Нищо не може да замени това очарование, което изпитваш при четенето. Това е едно чудесно преживяване, ефикасно лекарство за меланхолията.
Потапяйки се в четенето имаш чувство, че разговаряш с някого и помежду си споделяте интересни неща. Наслаждаваш се на съзвучието, удивяваш се на новите мисли, които не са ти идвали наум. Жадно поглъщаш новото.
Това общение с книгата спира времето и обсебва цялото пространство. То ви очарова.
Четенето, това усещане не може да се сравни с нищо друго, нито с киното, нито с компютърните игри, нито с Интернет. Защото четенето включва ума, сетивата и чувствата ти, а тялото през това време бездейства.
Четенето е като любовта. Ти се гмурваш в историята, външния свят се изключва, а тревогите остават на втори план.
Оставате само вие, книгата и ти. Кой знае, може би за това четенето е по-малко популярно. Да четеш това е енергоемко, това е риск, защото юздите преминат в други ръце и най-важното ти не знаеш как ще завърши историята. Но, въпреки всичко, това е едно голямо и невероятно приключение, от което човек трудно може да се откаже.
Разбира се четенето не е лекарство, то не може да премахне причините за синините и нараняванията, нито да реши непреодолимите предизвикателства в живота. Но дори и любовта не е гаранция за безоблачен живот.
Четенето е като пристанище или убежище, където можеш да починеш преди новите битки в реалността.

Жена наблюдавала ограбването на дома си в реално време чрез приложение на iPhone. Американката качила на телфона си приложение от производителя, камера за видеонаблюдение Dropcam, която позволявала да се свързва с установените камери в другите помещения и да предава картина в Интернет в реално време.  Видеото може да се гледа на екрана на мобилния телефон.

Мелиса Хесли била на почивка с мъжа си, когато получила сигнал за тревога.

Благодарение на приложението в телефона си, тя могла да види как ограбват дома й. Жената позвънила на съседката и я помолила да извика полиция.

Грабителят успял да се укрие и полицията не могла да го хване, но самият той не взел нищо от цените неща в дома.

Мелиса е предала в полицията записа, направен от телефона й, с надежда, че това ще помогне на следствието.

Книгата се ражда не от туй, дето прелита край тебе, а от онуй, дето го носиш у себе си.
Това дето си го събирал, трупал и обмислял с години То се е превърнало в твоя тревога и твоя мъка. И не е ли странно, че най-малко от всичко му обръщаш внимание?
То си е в тебе, няма опасност да се загуби и винаги може да бъде използувано при липса на нещо друго.

Живяла една жена, чиито очи я болели.
Една нейна позната я попитала:
– Да не те болят очите?
– Да. И то много, – казала жената
Другата жена продължила:
– Ще имаш болки в очите ако имаш очи. За сега не те не ме болят, но ако ме заболят ще ги махна.
Околните казали:
– Щом има очи, те ще болят. Но ако се лишиш от тях, то цял живот ще те боли.
Всички глупаци мислят така. Чувайки, че знатността и богатството са началото на упадъка, страданията, те се страхуват да раздават милостиня, за да не платят по-късно за нея. В страха си те мислят, че колкото по-голямо състояние имат, толкова повече тревоги и сътресения ще преживеят.
Някой се обадил:
– Вие ще се радвате или ще страдате, когато раздавате милостиня. Но ако не я раздавате, ще бъдете бедни и ще страдате.
Това същото се е случило и с тази жена. Тя не може да понесе мисълта за една единствена болка и затова иска да остане без очи, но с това тя се обрича на вечна болка.

Според предишните изследвания покачването на водата във Венеция е спряло, но новите изследвания показват, че известният град потъва бавно и леко се е наклонил на изток.
Венеция потъва с 2 мм в година, с такива темпове расте и нивото на морето в Веницианската лагуна. Не е трудно да се изчисли, че след четвърт век водата в каналите ще се покачи с 10 см.
Западната част на града и неговите околности се издигат нагоре.
Намаляването на Венеция било забелязано едва преди десетина години. Причината за това е не само пропадането на почвата, но и изпомпването на подпочвените води. Една от причините за пропадане на почвата се заключава и в тектониката на плочите. Адриатическата платформа, на която стои Венеция минава под Апенините и това с нищо не може да се отмени.
Като добавка на всичко това тук стават често наводнения, които се дължат вероятно на изменението на климата. Сега гражданите трябва да ходят по дървена настилка четири или пет пъти в годината. Наближава краят на многомилиардният проект, с който се блокира водата по време на приливите. Става дума за врата, която се затваря, ако нивото на водата надвиши 1,1 м. Има и други предложения.
Нужно е да се укрепят и естествените прегради, образуващи лагуна.
За някои не е време да се бие тревога. Например, Петро Театини смята, че 1-2 мм не са много. По време на XX век Венеция е загубила 120 мм едновременно с повишаване на морето до 110 мм и все пак са се справили.