Наталия имаше три по-малки сестри. Много ги обичаше и се грижеше за тях.
Скоро се запозна с младеж и силно се влюби в него. Всичко вървеше като по сценарий. Една неделя Наталия се ожени за своя любим.
Тя бе толкова щастлива и радостна. На Наталия ѝ се замая главата по време сватбеното тържество и за малко излезе навън да подиша чист въздух.
Долови мъжки гласове. Разбра, че съпругът ѝ и баща ѝ разговаряха в една от стаите. Прозорецът бе отворен и любопитството ѝ надделя. Тя леко се приближи и се заслуша в разговора им.
– … и моята беше бременна, – засмя се тъстът, – нямаше как, ожених се за нея. Знаеш ли колко съжалявам за това. Цял живот съм бил нещастен. Обичах Надежда и до сега я обичам, …. за това напълно те разбирам.
Младоженецът въздъхна:
– Поне на вас ви е ясно положението ….. Оказах се и аз като вас в същата ситуация …
– Едно момиче успя да разбие живота на двама различни „джентълмени“, – пошегува се тъстът.
И двамата мъже се засмяха.
Наталия си запуши ушите и избяга в градината. Тя стигна до едно дърво, обхвана ствола му, свлече се на колене и се разрида …. Изпадна в шок.
– А аз си мислех, че баща ми много обича мама, – хлипаше младата булка. – Смятах, че отношенията им са добри…. защо тогава е създал четири деца? …..Малката Нина е едва на 4 годинки…..
Наталия излезе на шосето и както си бе с бялата рокля хукна напред по него.
По средата на сватбата забелязаха, че булката е изчезнала. Започнаха да я търсят.
– Какви игрички ни играе тази лудетина, – сърдеше се баща ѝ.
– А може да е „сватбено отвличане“, – подхвърли някой от търсещите.
– И за какво им трябва една млада булка? – попита друг.
– За откуп, – обади се първият.
Къде ли не я търсеха, но не я откриха. Сватбеното тържество бе провалено.
На следващата вечер Наталия се прибра. Даде на съпруга си справка за аборт от клиниката, а на баща си ключа от колата. Събра си багажа и си тръгна.
На другия ден Наталия подаде молба за развод …
Един равнодушен християнин имал много богобоязлива жена. Всеки път, когато тя отивала на богослужение, той ѝ казвал :
