Вие сте познавали гласа на майка си още преди да се родите.
При едно скорошно проучване проведено в канадския Кралски Университет било демонстрирано, че при прочитане на стихотворение от майка, сърцето на ембриона бие много по-бързо, отколкото когато е четно от непознат. Експериментът бил проведен в края на бременността, когато децата са били готови да се родят.
Друго изследване, проведено в Университета на Монреал в Канада установил, че мозъка на новороденото е много чувствителен,  както и сърцето на ембриона. Когато майката изговаря краткия звук “ A „, тя активира лявото полушарие на мозъка на новороденото, докато звукът от гласа на непознат предизвиква реакция на дясната полусфера. Дясната страна на мозъка е свързани с разпознаване на глас, а лявата – с езика и моторните умения. Така гласът на майката може да положат основите за усвояване на първи думи на детето.
Гласови суперспособности на майката продължат да играят ролята и за по-дълго време, в зависимост от растежа на детето. Така че, гласът на майката, е като истинската прегръдка, облекчава стреса при по-големите деца, намалява нивата на хормона кортизол и увеличава нивото на окситоцина, отговорен за изявата на любов и привързаност.
Така че не забравяйте да се обадя на майка си. Това е от полза и на двама ви.

Смартфоните все повече се използват в супермаркетите, за плащане за стоки, те имат и много други различни функции.
Първият модел на смартфон без батерия е готов още през 2013 година. Този телефон работи не само без батерия, но разполага с всички функции за работа и комуникация с iPhone. Той получава енергия от електромагнитото излъчване, което той  сам произвежда. Смартфона е наречен Lunecase.
Телефонът може да получава съобщения и да провежда разговори. На задния панел са инсталирани лампички, които светват, когато пристигне съобщението. По начина на светване, ние можем да се определи какъв тип съобщения са изпратени. Това може да бъде особена комбинация от излъчване на светлина при SMS и MMS съобщения.
Телефонът се захранва от електромагнитното си поле.
Повечето от съществуващите телефони имат недостатък. Имат значително излъчване.
Новото устройство Lunecase ви дава възможност да намалена стреса и дори съвсем да се отърве от него.

Тя се състои от 216 еднакви сферични неодимови магнити. Неодимът е сплав на желязото и бора.
Различните конструктори се състоят от сфери с диаметър от 3 мм до 10 мм, покрити с никел, за защита от надраскване.
Името на играта идва от това, че първоначално магнитите се оформяли във вид на куб 6x6x6. Тази структура се поддържа само от магнитното поле и лесно е да се разрушава, така топките се пръскат хаотично, а след това се възстановяват по форма на куб. Това е основната задача на играчката като главоблъсканица, решаваща се по различни начини.
Авторът на неокуба е икономистът Крис Реда, възпитаник на университета в Питсбърг.
Този вид игра се използва като средство за освобождаване от стреса, развитие на творчески умения, пространствено мислене и фини двигателни умения.
По-късно много фирми са създали подобни играчки под различни имена.

Изследователите са заключили, че семейни проблеми могат да се отразят негативно върху развитието на мозъка на детето.
Д-р Николай Уолш от Университета на Източна Англия в резултат от експериментите доказал, че у тинейджърите, които са имали проблеми в семейството до 11 години, се наблюдава намален малкия мозък, който е отговорен за усвояването на уменията, преодоляване на стреса, както и сензорно- моторния контрол. Намалената площ на малкия мозък може да доведе и до психични разстройства.

Това беше наистина подтискащо. Блъснато бебе в количка . Открадната кола. Избягал от местопроизшествието шофьор. Полицията го залови чак на 100 километра от мястото произшествието..

Бебето беше откарано в интензивното в критично състояние и не се знаеше дали ще оживее. Родителите не бяха разгневени, а сломени от мъка. Те само стискаха ръцете си пред входа на отделението и хапеха безпомощно устни.

И като си помисли човек какви хора има само. След като мине всичко той ще продължи да си живее все едно нищо не е станало. А момиченцето беше само на осем месеца. Утре може и да го няма.

– Такъв човек трябва да го затворят до края на живота му. Да го заключат и да захвърлят ключ някъде, – мърмореше един от санитарите.

Умиращо бебе, колко много мъка и стрес.

Лекарят излезе спокоен и усмихнат:

– Да, – каза той, – детето ще се оправи и ще живее. Влезте да видите колко е жизнерадостно. Усмихва се на всички.

Детето им ще живее. Родителите бяха развълнувани. В очите им образите се размазаха от нахлулите  там сълзи.