Ако плътския човек не отговаря на удара с удар, той е страхливец. Но ако на удар не отговаря вярващ в Бога човек, той е син на Бога.

Ако ви оскърбяват, вие не само не трябва да се възмущавате, но и да използвате случая, за да изявите на хората Божия Син.

Да се имитира Божия Дух е невъзможно, Него или Го има, или Го няма.

Проповедта на планината ни учи, че не трябва да вършим това, което сме длъжни, а да правим това, което на никому не дължим.

Ако сме ученици на Христос не можем да кажем: „Повече не мога. За мен говорят всякакви глупости и преобръщат думите ми“.

Всеки път, когато държа на своите права, аз причинявам болка на Божия Син.

По-добре да приема укора насочен към Христос, като приема удара върху себе си. Това означава да „допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло“.

Ученик на Христос осъзнава, че животът му говори за честта на Господа, а не за собствената си чест. Не търси съвършенство в другите, но не спират да се стремим, да се усъвършенства.

Проповедта на планината ни учи: „Не търсете справедливост за себе си, но никога не спирайте да постъпвате справедливо спрямо другите „.

Не се съмнявайте, вие винаги се намирате в центъра на битката. Духовната битка със сатана, който полага всички усилия, за да ви деморализира и погуби.

Винаги трябва да помните, неговата непреклонна решимост и да усетите плановете му.

Бог иска да ни научи да противостоим срещу сатана и греха. Сатана е убиец от самото начало. Поразява ни в най-незащитените места. Стреми се да ни подчини, така че да не можем повече да служим на Бога.

Бог ни предлага определени духовни занятие, за да възпита духа ни, както физическите упражнения ни помагат да тренираме тялото си.

Бог ни дава всички необходими средства, за да се защитаваме от сатана и да не го допускаме близо. Тези средства са: четене на Библията, молитва, вяра, праведен живот, общение със Святия Дух.

Както при физическите тренировки, така и при възпитанието на духа е нужно усърдие.

Бог не ни е обещал да ни пази от всяко затруднение, но Той няма да ни остави в беда.

Най-важното запомнете, че със Своята смърт и възкресение Христос вече е победил сатана. И в един прекрасен ден тази война най-накрая ще завърши.

Грехът е подобен на отровна змия. Той ще унищожи душата със своята смъртоносна дяволска отрова, ако не го изоставите.

От всички злини човешкият грях е най-голямото зло. Греха лишава душата от мир, ума от светлина, земята от благословения, а всяка твар от всяко добро нещо.

Източник, корен и майка на всяко зло е греха. Той отслабва телата ни и произвежда болести.

Грехът не е безобидна грешка в живота. Той действа разрушително. Унищожава общението с Бога и близките.

Грехът опасно стеснява подсъзнанието, стараейки се да бъде забравено. Именно в подсъзнанието той действа разрушително върху тялото и душата.

Против греха има само едно средство – прошката. Исус Христос има власт да прощава греховете. И когато Той прощава, то и освобождава от властта на греха.

Михаил работеше като свещенослужител в една болница. Неговата работа се състоеше в това, да утешава и насърчава пациентите и техните близки.

Обикновено в края на посещението си при болен Михаил се молеше с човека отсреща, за да може пациентът да се отпусне и да сподели с Бога своите надежди, притеснения и радости.

Някои пациенти не обичаха дългите разговори и искаха само молитва.

Михаил бе забелязал, че много трудно подкрепя в молитва някого, когото не познаваше.

„Как да се моля за него, – мислеше си свещенослужителят, – когато не знам какви са неговите мечти, от какво се страхува, какво обича?“

Когато Михаил сподели с Тимотей тези неща, той му каза:

– Чувстваш, че молитвите ти са неадекватни, защото не можеш да намериш подходящите думи.

– Ти си прав, – каза Михаил. – Когато се застъпвам за някой пациент в молитва, не мога да намеря точните думи, за да изразя неговата скръб от дадена загуба, радост от успешна трансплантация или шок от току що поставена тежка диагноза.

Тогава Тимотей го посъветва:

– Продължавай да се молиш за своите пациенти, но не забравяй, че самото ти присъствие там, езикът на тялото ти, съчувствие ти, което проявяваш, също са част от молитвата.

– Какво излиза тогава? – замисли се сериозно Михаил. – Радостният дух, милото отношение и топлото присъствие са молитва, която има голяма сила.

– Молитвите ни не трябва да се изразяват само с думи, – поясни Тимотей, – но и с отношението ни към този свят и към Бога.

Евита Петси Едгар Елмундо през целия си живот до сега е била самотно момиче. Поради големият брой бенки, които покривали лицето и тялото ѝ, Евита постояно била дразнена. Вика ли и чудовище или шоколадена бисквитка.

От детството си 20 годишната Евита мечтала да се избави от бенките, но живота ѝ не станало така.

Когато била на 16 години отишла на лагер, организиран от местната църква за младежи и тийнейджъри. Там учителите се отнесли много добре към нея. Научили я да се възприема такава, каквато е.

В резултат на това Евита почувствала такава силна увереност в себе си, че се явила на конкурс „Мис Вселена“, като се надявала да победи.

Когато още не знаела резултатите, казала, че и отрицателната оценка няма да я разстрои. За нея било важно не толкова да стане кралица на красотата, колкото да се почувства красива.