Една жена, която била мисионерка в Китай, паднал в японски плен по време на Вротата световна война. Тя успяла да скрие забраненото за четене Евангелие от Йоана. Преди сън го отваряла и научавала наизуст по един пасаж от него.
Когато затворниците били освободени, повечето от тях едва си движели краката, но мисионерката изглеждала бодра.
Някой казал:
– Навярно там са ѝ промили мозъка.
Кореспондент на списание „Life“ взел интервю от нея, след което казал:
– Да тя наистина има промит мозък. И това е направил Бог.
Не само четете Словото, но и Го учете наизуст. Навярно в началото ще ви бъде трудно, но повтаряйте постояно стих по стих и ще видите как Словото постепено ще пусне корени в сърцето ви. Когато в живота ви има трудности, тези стихове ще се появят от паметта ви и ще укрепне вашата надежда.
Пазете в сърцето си Божието слово. То е пригодно, нужно, важно и полезно за всеки случай.

Мартин Лутер е бил отгледан в католическа среда, която е имала много стриктни канони. Изисквала е светиите да имат оброк за бедност. Духовният водач не можел да се жени. Сутрин и вечер било задължително да се правят молитви с така наречената молитвена броеници. Ежеседмичното изповядване в църквата било наложена практика……

В момента, когато Лутер е получил своето откровение е бил на колене с молитвена броеница в Рим. Покорно минавал през всички ритуали, когато в него избухнало…..

– Господи, не може да е само това! Трябва да има и още нещо!

Тогава Бог му показал два стиха намиращи се в 3 глава на Посланието на апостол Павел към римляните. Те били 27 и 28 стих:

“ И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.“

Изведнъж очите му се отворили. Скочил на крака и Божията сила го заляла. Така започнала протестанската реформация, от която цял свят е бил разтресен до основи.

Светът е бил променен, защото някой е получил откровение от Бога за Неговата благодат.

Днес отново се нуждаем от разтърсване, защото светът се е подхлъзнал в „удобството“ и „сигурността“.

Един млад поет поискал да прочете свои стихове на известният писател Бернард Шоу, за да чуе мнението му за тях. Той едва прочел няколко стиха, когато Шоу казал:
– Извинете, господине, ще отворя прозореца.
– Защо искате да го отворите? Вие искате и другите да слушат моите вдъхновени слова? – попитал изненадан поетът.
– А, не, – казал Шоу, – как да ви кажа, когато лягам да спя, обикновено отварям прозореца.
Като чул тези думи, поетът си взел „вдъхновените слова“, извинил се и си тръгнал. За него това била красноречива ясна оценка.
Това е един добър урок за много проповедници. Може думите ви да изглеждат много вдъхновени, но ако забележите, че на слушателите им се доспива или изобщо не слушат, то по-добре бързо завършвайте и си седнете на мястото.
Човек изпълнен със свои мисли, но може да бъде Божий съд. Проповедникът може да говори красноречиво, но ако сърцето и устата му не са докоснати от помазанието на Святия Дух, думите му няма да достигнат до сърцата на хората. Без съдействието на Божия Дух най-добрият проповедник е като барабан, който издава звук, но вътре е пуст.
Не се старайте вашите изказвания да са изящни, а да бъдат разбрани и да запалват душите на слушателите. Само така ще можете да пленявате и привличате хорските сърца. Демостен казва: „Който иска да води другите, сам трябва да напредва“. Този, който иска да запали слушателите си с идеите си, сам трябва да гори от тях.
Проповедникът трябва да бъде силен не само в слово, но и на дело. Личният пример е винаги по-силен от самата проповед.

Днес е рожденият й ден, а приятелят й е изпратил само SMS  със стих. Ядосана тя му написа: „Това ли е всичко“? Последва отговор: „Не, прегръщам те нежно, целувам те и много те обичам“.
Недоволна от реакцията му тя седна на дивана и се замисли. „От една страна той е великолепен мъж. Винаги подава ръка за помощ и ме насърчава във всяка ситуация. Той е толкова добър, а не разбира, че просто трябва в случая да има подарък“.
Разбирайки, че трябва да промени нещо, отива при най-добрата си приятелка за съвет. Изслушвайки тя я попита:
– Добре, а какво искаш от него като подарък?
– Бих искала да ми купи бижута……
– А това толкова ли е важно за теб?
– Така аз се чувствам скъпоценна за него и разбирам, че той мисли за мен. Нали иска да ме зарадва и за това не пести средства. А сега имам усещането, че той е уверен, че такъв жест към мен не е нужен.
– Тогава му кажи. Аз си харесах този пръстен. Мога сама да си го купя, но ми се иска, когато погледна ръката си, винаги да си мисля за теб…..Нека този пръстен бъде подарък за моя Рожден ден. И каква е разликата, че не е тази седмица. Спомена ще остане завинаги.
– Но аз не искам да го моля….
– Не е нужно. Просто кажи: „Аз мога да си го купя сама, но би ми било приятно, ако ти ми го подариш“.
– Той ще ми го купи, а после ще се отдръпне от мен, мислейки, че го използвам.
– Той не те разбира, защото ти мълчиш и не казваш какво точно желаеш и очакваш от него. Сподели терзанията си и той ще те разбере.