Стела видя баща си седнал на масата да играе шах с Миро. Тя ги наблюдаваше няколко минути. Баща ѝ направи зле обмислен ход и застраши важна фигура, но Миро незабавно я взе.

– Стела, май трябваше да поискам съвет за следващия ход от теб, – някак примирено каза баща ѝ. – Ти по-добре би се справила от мен. Изглежда е от виното, замая ми се главата и не мога да мисля.

Тук ставаше дума само за шаха. Стела много добре знаеше, че баща ѝ носи много на вино, а и играта можеше да бъде спасена.

– Ако искаш, може Стела да те замести, – предложи великодушно Миро.

Възможностите на Стела  в шаха бяха скромни. Баща ѝ знаеше това, но стана и ѝ отстъпи мястото си. След това повлече крака към вратата и махна за довиждане на младите.

Изучавайки шахматната дъска, Стела набеляза стратегия, чрез която смяташе да защити територията и фигурите си.

Всяка от фигурките на шахматната дъска беше гравирана с дребни детайли. Виждаха се мантии, ризници и лица със човешки черти.

– Прекрасен комплект, – отбеляза Миро, след като забеляз как Стела оглежда фигурите. – В къщи имаме един издялан от дъб и орех, но той не е така добре изработен. Този от слонова кост ли е направен?

Стела кимна с глава.

Миро побурна с пръст своя цар.

– Ти си на ход, Стела.

Тя вдигна пешка, войн украсен с резбован щит и шлем. Миро потропваше с пръсти, докато я наблюдаваше. Стела видя шанса си, премести пешката, за да плени офицера му.

Миро мълчаливо повдигна едната си вежда. Той плъзна един топ от задната редица и го постави между царицата и офицера ѝ. Този единствен ход застрашаваше двете ѝ фигури. Тя не бе предвидила това.

Стела се намръщи. Ако премести едната фигура извън опасността, той ще да ѝ вземе другата. Тя се надвеси напред и огледа дъската. После грабна царицата си, взе неговия топ и погледна тържествуващо към Миро.

Той снизходително наклони глава и вдигна нерешително ръце от шахматната дъска. После взе коня си, скрит между пешките ѝ и един офицер и грабна царицата ѝ.

– Внимавай, – промърмори Миро, – Понякога един скромен войн може да направи бърз ход, за да завладее царицата.

– Доста дръзки думи, – скръцна със зъби Стела.

Тя съсредоточи вниманието си към дъската, а Миро се облегна назад в стола си. Стела осъзнаваше, че падането на царицата, отслаби много позициите ѝ.

– Внимавай, погрижи се за царя си, – учтиво я предупреди Миро.

Стела видя опасността и пребута една пешка, за да защити царя си, но това беше напълно безполезно. Скоро нейния цар беше пленен.

– Да изиграем още една игра, – предложи Миро.

Стела блъсна фигурите и стана. Нямаше повече смисъл да играят. Тя не обичаше да губи, дори и когато осъзнаваше, че е по-слаба. Но Моро беше търпелив и чакаше, рано или късно тя щеше да стане негова жена.

Китайските учени събрали 360 студенти и да ги разделили на групи по шест човека. Всеки участник провел по 300 игри срещу членовете на своята група. Победителите били наградени финансово, в зависимост от броя на победите.
Класическа теория на игрите предлага на участниците да се придържат към стратегията на случаен избор. По този начин ходове са напълно непредсказуеми и неочаквани за противника. При тази схема двамата играчи избират „камък“, „ножица“ или „хартия“ с еднаква вероятност – известена като „равновесието на Наш“, в чест на Нобеловия лауреат Джон Форбс Наш.
В китайския турнир всички играчи средно са избирали „камък“, „ножица“ и „хартия“ в равни количества.
Въпреки това, организаторите забелязали различни схеми и стратегии, които в крайна сметка обуславяли победителите и губещите.
Побеждавайки в една игра, например, с „камък“, играчът повтарял своя избор и в следващия рунд. Ако губел правели друг ход. Например, ако в едната играе с „камък“ в следващата играел с „хартия“.
Стратегията „спечелил – остава, изгубил – сменя“ е известна в теорията на игрите, като условна реакция.
Изследователите смятат, че човек подсъзнателно се подчинява на нея на интуитивно ниво.

В продължение на много години Църквата е разработила всякакви видове начини за евангелизацията на света. Събираме се заедно, правим своите планове и стратегии, събираме пари за тази цел. Но въпреки всичко ние рядко си спомняме плана, който ни е дал Исус.
Повечето вярващи дори не осъзнават, че Той ни е дал ключа към евангелизацията на света. За това се помоли точно преди да отиде на кръста. Той поиска от Отца да станем едно, така че светът да научи, че той е изпратен от Бога.
Ако вие и аз, и всички от останалата част на тялото Христово се съберем и да започнат да се обичаме един друг, ще спечелим толкова бързо този свят за Бога, че ще ви се завие свят. И това е така. Но ние сме толкова заети да се заяждаме помежду си, че малко се замисляме за това.
Но, слава Богу, някои започват да разбират, че трябва да спрем всичко това. Трябва да се отнасяме към заповедта на Исус, да се обичаме един друг като команда, а не като пожелание. Нека махнем глупавите кавги и се обединим в Божия Дух.
Искате ли днес да направим стъпка по пътя към световната евангелизация? Тогава започнете да се молите за единство. Вземете решение, че ще обичате другите вярващи, няма да ги критикувате, няма да се оплаквате от тях и няма да ги одумвате.
Църквата на Бог ще се издигне във вяра и любов, славно като единно тяло, движима от властта на Самия Исус.
Исус се е молил това да стане и Святият Дух го прави.
Сатана иска да Го спре, но не може. Той е много по-силен. И ще постави такава преграда на пътя му, през която той няма да може да мине. И целият свят ще узнае, че Исус наистина е Господ.

Ако се окажете в падащ асансьор, най-добрата стратегия, за да увеличите шансовете си да оцелеете, е да легнете по гръб и да се постараете да заемете колкото се може по-голяма площ от пода.

Така силата на удара ще бъде максимално разпределена по повърхността на тялото.

Разпространено е мнението, че просто трябва да подскочиш по време на удара, но това е заблуждение.

Можеш ли точно да уцелиш момента на сблъсъка и да скочиш, с такава скорост, с каквато пада асансьора?

„Тоалетният“ формат на книгите на японски писател е станал основа на маркетингова стратегия.
От Министерството по икономиката, търговията и промишлеността в Япония продължават да генерират креативни способи за популяризацията на националната култура зад граница. Благодарение на правителството са преведени на английски и издадени на тоалетна хартия известните романи на Коджи Сузуки от поредицата „Звън“.
Именно „тоалетния“ формат на изданията е станал основа на маркетингова стратегия. Необичайния вид на тази литература е помогнал за успешната им продажба зад граница и ги нареждат между бетселърите.
Разходите по тази новост е 2,5 долара, затова от тях в Япония се продават около 300 хиляди.