Posts Tagged ‘телевизор’

В Китай е открито необичайно виенско колело

петък, май 19th, 2017

small-koleso-obozreniya-bez-spic-5В град Вейфан в провинция Шандонг е открито необичайна виенско колело. То не разполага с обичайните спиците.

Съоръжението има 36 кабини, всяка от които може да побере по 10 души.

Виенското колело е построено на моста, който е над река Байланхе.

Конструкцията е висока 145 метра. Диаметърът ѝ е 125 метра. За построяването на това виенско колело са използвали 4600 т стомана.

Във всяка кабина има телевизор и даже достъп в интернет.

На екрана можете да се насладите на общите планове и да погледнете отстрани в точката, която се намирате.

Колелото прави едно завъртане за 28 минути.

Щом Бог е с нас, от какво ще се боя

петък, април 28th, 2017

imagesПо новините съобщиха, че бурята в източната част на страната е била опустошителна. Репортерите непрекъснато интервюираха хора, които не бяха успели да се приберат  по домовете си. Те все още не знаеха какви щети са понесли къщите им.

Единствено страх и ужас  се четеше по лицата им. Усещаше се, че те не знаят как да се справят с проблема свързан с разрушението на домове им.

– Страхът от бъдещето може да приеме всякакви форми , – каза си Невена. – Това може да бъде несигурност в работата, притеснение за здравето и живота на близките, финансови сътресение, ….., а сега и тази буря.

Невена си имаше свои страхове. Един от тях се наричаше“резултати от мамография“. Майка ѝ бе починала от рак на гърдата.

– При мен има повишен риск да се разболея от същото, – често се стряскаше Невена. – Но аз съм християнка, доверявам се на Бога, когато ме е страх. Защо след като направих изследването, се почувствах толкова слаба и в ума ми се въртяха какви ли не мисли? Те ме заливаха като море и имах чувството, че се давя.

Невена изключи телевизора и започна нервно да крачи из стаята. Страховете ѝ напираха, но …..

– Библията казва, че Бог е винаги до мен, – каза Невена. – Той ме закриля и придружава във всичко. ….. Не знам какво ме очаква, но се опитвам да не загубя вярата си. Знам, че мога да разчитам на Господа, каквото и да се случи.

Невена падна на колене и отправи към Бога гореща молитва:

– Татко мой, не искам да забравям, че си с мен във всички случаи и създали се ситуации. Освободи ме от страховете ми за бъдещето…..

Да покажеш Христос

вторник, април 18th, 2017

imagesВече втори ден минаваше, а телевизорът ѝ не работеше. Това беше единственото ѝ развлечение. Нина бе възрастна жена, но краката вече не я слушаха. Преди четири години все още можеше да се придвижва с бастунчето си, но сега пазеше само леглото.

Когато бе по-млада се грижеше за много крави със съпруга си в стопанството, но сега вече беше пенсионерка. Скоро навърши 72 години.

Тя плащаше на една жена, която и помагаше за обличането, готвеше ѝ, къпеше я и чистеше дома.

Днес дойде да я навести една от комшийките ѝ Ваня.

– Дадоха ли детските? – попита Нина.

– Преди три ден, – отговори Ваня.

Нина прехапа устни:

– Бях услужила на Живко с пари и той ми обеща, като вземат детските да ми ги върне. Сега с какво ще си платя тока.

– В магазина говореха, че заборчял и не могъл да си плати, – каза Ваня. – Сигурно някъде другаде е дал парите.

– А аз се чудя, защо не идва да ми оправи телевизора вече втори ден, крие се, не смее да дойде, защото не може да ми върне парите, – въздъхна тежко Нина.

– Как си могла да му имаш доверие? – укори я Ваня. – То все борчове има и не може да ги изплати.

След като Ваня усети, че е подпалила силен огън в душата на съседката си, реши да си върви, като се оправда, че трябва да ходи до магазина.

В първия момент Нина едва не се развика. Мислите като искри хвърчаха в главата ѝ: „Само да дойде някой да поиска заем, особено Живко, дори да преливам от пари, на никого вече няма да давам“.

Но нещо я спря, тя се усмихна взе телефона си и набра един номер:

– Галя, разбирам, че синът ти е в парично затруднение….. Сега не може да ми върне парите, няма проблем…. Но аз го викам само да види телевизора ми. Знам, че разбира от такива работи…..Моля те, кажи му да дойде, да се разберем.

Не се мина много време и Живко дойде.

– Извинявай, бабо Нино, …., – смънка младият мъж.

– Няма нищо, ти си ми като син. Разбирам, че си в затруднение, ще почакам за парите, когато имаш възможност, но не трябваше да се криеш. Да беше дошъл, да ми кажеш. Аз съм възрастна жена не мога да ходя никъде…

– Извинявай, – Живко наведе глава. – Търсила си ме за телевизора, сега ще го видя.

След няколко минути, телевизорът работеше като нов. Нина каза радостно:

– Много е хубав образа сега. Отвори шкафа. Там трябва да има една тава с баница и сладки. Вземи тавата и сладките за децата си.

Очите на Живко се насълзиха. В дома си той нямаше с какво да нахрани семейството си, а имаше четири деца, две момчета и две момичета.

– Благодаря…..Знам, че правиш така,…… защото си християнка…..

– Живко, твоят живот може да се оправи, ако допуснеш в него Бога. Ти си работно момче, Господ няма да те оставя и ще благославя трудът ти…..

Нина му говори още няколко минути. Живко седеше с наведена глава и слушаше. Какво стигаше до сърцето на този млад мъж, възрастната жена не знаеше, но когато той си отиде, тя се помоли за него…..

Истински шок

петък, март 24th, 2017

imagesИдва лекар след обаждане. Всичко е както обикновено. Поканиха го в стаята при болния.

Лекарят реши да седне на стола, за да извади стетоскопа за измерване на налягането…..

И в този момент, от стола из под доктора, излетя като куршум котарак. Той изпълзя по килима на стената, скочи на телевизора и бързо изчезна под леглото.

Болният даже подскочи от кревата. Всички обитатели на апартамента впериха шокирани очи в доктора.

Докторът смутено каза:

– Извинете, аз просто не го забелязах.

Стопанката на апартамента се засмя:

– Ние мислехме, че нашият котарак изобщо не може да ходи. Вече трета година го носим до тоалетната на ръце….

Приведете силата в действие

понеделник, март 13th, 2017

indexВсеки повярвал в Исус Христос, има в себе си силата на Святия Дух.  Но тази сила няма да проработи, ако не я накараме да действа.

Святият Дух няма да ви се натряпва. Той няма да изключи телевизора, нито ще ви вдигне от дивана, казвайки:

– А сега Мен слушай.

Не, Той е джентълмен. Изпратен е да ви помага в изпълнението на Божията воля, да ви укрепява, да ви дава съвети… Но той нищо няма да направи, докато не го помолите за това.

Помислете за това, Духът на Всемогъщия Бог, който се носеше над бездната и материализира Божието Слово по време на създаването на света, същия Дух сега е вътре в теб и чака да Го призовете!

Ако днес Исус дойде във вашия дом и седне на масата ви, нима няма да отложите всичко в страни, за да поговорите с Него?

Не бихте търчали покрай Христос, казвайки Му:

– Исусе, толкова се радвам да те видя. О, ако имах сили да поговоря с Теб, но Ти не можеш да си представиш, колко тежък беше денят ми. Всичко вървеше не както трябва. За това имам сила, колкото да легна и да гледам телевизия. Може би ще си поговорим малко по-късно.

Едва ли бихте постъпили така. Ако Исус е седнал с вас в една стая, вие бихте паднали на колене и щяхте да започнете да Му се покланяте. Бихте забравили за своята умора и какъв е бил денят ви днес. Не бихте пропуснали тази възможност да общувате с Него.

Чуйте, във вас живее Святият Дух. Той ви чака. Готов е  да ви отговори по всяко време на денонощието. И Той ще ви каже:

– Тук съм, за да те укрепя и да ти помогна. Зная твоите проблеми. Искам да ти помогна да ги решиш.

Той ви чака със сила, която ще победи всяко препятствие в живота ви. Само чрез молитва можете да приведете тази сила да работи днес за вас и околните.

Смърт, къде ти е жилото

понеделник, февруари 27th, 2017

originalВечерта бе хладна и не се знаеше колко повиквания ще имат тази нощ. Петров бе застъпил на смяна и блуждаеш с очи между звездите на тъмното небе, които ярко се открояваха през прозореца.

Телефонът се обади. Напрегнатият му звън извади от унеса младият лекар. Той вдигна слушалката:

– Да, ….добре, …. тръгваме веднага….“Иван Вазов“ 16.

Бързо нахлузи якето си и потегли с линейката.

Влезе в дома на възрастен свещеник, който бе получил инфаркт.

Мъжът лежеше на кревата в тъмносиньо расо с малък кръст в ръцете си. Налягането му беше много ниско. Болният бе блед. Студена лепкава пот бе избила по него. Явно имаше силни болки, но беше тих и абсолютно спокоен.

В това спокойствие нямаше никакво напрежение или фалш.

Свещеникът попита лекаря:

– Много ли повиквания имахте? Навярно не сте и вечеряли?

Той се обърна към жена си:

– Сложи на човека да похапне. Тяхната работа е много напрегната, нямат време коляно да подгънат.

Докато му правеше кардиограмата, възрастният мъж се интересуваше:

– Къде живеете? Далече ли ви е от работата? Имали много млади лекари като теб там?

Докато екипа се опитваше да облекчи страданията му, в него не се забелязваше и капка страх. Той виждаше загрижените лица на медиците. Чуваше плача на жена си. Напълно разбираше какво става с него.
Думата „инфаркт“, която произнесе младият лекар, не разколеба самообладанието му.

„Странно, – помисли си Петров, – при други посещения подобни на това, болните се парализираха от страх. Те мислеха само за себе си и за своята болка. Вслушваха се във всяка промяна на тялото си и до последно  се захващаха и за най-малката възможност, само и само да живеят. Всичко биха дали, само да поживеят още малко“.

В тези домове, които до сега бе посещавал младият лекар нямаше кръст и Библия, а плазмени телевизори, на входа му даваха да си обуе специални пантофи и независимо от състоянието на болния до последния момент слушаше само истерии.

Болните стенеха, мятаха се в леглото, хващаха лекарят за ръце, вглеждаха се в очите му и слушаха внимателни гласа му с някаква призрачна надежда за чудотворно изцеление.

Такива хора измъчваха със своето състояние роднини и всички, които ги обкръжаваха. Лекарят при такива положения се чувстваше безсилен и не защото не можеше да им помогне, а защото виждаше, че смъртта ги е победила.

Но странно, след смъртта на този свещеник, Петров изпита тиха радост, защото смъртта не одържа победа над него.

В съзнанието на Петров се прокрадна въпрос: „Смърт, къде ти е жилото?“

Първият телевизор

понеделник, февруари 27th, 2017

unnamedПървият телевизор се е появил през 1929 г. в САЩ.

Екранът му бил толкова малък, че можел да се гледа само със специално увеличена лупа.

За това широко разпространение на приемника на телевизионни сигнали станало след подобряване на предаваното изображение. Това се случило чак през 1934 г.

Първият цветен телевизор за масово производство се е появил през 1953 г. в САЩ.