Според експертите от университета в Лондон, гледането на телевизия в продължение на три или повече часа на ден, може да увеличи риска от развитие на диабет у детето.

Деца, които прекарват по три часа пред „синия“ екран, са по тежки и имат по-голяма резистентност към инсулина, което е рисков фактор за диабет тип 2.

Резултатите показват, че организмът на такива подрастващи произвежда нарушено количество хормон на лептина, който участва в регулирането на апетита. Тези резултати са останали такива даже и след като били отчетени нива на активност при участниците в изследването.

Британски учени са анализирали данните на повече от 4490 деца от 9 до 10 години. Те били оценявани по факторите, които влияят върху риска от развитието на диабета. Учените изследвали пропорциите на тялото, нивото на активност и колко време те прекарват пред телевизора или компютъра всеки ден.

В Нова Зеландия живее единствена по рода си птица киви. Тя не живее никъде другаде, следователно е ендемична за острова.

В Нова Зеландия са много горди с този факт, за това са поставили на емблемата на страната си киви.

Този, който чуе гласа на тази птица, изобщо няма да попита защо са я кръстили така. Всичко е много просто, тя вика: „Ки-ви! Ки-ви!“

Това необичайно създание има доста невзрачен вид: тялото му има малка крушовидна форма, покрито е сиви пера, подобни на гъста козина, има два крака и дълъг клюн.

Трудно е да се види киви, защото е нощна птица и живее в дупки.

Кивито не е съвсем малка, както си мислим. Тя има размерите на наша кокошка. Тази птица има криле, но те са много малки и са рудиментарни останки  с дължина не повече от пет сантиметра. За това те не се виждат, под перата на птицата.

Ако погледнете внимателно снимката, че разберете защо плода киви е получил такова име, те с птицата киви са много сходни на външен вид.

Моя позната  смяташе, че някои хора по природа умеят и обичат да се грижат за себе си, а на други това не е дадено.

Защо за толкова много жени е сложно да използват една част от силите си и да губят, макар и малко, време за поддържане на красотата си?

Има два начина, чрез които една жена възприема своето тяло.

Единият е, когато се идентифицира с него, вярвайки че „Аз- това е моето тяло“, а другият – отделяме се от него, считайки тялото си най-голямото свое ценно притежание.

В първия случай, виждайки себе си и тялото си, като едно, но не можем да го третираме като обект на внимание. Смятаме, че е трудно да се грижим за себе си.

Ако осъзнаем, че имаме тяло, независим орган, който има власт да удължи или да прекрати живота ни, ние се отнасяме към него с уважение, което заслужава.

Погледнете тази снимка. Какво виждате на нея?

Щастливо усмихнато момиче. Снимка като снимка.

Но тази фотография има предистория, ужасна и шокираща.

17-годишната руска ученичка Ксения Игнатиева си направила снимка на моста в Санкт Петербург на височина 10-метра, опитвайки се да впечатлите приятелите си.

След като достигнала най-високата точка на моста, момичето се спънало, загубило равновесие и хванало кабел, който е бил под високо напрежение.

Ударът от тока я хвърлил на моста, където полицаите открили тялото на Ксения.

Ако плътския човек не отговаря на удара с удар, той е страхливец. Но ако на удар не отговаря вярващ в Бога човек, той е син на Бога.

Ако ви оскърбяват, вие не само не трябва да се възмущавате, но и да използвате случая, за да изявите на хората Божия Син.

Да се имитира Божия Дух е невъзможно, Него или Го има, или Го няма.

Проповедта на планината ни учи, че не трябва да вършим това, което сме длъжни, а да правим това, което на никому не дължим.

Ако сме ученици на Христос не можем да кажем: „Повече не мога. За мен говорят всякакви глупости и преобръщат думите ми“.

Всеки път, когато държа на своите права, аз причинявам болка на Божия Син.

По-добре да приема укора насочен към Христос, като приема удара върху себе си. Това означава да „допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло“.

Ученик на Христос осъзнава, че животът му говори за честта на Господа, а не за собствената си чест. Не търси съвършенство в другите, но не спират да се стремим, да се усъвършенства.

Проповедта на планината ни учи: „Не търсете справедливост за себе си, но никога не спирайте да постъпвате справедливо спрямо другите „.