В Бразилия куче се погрижи за два малки броненосци останали без майка. Животното започнало да ги кърми, когато малките били донесени в дома.
Съпругът на Дина Алварес намерил броненосците на плантацията за захарна тръстика. Там трактор убил майка им. На мъжът му станало мъчно за малките и ги отнесъл в дома си. Той ги хранел с краве мляко. От малките се заинтересувало кучето, което без да има опит като майка, започнало да произвежда собствено мляко и да кърми броненосците.
По-късно, когато пораснат и могат вече самостоятелно да се хранят, те ще бъдат върнати в дивата природа. В същото време Министерството на околната среда заявило, че временното задържане на младите броненосци в къщи не нарушава никакви разпоредби , свързани с опазването на природата в Бразилия.
Понякога се случва животни да станат приемни родители на млади представители от други видове. В Китай, например,  през 2011 г. куче е откърмило изоставени от майката лигрята – кръстоска между лъв и тигър, а в Канада куче се грижело за пилета.
Броненосци живеят в Южна, Централна и Северна Америка. Новородените деца броненосци се раждат зрящи. В рамките на няколко часа те са в състояние да се движат самостоятелно. С майка си живеят в продължение на няколко месеца. Животните достигат полова зрялост на две години.

Никога не съм се смятала за красива, дори мисълта, че мога да бъда симпатична на някого ме е разсмивала.
Но веднъж се случи нещо интересно.
Разговарях със съпруга си и се готвех да затворя телефона си, след приключилия разговор, когато…….
Чух, как мъжът ми продължи да говори, без да прекъсне телефонната връзка между нас, с някой друг.
Той разговаряше с чичо Димитър, човекът който помагаше при ремонт на колата ни.
Неволно се заслушах в разговора.  И изведнъж чух съпруга си да казва:
– …. днес жена ми е необикновено красива, някаква светлина извира от нея. Толкова ми е хубаво до нея….
Това беше повече от признание в любов, което можех да понеса и ….. се разревах.
За първи път се почувствах красива и очарователна.

Един ден съпруг и съпруга решили да не отварят вратата на никого.
На сутринта били събудени от звънене на вратата. Погледнали и видели, че са родителите на мъжа, но не им отворили.
След известно време отново се позвъняло. Този път били родителите на жената. Те пак нямало да им отворят, но жената се разплакала, мъжът я съжалил и отворил вратата.
Минало време. Родили им се четирима сина, а на петия дъщеря. Мъжът дал голямо угощение и бил много щастлив. Приятелите му го попитали:
– Защо толкова много се радваш? По-рано, когато се раждаха синовете ти, не беше толкова щастлив.
Той се усмихнал и казал:
– Роди се тази, която ще ми отвори вратата!

Такова автоматично устройство било изобретено от директорът на погребално бюро в Канзас Сити Алмон Строуджер.

Веднъж Алмон забелязал, че броя на телефоните обаждания в неговата агенция рязко спаднали. Окзало се, че местната телефониска прехвърля обажданията към конкурентна агенция, собственост на съпруга й.

Това подтикнало Алмон към мисълта, че телефониската трябва да се замени с автоматика.

В края на 19 век Строуджер успял да патентова и масово да произвежда Автоматични Телефонни Централи.

Обикновено италиански семейство. Александро сега е на 60 години. Миналата година с жена са отбелязали 40 години от сватбата си.
След пет години съвместен живот, жената на Александро му родила две деца. Но тя тежко се разболяла и останала прикована на леглото. Преди това семейството емигрирало на север.
Александро останал сам с две малки деца, болна жена. Изграждал дом, който скоро бил започнал. Но трябвало и да работи, за да оцелее семейството му в тази ситуация. Ако бяха останали в родния си град, щели да им помогнат близките им, но сега те са на хиляди километри. Някои от роднините им идвали да им помогнат за кратко време, но всеки от тях си имал свой живот и множество проблеми.
Така постепенно Александро се научил да прави всичко в дома си. Готвел, перял, чистел и помагал на децата си в подготовката на уроците. Но главно се грижел за болната си жена. Поставял и инжекции. Давал и капки и нужните лекарства. Сменял памперсите ѝ… Правел всичко, което било необходимо за болен на легло.
В такива ситуации мъжете псуват и нагрубяват, а Александро не загубил дори чувството си за хумор.
Когато тя все още можела да седи и гледа, Александро от името на жена си поканвал приятели и те заедно се разхождали в природата. Съпругът подкрепял жена си, забавлявал я, а тя му отговаряла както може.
Жена му губела все повече сили и се опитала да се самоубие, за да не тежи на семейството си. Тогава Александро ѝ казал:
– Не ме оставяй сега, когато децата са вече пораснали и всеки си има свое семейство. Забрави ли, че сме дали обет пред Бога да бъдем заедно и в мъка и в радост. Мъката премина, остана радостта….
Много лекари и специалисти Александро посетил заедно с жена си. Дори пътували зад границата.
Един от лекарите, когато разбрал, че жената живее с тази болест вече 36 години казал:
– Този случай може да се отбележи като световен рекорд. Човек с такова заболяване не оцелява повече от 25 години.
Причина за всичко това бил грижливият съпруг.
Попитали го веднъж:
– Какво ви държа през всичките тези години?
Той навел глава, очите му се просълзили и едва добавил::
– Едва ли ще разберете, не любов….това е много повече.
Сега той живее с жена си, която почти нищо не чувства и семействата на порасналите си деца, които му помагат и живеят с него в дома, който сам е построил.