещо ново. Това е така, защото те са преживели и са видели повече от другите, или защото за това повече са размишлявали“.