Много често хората стават заложници на собствените си неправилни решения.

Всеки ден те се оказват пред избор и вместо полезното избират лошото и вредното. Едва след това осъзнават, че неправилните решения водят към лоши последствия.

Цар Ровоам на инат отхвърли мъдрия съвет на старейшините на народа. Той послуша тези съветници, които му говореха това, което искаше да чуе. В резултат възникна конфронтация, което доведе до разделянето на страната.

„Каквото посее човек, това ще и да пожъне“.

В живота на всяка крачка трябва да се вземат решения. Някои от тях могат малко да ни повлияят, но за това пък други, коренно могат да променят живота ни.

Как подхождаш при избора на решение?

Най-важното е във всяка ситуация да искаш Божията воля. Моли се . Обърни се към Библията. Потърси съвет от вярващи приятели. Помоли Святият Дух да те настави в правилния път.

Бог ни обича, за това Неговият път е винаги най-добрия.

Каква трудна сутрин, Борис не беше спал цяла нощ. Той беше доста разтревожен и имаше за какво.

Негово роднини имаха здравословен проблем. Тази сутрин чичо му позвъня и изплака на телефона:

– Милена има рак. На Васко му предстои сложна операция. А баба Стефана вече никой не познава.

Освен това един от най-добрите служители на Борис, се пенсионираше. Той много пъти му бе давал мъдри съвети и измъкваше компанията от кризисни ситуации, а сега бе дошло време да си почине след толкова години напрегнат и всеотдаен труд,

Да, но сега Борис трябваше да довърши важен проект, а толкова се нуждаеше от подкрепата и помощта на стария служител.

Докато Борис си пиеше кафето и разговаряше с хората наоколо, тези проблеми непрекъснато се въртяха в главата му.

При него дойде Весела, стара негова позната. Тя посочи дървеният кръст на стената и каза:

– Това е най-хубавият кръст, който съм виждала.

– Човекът, който се грижеше за сградата, го изработи от клон на старо отсечено дърво, – поясни Борис.

Той я погледна изненадано и допълни:

– Та този кръст виси на стената от няколко години вече.

Весела покри лицето с дланите си и възкликна:

– Не е ли невероятно? Бил е толкова дълго време там на стената, а аз сега чак го забелязах.

Борис се загледа в кръста, символ на Божията любов към на хората. Той разбираше, че това не е случайно. Имаше проблеми, но на къде беше насочен погледа му? Да, това бе знак за него точно в този труден момент.

Борис погледна към кръста  и прие думите на Весела като послание към него, което можеше да се изрази така:

„Аз съм с теб! Винаги съм бил до теб!

Когато преминаваме през трудности, Бог ни отваря очите, за да разберем, че не сме сами и че Той е винаги с нас.

Ако възложим проблемите си на Бога, Той ще ни утеши и ще ни даде изходен път.

Веднъж един невярващ човек, за когото настъпили трудни времена, дошъл при приятеля си християнин и го попитал:

– Ако повярвам в Христос, всичките ми проблеми ще отпаднат ли?

– Не, казал християнина, но ще получиш сила да устоиш в трудните времена.

Бог ни дава мъдрост и смелост. Чрез други християни ни помага да преминем през трудностите, като получавайки от тях разумен и практичен съвет.

Сатана постояно се стреми да обезкуражи последователите на Христос. Сред тежките изпитания, той ни нашепва:

– Погледни, на Бог не Му е до тебе сега.

Но с помощта на Святия Дух може да се отрази всяко нападение на лукавия и да се опровергаят лъжите му.

Ако Бог на мига разрешаваше нашите проблеми, ние щяхме да се окажем беззащитни пред предстоящата по-силна атака на врага.

Вместо това Той ни дава всичко необходимо за да преодолеем изпитанията в живота.

На въпрос: „Как вървят нещата ти?“ всеки американец, отговаря, че е отлично и се усмихва. При това в главата му може да има мисли за това, че от два месеца не може да намери работа, скоро ще остане без пари и не може да си плати наема.

В САЩ не е прието човек да разказва за проблемите си и да признава неуспехите си. Споделят се само положителни емоции.

Усмивката е знак за благополучие. Ако американецът се усмихва, това означава, че при него всичко е наред. За това в САЩ е прието да се усмихваш и да се здрависваш даже с непознати хора.

Своите проблеми те предпочитат да решават при професионални психолози, а не да отидат за съвет, как да живеят по-нататък, при приятели.

Представете си, че живеете в дом, около който няма детска площадка, а тревните площи са заети от автомобили и зиме, и лете. Лошото е, че децата няма къде да играят.

Този проблем е познат за жителите на по-големите градове. Например, Лондон особено през първата половина на 20 век. Вярно е, че автомобилите тогава са били малко, но и дворовете също.

Тогава американката Ема Рид през 1922 г. е патентовала идея за детски клетки, заместител на място, където децата могат да си „играят“ навън. Тази клетка се поставяла на прозореца отвън.

Лондонският градски съвет реализирал тази идея в няколко гъсто населени район.

В оригиналния патент имало наклонен покрив за защита от сняг и дъжд, но очевидно са решили да го икономисат.

Интересно, това място дали е били достатъчно за движение и игра на едно по-голямо дете?