Случва се, човешкото тяло да остарее, но човек да си остане дете по душа. Оказва се, че може да се случи и обратното.
Джейли Лингдо се е родил в северна Индия в Мегхалая преди 26 години. И независимо от зрялата си възраст, няма да му дадеш повече от две години. На ръст е малко над 80 сантиметра и тежи само 11 килограма.
Умственото развитие на Джейли също е спряло. Родителите му са земеделски производители и все още обличат сина си с дрехи от детски магазин.
Единственото нещо, което издава възрастта му са зъбите. Жестовете и мимиките също не са на дете. Лекарите казват, че е най-вероятно младият мъж ще остане в “ капана “ на малкото си тяло за цял живот. Освен ако, разбира се, се случи някакъв невероятен пробив в медицината.
Причината за това изненадващо явление е рядко нарушения в развитието на хипофизата в резултат, на което се блокира производството на хормони за растежа. Това заболяване е обратната страна на друго заболяване – прогерия, при което човек остарява бързо и умира.

Даря Безкостная живее в Украйна. Тя е на 14 години. Болна е от церебрална парализа. Трудно се придвижва и говори, но е много талантлива. Картините, които рисува с краката си, са прекрасни.
Въпреки своя недъг, тя започнала да рисува с краката си. Таланта на Даша бил открит преди 4 години, а сега за овладяването на художественото майсторство й помага преподавател от художественото училище в нейния град.
Като дете тя получава травма на главата, а след това се развила церебрална парализа. Тялото не се подчинявало, но интелектът й намерил изход.
Първоначално родителите й се надявали, че тя ще пише с ръцете си, но чудото не станало. След дълги опити се оказало, че Даша може да рисува и извайва с пръстите на краката си.
Наскоро е била отворена изложба на картините й. Надявам се това да е добър старт за това упорито момиче.

Един човек дълго не могъл да си намери работа. И най-накрая намерил при една богата жена. Работата била много, а заплащаните пари много малко, освен това той не получавал храна от работодателката си. Когато човекът започнал да се оплаква жената, която го наела му казала:
– Нали ти сам ме помоли за работа? Нима сам не предложи услугите си?
Трудил се човекът ден и нощ, нямал време дори да си купи нещо за ядене. От глада и тежката работа той скоро умрял. Жестоката работодателка заповядала да изхвърлят тялото му.
От там минал пътник, видял изхвърленото тяло на пътя и се смилил над бедняка.
„Няма ли кой да го погребе? От къде ли е този човек?“ – помислил си този човек.
Пътникът се навел над безчувственото тяло и видял, че от джоба му стърчи край на малка кесийка. Отворил я, а в нея имало пари. Когато жестоката жена разбрала за парите, тя поискала половината от тях, тъй като този човек работел при нея. Но пътникът я упрекнал в безчовечност и безсрамие:
– Защо изхвърли тялото му? Навярно то е било противно за теб. Това означава, че този човек ти е бил неприятен, следователно противни са ти и неговите пари.
И той взел парите със себе си.

По температурата на човешкото тяло може да се забележи не само започващата настинка, но и как се разширяват и свиват кръвоносните съдове в тялото, което има непосредствено отношение към много сърдечно-съдови заболявания. Освен това резултатите от анализа могат да определят психическото състояние на човека.
До днес най-добрите термометри са твърде скъпи или неудобни, като, например, инфрачервена камера или дразнещи кожата поставени сензори върху нея.
Сега Джон Роджърс от Университета на Илинойс и колегите му са разработили ново носещо се универсално устройство за измерване на температурата с ширина едва 50 мм.
Новите сензори са направени от тънка златни проводници или силициеви мембрани и са монтирани на ултра-тънка перфорирана платформа, която позволява на кожата да диша и не я дразни по време на носенето.
При желание чувствителните датчици нагряват човешкото тяло до необходимата температура, което може да се окаже много полезно в някои случаи. Например, ако искате да помогнете на организма да абсорбира хранителни вещества за зарастване на рани или за ускоряване на процеса на доставка на лекарството в кръвния поток.
В момента учените отчитат данните с устройство маркирано на електрод намиращ се срещу сензора, но в бъдеще се надяват информацията да се предава по безжичен път.

Живял някога един човек, който много се страхувал от старостта. Колкото по-възрастен ставал толкова по-често с ужас си мислел: „Нима моето тяло ще стане хилаво и слабо с времето, няма да мога да мисля нормално и живота повече няма да ми доставя удоволствие?!“
Човекът внимателно следял всичко относно тялото си, правилно се хранел, правел редовно гимнастика, но страхът от старостта не го напускал.
Веднъж чул, че съществува град на мъдреците. Там хората били винаги млади, силни и умни. От тогава той за нищо друго не мислел, освен да открие този град. Много път изминал и всеки разпитвал за заветния град, но никой не бил чул за такова чудо.
И веднъж, когато бил съвсем отчаян, срещнал пътник, който му показал пътя.
– Не е трудно да намериш града на мъдреците, – казал му пътникът, – но е трудно да попаднеш в него. Стражата, стояща на вратата, не пуска вътре стари хора.
– Аз още не съм стар, – казал човекът и тръгнал по оказания му път.
След няколко дни той стигнал до града. Пред високите градски порти стражата разговаряла със стар побелял човек, а после го пуснали.
– Ако пускат такива старци, то и и мен ще пуснат, – зарадвал се човекът и ускорил крачка.
– Какво ти е нужно от нашия град? – попитал един от стражите нашия познайник, като заградил пътя към вратата.
– Казаха ми, че при вас може да се намери средство, чрез което всеки остава млад и се наслаждава на живота, – казал човекът.
– Махай се от тук с добро. На нас не ни е разрешено да пускаме старци, – отговорил пазачът.
– Какъв старец съм аз! – възмутил се човекът. – Преди мен пуснахте много по-стар човек от мен.
– На вид може да изглежда старец, – казал пазачът, – но ума и душата му са млади, а духа светъл. Този старец пише велика книга. В нашия град възрастта не се измерва с годините, а с младостта в душата и ума.
– Да, но той е два пъти по-стар от мен! Как може умът му да е млад?
– Ако човек се изгражда духовно, колкото повече остарява, толкова ума му става по-ясен, а душата млада. Иди си с мир, – казал пазачът и затворил вратата.