„Не е честно!“ навярно много пъти сме чували този израз и сякаш никога не се разделяме с това усещане.

Исус разказа една притча за справедливостта. Стопанинът на лозето плати еднаква надница на всички работници, които бяха работили през деня, независимо кога бяха наети. Тези, които бяха работили най-дълго през деня не бяха доволни и роптаеха срещу стопанина.

Не е честно! Освен ако не съм от онези, които започват работа в пет следобед. Ако съм на пълен работен ден, няма да се замисля кое е честно и кое не, но ще съм благодарна за работата, която имам.

Ами ако съм чакала цял ден, за да получа работа и накрая не съм я получила?

Ако се чувствам непотребна и отхвърлена?

Докато виждам как наемат другите, може да съм стигнала почти до отчаяние и накрая да се откажа.

Не сме ли всички като работниците наети в края на деня?! Повикани сме и натоварени с определена работа от Бога. Творецът на небето и земята ни призовава да работим за Неговото царство. Да споделяме богатството на Неговата милост не защото заслужаваме, не защото сме достойни или имаме определена заслуга за това, а поради Неговата благодат.

Докато гледах към паяжините над прозорците на горния етаж и мислех как да ги почистя, долетя една птичка и изпя една прекрасна песен. Докато слушах птичката, забравих за паяжините.

Така и Бог идва в нашето забързано ежедневие и Божието присъствие ни помага да отместим поглед от проблемите.

Ако отворим очи и се огледаме наоколо, ще открием Твореца, който ни носи радост, светлина и песен дори в мрачните места, през които трябва да преминем.

Очаквам, че чрез Божията сила ще мога да нося светлина и радост на тези, които срещам. Може би нашите постъпки и думи ще помогнат на някого да отмести поглед от проблемите и ще се усмихне.

Ако сме отворени към водителството на Святия Дух и обновяваме умовете си с помощта на Божието Слово, ще бъдем променени, за да можем на свой ред да променяме света.

Личността е това странно и неуловимо нещо, което ни прави различни едни от други. Не винаги напълно разбираме нашата личност  в пълнота. Тя е като остров посред морето, който може да се окаже връх на планина.

Нямаме представа за бездните таящи се в нас, за това не можем да се оценим правилно.

Първоначално ни се струва, че това е по силите ни, но след  това разбираме, че само Един ни разбира и това е нашия Творец.

Личността е характеристика на духовния човек, а индивидуалността на плътския.

Когато човек е посетен от Божията любов или Неговия Дух, той се преобразява и не държи повече на своята индивидуалност.

Ако отдадете правата си на Бога, вашата същност ще реагира на Създателя ни.

Исус Христос освобождава личността и индивидуалността се трансформира в любов и лична ангажираност към Него.

Веднъж пред свещеника застанал брадат старец с износен костюм и голяма тояга, като на Дядо Мраз и се представил:

– Аз съм господ, творецът на Вселената. Ето тези две ръце са създали целия свят. Сега трябва да го спася. Ще построя космодрум в Ерусалим за летящи чинии. О тях ще слязат моите ангели и ще избавят човечеството от осквернението. Никой друг не може да направи това, само аз, всемогъщия, вездесъщия и вечния творец.

– А ние с нещо можем ли да помогнем? – попитал свещеникът.

– С пари. Като начало за билет до Ерусалим.

Дамян упорито убеждаваше Стамат, че еволюционната теория е грешна, за нея няма достоверни доказателства, но всичко си оставаше напразно.

– Не разбираш ли, че всичко, което виждаш около себе си и самия ти, сте дело на Творец? – питаше Дамян.

– Ох, пак твоя Бог, – изпъшка Стамат. – Погледни реалистично на нещата, виж какво казва науката за това.

Дамян вдигна ръце и се помоли:

– Господи, моля те отнеми от него тези маймунски мисли.