Магда бе скоро родила. Щяха да я изписват.

Очакваше цветя, а защо не и изненада!?

Но съпругът ѝ я срещна с горчиво признание:

– Трябва да се разделим. Аз обичам друга жена.

Тя бе травмирана дотолкова, че не можеше да се радва на малката си дъщеря.

Обляна в сълзи, я завари приятелката ѝ Надя.

– Аз бях неговата избраница. .Изрекохме обети. Щяхме да отгледаме деца, а по-късно да имаме внуци. Казахме си, че няма да се развеждаме, както е станало в нашите семейства. Е, сега вече няма да остареем заедно, – каза тя на приятелката си

Надя я слушаше съчувствено. Накрая тя я погледна и каза:

– Маги, ти искаше така да изглежда така животът ти, но е време да предадеш всичко на Бог и Той да ти даде нова представа за бъдещето ти.

– Права си, – съгласи се Магдалена, – наистина плача за живота, който си бях представяла. Ето какво става, когато мечтите ни и очакванията ни са разбити от житейски разочарования.

– Разбери, – усмихна се Надя, – най-добрата визия за живота ни е тази на Бог. Ако Му предадем напълно живота си, Той може да направи несравнимо повече отколкото искаме, мислим или да си представяме.

И двете се прегърнаха.

На Нова година обикновено всеки взема различни решения, за да подобри живота си.

В семейство Петрови Елена бе взела какви решения да вземе съпруга ѝ.

Когато я упрекнаха:

– Той не може ли сам да взема решенията си за предстоящата година.

– О, Герасим никога не взема новогодишни решения, но знам, че той наистина иска да бъде по-добър човек за мен.

А ето и нейните решения за съпруга ѝ:

да свали 30 килограма;

да води децата на училище всеки ден;

да печели повече пари;

да предприеме романтично пътуване до известна дестинация;

да се научи да танцува салса;

да купи нови завеси за къщата.

– И смяташ ли, че това всичко е в негова полза? – попитаха я.

– Новогодишните обещания са трудни, но знам, че той може да го направи, – каза самодоволно Елена. — Той няма избор.

Помолиха Герасим да коментира думите на съпругата си:

– Ти какво мислиш по въпроса?

– Аз съм „много щастлив“, че има толкова много обещания за Нова година, върху които да работя толкова усилено, но най-вече съм „много развълнуван“ от всички салати, които ще ям на празника.

Как мислите, дали Елена не се е провалила за новогодишното си решение, да спре да бъде толкова контролираща?

Веселин плесна с ръце:

– В историята за Адам и Ева в Библията никъде не пише, че забраненият плод е ябълка. Защо всички са възприели, че това е така?

Васко се засмя:

– За сметка на това срещаме ябълката, когато четем „Песен на песните“.

– Не съм забелязал, – призна си Веселин.

– Тя е описана като дърво и като плод, – обясни Васко. – нейните качества са сравнени с тези на възлюбения от годеницата си млад мъж.

– Интересно, – замислено каза Веселин. – Трябва да прегледам тези места в „Песен на песните“.

– За младата жена любимият ѝ се отличава от останалите, – продължи Васко. Защото има, както ябълковото дърво желана сянка и сладък плод.

– Може би тези неща символизират нещо за характерът на годеникът, – предположи Веселин.

– Така е, – съгласи се Васко. – Сянката на дървото говори за жадуваните от жената грижа и спокойствие, които тя намира у възлюбения си. Освен закрила ябълката дава и плод, който носи сладост, а това е радостта от споделената любов.

– До сега не бях се замислял, – поклати глава Веселин, – че чрез една обикновена ябълка може да се представи любовта между съпруг и съпруга.

– Няма обикновени и случайни неща, – махна с ръка Васко, – всяко нещо си има своето време и своето място, както Творецът го е замислил.

Елена бе потънала в собственото си блато от мрачни мисли и емоции.

– Съпругът ми ме изостави с двегодишно дете и тонове дългове, – бясно говореше на висок глас Елена. – Той започва „новия“ си живот с жена на около половината от неговата възраст в чужда държава.

Тя бе много огорчена и искаше по някакъв начин да му отмъсти.

– Мразя го. А Ти, Господи, къде си?

С течение на времето огорчението притъпи способността ѝ да усеща присъствието на Бог. Загуби мира и радостта в себе си.

Дните ѝ се струваха безкрайни и самотни.

Един ден Елена се осъзна, падна на колене и се помоли искрено:

– Господи, избирам да простя на онези, които са ме наранили, обидили, злоупотребили с мен, използвали или онеправдали. Помогни ми, Боже, да разпозная стратегията на врага да ме впримчи в неприязън, огорчение и непростителност. Помогни ми да не съдя хората за греховете им. Научи ме да избягвам да отговарям с осъдително сърце, когато ме боли. Излекувай емоциите ми и обновявай праведен дух в мен. В името на Исус, Амин.

Дафина бе загубила рано баща си, а сега като се ожени и съпруга си. Остана ѝ само детето.

На същия етаж, точно срещу нейната врата живееше един възрастен мъж. Той много ѝ помагаше. Грижеше се за нея и детето.

В блока го знаеха като бай Михо. Той бе добър и отстъпчив човек, с никого не се караше и не обичаше да спори.

Един ден Михо позвъни на вратата на Дафина:

– Извинявайте за безпокойството, – извини се той, – но не съм ви виждал от седмица. Притесних се дали не сте се разболели.

– Благодаря за загрижеността, – усмихна му се Дафина. – Добре сме с Ваня. Тя прекара някаква настинка, но при нея нещата минават бързо.

Когато безплатният за даване и безценен за получаване дар на доброта надхвърля това да бъдем добри, ние служим на другите, като споделяме любовта на Христос с тях.