Екип от биолози от Университета на Алабама направили серия от рентгенови снимки на бирмански питон, който погълнал алигатор.
Учените решили да видят, как храносмилателната система на змията ще се справи с доста големия крокодил. Изследователите забелязали, че след хранене тялото на питона претърпява няколко драматични изменения, за да се справи с такава храна.
Органите на питона бързо изменили своите рамери и функции. Сърдечната честота на змията се увеличила с 40%, панкреаса се увеличил 94%, а черният дроб два пъти повече. Бъбреците на влечугото също се увеличили с 72 процента.
Организмът на питона изпълва своите тънките черва с голям брой мощни ферменти и киселини, повишаващи метаболизма четиридесет пъти. Когато храносмилането продължава, питон се борби с газове от разлагането на бактерии в червата на крокодила. Направените снимки показват, че в течение на три дена тялото на крокодила започва да се разлага.
След четири дни, по-голямата част от меките части и кости се разделят. Остава само твърдата кожа и скелет, които преминават през дебелото черво, където се усвояват по-нататък.
Шест дена по-късно почти целият алигатор е преработен, а на седмия храната е изцяло смляна.

Дора паркира колата и седна в бара. Поръча си кафе без кофеин с мляко. Докато чакаше, реши да се обади на сестра си и бързо набра номера ѝ. Когато сестра ѝ вдигна Дора каза:

– Новия наемател е много разхвърлян, из цялата вила са пръснати книжа, няма къде човек да стъпи. Внимавай, ще си имаш проблеми с него.

Дора усети, че сетра ѝ я слушаше по-внимателно от друг път.

– Много си се променила, – отбеляза сестра ѝ.

– Добре съм, нищо ми няма, – бързо реагира Дора.

– Гласът ти е някак променен. Звучиш като възрастна, това може би е от напредването на бременността ти.

– Глупости, – засмя се Дора, – същата съм си.

– Не, не е така, – не се съгласи сестра ѝ, – звучиш някак тъжно. Да не си се забъркала в някаква каша?

– Само каши ми трябват, това пък от къде ти дойде на ум, – трепна Дора. – Сякаш моите проблеми са малко.

– Ами тогава, – заяде се сестра ѝ, – заеми се да намериш баща на детето си.

– Това теб не те засяга, гледай си своите неща, – сопна ѝ се Дора. – Защо ми говориш така? Правя ти услуга, проверих новият наемател и състоянието на къщата ….

За Дора беше важно да чуе познат глас. Сестра ѝ бе само две години по-голяма от нея. Трудно е  да се каже, че се обичаха, но двете израстнаха заедно, а сега по-малката пожела да чуе гласа на кака си, липсваше ѝ.

– Нашите пак се скараха, – поде разговора отново сестра ѝ.

Дора като чу това ѝ се искаше да затвори телефона. Цялото ѝ тяло се разтрепера.

– Както винаги създаваш раздори. Майка отново ме упрекна, че съм те оставила във вилата. Успя да ни скараш.

Всичките приказки на сестра ѝ, не представляваха особен интерес за Дора. Те бяха като за живот, в който нищо особено не се случва. Искаше ѝ се да сподели, да ѝ каже, че и при нея има промяна, но не желаеше да го изявява гласно, искаше ѝ се, сестра ѝ сама да се досети, да напипа нещата, да бъде по-настоятелна, но явно днес не беше деня.

Дора попита сестра си:

– Как са децата и мъжът ти, – сякаш беше на 70 години и се стараеше да не загуби миналото си.

– Добре са, нещо друго да кажеш?

– Не се тревожете за мотоциклета вързала съм го с верига.

Сигналът прекъсна разговора и Дора остана сама. В живота ѝ бе настъпила промяна, освен детето, което очакваше и се надяваше това да е за добро.

Да приемем, че някой е подарил на свой приятел диамантен пръстен, който струва много пари. Какво би си помислил този, който е подарил пръстена, ако след това при първата си среща с приятела му, той му каже:
– Какъв прекрасен пръстен ми подари. Аз ще го пазя и ще го скрия на безопасно място.
Такава глупост умът ни трудно би могъл да възприеме.
Но колко голямо е безумието на хора, които полагат всички усилия и постоянно се грижат за външния си вид и тялото си, дори и да е много красиво, неразбирайки, че в тях единственото съкровище е душата им.
Исус Христос оценява човешката душа повече от външността, видимия свят и за да я изкупи даде живота Си.
Човек може да се увлече по нещо красиво, но Бог цени вътрешното съдържание на това нещо – неговата душа.
Душата е безсмъртна, надарена е с разум и воля. Тя винаги разбира от какъв вид са всички наши чувства, съкровища на нашето мислене, източници на вътрешна привлекателност и красота, и до колко те са отражение на Бога.
Всяка човешка душа е уникално творение на неповторимия Майстор.
Тежко е на душата ни без Христос. Без Него тя прилича на дом без господар, град опустошен от враговете, кораб без кормчия, овце без пастир и болен изоставен от лекаря си.
Животът и мирът в душата ни са неразривно свързани с общението ни с Небесния Цар. Нека отдадем нужното място на Исус Христос в нашите сърца и души.

Отговорът съвсем не е тревиален.
За да се получи правилният отговор приемаме, че вълната и пироните се измерват във вакуум.
Мисля, че повечето се сещат, за какво става дума.
А за останалите, които не са се досетили ще обясня.
На всяко тяло, което се намира в атмосферата, действа силата на Архимед и тя е толкова по-голяма, колкото е по-голям обема на обекта.
Тъй като плътността на пироните е значително по-голяма, отколкото на вълната, то Архимедовата сила, която действа на вълната ще бъде по-малка.
Следователно, при притегляне на теглото на пироните и вълната в атмосферата, ще излезе, че вълната е по-лека от гвоздеите.
И така правилният отговор е, че пироните са по-тежки.

Бог ви наблюдава по уникален начин и ще ви даде някои таланти. Той гледа, за да види как ги използвате. Смятате ли да използвате вашите духовни дарове, способности, личност и опит, за себе си или за Бога? За себе си ли ще живеете или ще дадете своя принос в света, използвайки подареното ви от Бога?
Замисляли ли сте някога, че Бог наблюдава всеки един момент от живота ви? Няма момент от живота ви, на който Бог да не обръща внимание. Той никога не казва: „Аз съм отегчен от нея или него. Това не е важно. Отивам да наблюдавам някой друг“.
Един ден, когато живота ни завърши на земята и отидем във вечността, ние ще се изправим пред Бога и ще дадем отчет за това колко добре сме използва това, което Той ни е дал, всички възможностите, нашите взаимоотношения, ума, таланта и тялото ни.
Давате ли си сметка колко сериозно е това?
Животът е подготовка за вечността. Това е тест! Вашето отношение е важно, защото колкото сте били верни на земята, толкова Бог ще ви определи и даде във вечността.
Библията ни учи, много ясно, че нашата роля и награди ще се основават на това как добре сме се справили с това, което ни е дадено в този живот. И ако вие сте верни и използвате това, което Бог ви е дал, Той ще ви даде повече. Но ако не го използвате, това ще бъде трагична загуба във вечността.
Исус каза: “ … добри и верни слуго, над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си“.