Покачването на температурата, според изследователите, може да има голямо влияние върху околната среда.

Проведените изследвания са използвали комбинация от показанията за температурата от сателитни и наземни измервания за 235 езера на шест различни континенти.

Според изследователите, този метод на наблюдение, заедно с различни географски природни образци, осигурява най-пълна картина за това как температурата на езерата се променя в глобален мащаб.

Средната температура в езера се е увеличила с 0.61 градуса по Целзий за 10 години. Въпреки че тази промяна може да не изглежда значителна, скоростта на затоплянето е  много по-висока от тази в океана или в атмосферата, а това може да има дългосрочни последици.

Изследователите прогнозират, че продължаващото нарастване на температурата на езерата ще доведе до увеличение на водораслите с около 20 на сто през следващия век, намаляване на кислород във водата, увеличаване на токсичността за риба и животни.

Освен това, увеличаването на температурата може да доведе и до нарастване на емисиите на метан до четири процента през следващото десетилетие.

Увеличаването на температурата е по-слабо изразена в топлолюбивите тропически езера, но дори и с тези данни, това е сериозен проблем, който има отрицателно въздействие върху рибата.

Сериозни последици се очакват в области като на Великите Африкански езера, където рибата е основен източник на храна.

Изследователи от израелския университет Технион за първи път в историята са успели да създадат злато в лабораторни условия.

Изкуственият материал е получен под формата на порьозен единичен кристал, които има много предимства пред поликристалите, поради наличие на непрекъсната кристална решетка.

Такова злато има повишена механична якост, устойчивост на висока температура и увеличена проводимостта на ток и топлина.

Най-студеното място в Русия е в село Оймякон в Якутия.

Там е фиксирана температура по-ниска от минус 70 градуса.

Има ли място на планетата, където живачният термометър показва по-ниска стойност от тази?

Е, сега е ваш ред да напрегнете малко мозъка си. Не ровете за рекордни температури.

По-скоро помислете върху строежа на живачните термометри.

Май прекалих с подсказването, но няма значение. Ако това ви е помогнало този път да откриете отговора, ще се радвам за вас.

Отговор: асударг тевед и теседирт суним то аксин оп арутарепмет авзакоп ен агокин рътемомрет тяинчавиж.

Симеонов нервно крачеше из стаята и тихо промърмори:

– Добре, сега ще направя това, което казвате, но после какво ще правим? Как ще се оправя с недоволните.

Добромиров се замисли, а после каза:

– Едва сега започва да се прибира реколтата. Поне няма да има вълнение, докато положението не стигне до пазара, когато всеки ще иска да продаде продукцията си. Да всички са насели една и съща култура, защото им казах, че фъстъкът обогатява почвата. Сега на събирането им кажи, че след десет дни ще бъдат предложени  множество приложения на фъстъците.

Симеонов поклати глава и кисело се усмихна:

– Не искам да ги лъжа. Изобщо не ми е до шеги. Имате ли някакъв план?

– Разбира се, че имам, – каза спокойно Добромиров, – след десет дена както ви казах ще предложа доста приложения на фъстъците, така че те ще се изкупуват масово на пазара, даже няма да стигнат.

– Няма да ви напомням, че имате само десет дни, това е срока, който вие сам предложихте.

– Вижте, господин Симеонов, това отдавна съществува, но никой до сега не го е открил. Всяка сутрин отивам в гората и Бог ми разкрива своите тайни. Според това, което чуя планирам деня си. До сега не съм налучквал методите, които използвам. След разговора си с Него отивам в лабораторията и изпълнявам инструкциите Му. А днес Го попитах, защо е създал фъстъка.

Симеонов го изгледа внимателно, поиска да му каже нещо, но само махна с ръка.

– Не съм луд, не бойте се, – усмихна се Добромиров. – Кажете ми без заобикалки, какво ви смущава?

– Какво ти говори Бог?

– Най- напред почнах да се самосъжалявам за съвета, който бях дал на месните земеделци. След като бях разговарял с тях, разбрах, че положението е станало взривоопасно. И днес попитах Бог: „Господи, защо си създал вселената?“, а Той ми каза, „Питай за нещо, което твоя ум ще може да възприеме“. Тогава Го попитах: „Защо си създал хората?“ Отговорът гласеше: „И това няма да разбереш“. Заинатих се и попитах: „Защо си създал тогава растенията?“ Той отговори: „Това е тема извън обсега на умствените ти възможности“. Бях отчаян и прошепнах: „А фъстъците? За тях ще ми кажеш ли?“ „Да за тях ще ти кажа. Иди в лабораторията си и разгради един фъстък във вода, мазнина, смола, захар, скорбяла и аминокиселини. След това всичко смеси съгласно трите Ми закона за съвместимост, температура и налягане“. Така, че господин Симеонов след десет дни ще имаме отговора.

Двамата се засмяха, после Симеонов попита:

– Бог винаги ли отговаря?

Добромиров изведнъж стана сериозен.

– Той винаги ми е давал идеи, но това не ме прави по-различен от другите хора. Бог дава на всеки човек. Тези идея посочват къде е скрито едно или друго съкровище на познанието. Но всеки трябва да реши сам за себе си. Помислете само, има толкова много хора измъчвани от депресия и те са в това състояние, защото не са пожелали да претворят идеите, които им е дал Бог. Човек, който се отказва от тези идеи затъва в бездънното блато на самосъжалението и угризенията, а тези, които ги осъществяват се чувстват щастливи и удовлетворени.

Това наистина се е случило, промених само имената. Човекът разкрил на хората над 300 приложения на фъстъците е Джордж Уошинктън Карвър и то по време, когато пазарът е бил препълнен с фъстъци.

Ако отидете на старото Нортамско гробище в Америка, посетете непременно гроба на Дейвид Брейнард и близо до него стоящ гроб на Еруса Едуардс, която той много обичал, но двамата не доживели да се оженят.

Какви надежди, какви очаквани за Божиите дела са отишли в гроба с измъченото тяло на младия мисионер. От делата му не било останало нищо, освен спомена за него у десетки мургави новопокръстени индийци.

Старият пуритан Джонатан Едуардс, който се надявал да приеме Дейвид Брейнард  за свой син, събрал разкази за живота на младежа в една малка книга.

Тази книжка прелетяла океана и попаднала на бюрото на студента от Кеймбриджкия университет – Хенри Мартин.

Бедният Мартин! Защо е трябвало толкова образован човек, с такива блестящи способности да жертва живота си на мисионерското поле сред индийците?

Какво е придобил, когато се е връщал в къщи от Индия с разбито здраве?

Влачейки се по северното крайбрежие на Черно море, стигнал до един изоставен двор. Тялото му изгарящото от висока температура се гърчело върху прохладната земя. Там умрял съвсем сам.

Защо е било всичко това?

От преждевременния гроб на Брейнард и самотния гроб на Мартин, далече от бурните води на Черно море се родила благородната армия на съвременните мисионери.