Валеше. Дъждът се стичаше по лицето му, но Лъчезар не забелязваше това. Беше се замислил, а на лицето му бе изписана болка.
– Винаги съм си мислил, че бракът ми ще бъде нещо изключително, – каза си той. – Родителите ми дадоха добро възпитание. Те бяха строги, но последователни и знаеха за какво, как и кога да настояват.
Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите на Лъчезар:
– Запознанството ми с Даниела бе изумително. Сбъдна се една изключителна моя мечта. Имахме еднакви интереси, стремежи и най-важното една цел. Какво по-хубаво можеше да си пожелае човек?!
Но няколко години след брака им, Даниела катастрофира. Тя получи тежка травма на главата, а това се отрази осезателно върху нея. Стана подозрителна, често забравяше накъде и за какво е тръгнала. Беше станала нетърпелива. Безцеремонно нагрубяваше и оскърбяваше съпруга си.
– Даниела бе станала същински хамелеон, – спомняше си Лъчезар за нея с болка.
Когато беше сред други хора, негативните симптоми изчезваха. Даже сестра ѝ и родителите ѝ нямаха представа колко груба и безпощадна можеше да става тя.
Даниела молеше мъжа си за помощ, а после се обръщаше към стената, все едно нищо не бе казала. Лъчезар се чувстваше самотен и често плачеше.
В офиса, където работеше, го гледаха със съжаление. Често подхвърляха зад гърба му:
– Защо се измъчва толкова?
– Той няма вина за това!
– Защо се случват толкова лоши неща на такъв добър и порядъчен мъж.
Веднъж един от колегите му го посъветва:
– Не се измъчвай! Като те гледам сърцето ми плаче. Разведи се! Намери си друга!
Лъчезар подскочи, сякаш ток го удари:
– Никога! Аз съм дал обет. Жена ми има нужда от мен именно сега.
– Но тя едва ли осъзнава това, – отбеляза колегата му.
– Знаеш ли, – каза Лъчезар, – когато бяхме с Даниела на екскурзия в Париж в едно от подземията останали от войната прочетох текст, който силно ме разтърси.
Лъчезар се съсредоточи, за да си спомни точно, какво бе написано на влажната стена.
– Там пишеше, – започна уверено той, – „Вярвам, че има слънце, дори когато не свети. Вярвам в любовта, даже да не я чувствам. Вярвам, че има Бог, дори когато Той мълчи“.
Ако загубите любим, не ридайте, а пейте. Изпитанията и неприятностите са част от нашия живот, но те не са всичкото ни житие.
Христос възкръсна от мъртвите и тъй като Той е жив, ние също ще живеем.
