Архив за етикет: старец

Прости отговори

Дошъл един човек при един старец и го попитал:

– Кажи ми, кой е мъдър?

– Този, който вижда бъдещето.

– А кой е силен?

– Този, който побеждава страстите си, – казал старецът.

– Кой е най богатия? – попитал човекът.

– Този, който е доволен от своя дял.

– Какво трябва да направи човек, за да запази живота си?

– Да не щади живота си за Бога.

– А, за да умре?

– За това е достатъчно да пие, да яде и да се весели.

Нямата църква

Живял един свят старец. Той често се молел и скърбял за греховете на хората. Не можел да разбере, защо става така, че хората ходят на църква, молят се на Бога, а живеят зле и греха не намалява.
„Господи, – помислил си той, – нима не обръщаш внимание на молитвите ни? Ето хората постоянно се молят да живеят в мир и се покайват, но нищо не става. Нима тяхната молитва е напразна?“
Веднъж потъвайки в тези мисли заспал. Сторило му се, че ангел го грабнал и го понесъл високо над земята. Колкото по-високо се изкачвали, толкова по-слабо се чували звуците от земята. Не се чували човешки гласове, песента заглъхнала, виковете и целия светски шум изчезнал. Само от време на време долитали хармонични нежни звуци, които звучали като от далечна лютня.
– Какво е това? – попитал човекът.
– Това са молитвите на хората, – казал ангела, – само те се чуват тук.
– Но защо толкова слабо звучат? И защо с толкова малко, нали сега народа се моли в храма?
Ангела го погледнал, а лицето му било тъжно.
– Искаш дa знаеш? Тогава погледни!
Далеч по-надолу се виждал голям храм. Човекът можел да вижда всичко, което се случвало там.
Храмът бил пълен с хора. Можел да се види и големият хор в сградата. Свещеникът облечен според случая стоял пред олтара. Богослужението вървяло в пълен ход. Но каква била тази служба? Никакъв звук не се чувал. Виждало се как от лявата страна дяконът четял нещо бързо, като движел устни, но не се чувала нито една дума.
На амвона бавно излязъл дякон. С плавен жест пооправил разпилените си коси и започнал да говори, широко разтворил уста, но….никакъв звук.
Хора се готвел да пее.
„Е, хора поне ще чуя“, – помислил си стареца. Диригентът вдигнал ръце, подал знак да започнат, но както и преди, царяла пълна тишина. Страно, устата на всички били отворени, но пеене не се чувало.
„Какво става?“ – помислил си човекът.
Обърнал очи към богомолците. Те били много, от различни възрасти, мъже и жени, възрастни хора и деца, търговци и обикновени селяни. Всеки от тях се кръстел, много от тях казвали нещо, но нищо не се чувало. Цялата църква била няма.
– От какво се получава това? – попитал старецът.
– Нека се спуснем по-надолу и ще разбереш, – казал ангела.
Те бавно, от никой незабелязани се спуснали в храма. Добре облечена дама стояла сред тълпата и изглежда усърдно се молела. Ангела се приближил до нея и леко я докоснал с ръка. И изведнъж старецът разбрал мислите ѝ.
„Ах, тая противна началничка на пощата! – мислила си тя. – Отново е с нова шапка! Мъжът ѝ пияница, децата крадци, а тя така се е изтупала….!
По-нататък стоял търговец с вълнено палто и замислено гледал иконостаса. Ангела докоснал гърдите му и стареца чул скритите му мисли: “   Какъв срам! Продават твърде евтини стоки.. Съмнителна е тая стока!… Но колко хиляди загубих, а може и повече….“
Малко по-напред стояло младо момче. Той изобщо не се молело, а се гледал наляво, където стояла една жена. Червял се и престъпвал от крак на крак.
Ангелът го докоснал и старецът прочел какво има в сърцето му: „Ех, хубава е Миленка! Всичко при нея е прекрасно и лицето и навиците….и в работата… Това се казва жена! Дали ще се съгласи или не?“
Ангелът докоснал много хора и всички имали подобни мисли, пусти, празни, обременени от ежедневието. Пред Бога стояли, но за Бог не мислили. Само давали вид, че се молят.
– Сега навярно разбираш? – казал ангела. – Такива молитви не достигат до нас. Може да се каже, че всички те са неми.
Изведнъж плах детски глас прозвучал силно:
– Господи! Ти си благ и милостив…Спаси, моля те…. и изцели бедната ми майка!
В ъгъла на колене, облегнат на стената, стояло малко момче. В очите му блестели сълзи. Ангелът докосна детето и старецът видя, че в сърцето му имало скръб и любов.
– Само такива молитви стигат при нас! – казал ангела

Различна гледна точка

Живял един старец в колиба в подножието на планината. Една нощ, когато той се молел, в колибата му проникнал крадец. Заплашвайки го със нож поискал всичките му пари. Старецът спокойно казал:
– Всичките ми пари се намират на рафта в една чаша. Вземи ги, но ми остави пет монети, защото трябва утре да заплатя данъците си.
Крадецът взел всички пари, а след това върнал в чашата пет монети. Взел със себе си красивата ваза стояща на масата.
– Бъди внимателен с вазата, – казал старецът, – тя лесно се чупи.
Непознатият огледал празната колиба и решил да си тръгне, когато старецът му казал:
– Ти забрави да кажеш „благодаря“.
– Благодаря, – казал крадецът и си тръгнал.
На следващия ден селото бръмчало от негодувание. Някои хора заявили, че са ги ограбили. Един човек забелязал, че в хижата на стареца липсва красивата ваза.
– И теб ли те ограбиха? – попитал той стареца.
– Не, – казал възрастния човек, – Аз дадох на непознатия вазата и малко пари. Той ми благодари и си тръгна. Добър човек е, само малко небрежно размахваше ножа си.

Думите спасиха един живот

Юноша помогнал  с малка сума пари на един старец. Веднъж излизайки от дома си, старецът видял, че същия юноша водят на бесилото за извършено престъпление.
Изведнъж старият човек се развикал:
– Краля умря!
Стражите се объркали и докато дойдат на себе си, осъденият избягал. Старецът бил арестуван и го отвели при краля. Владетелят го попитал:
– Защо постъпи така? Защо си искал да бъда мъртъв?
Старецът отговорил:
– Моите думи, че ти си мъртъв не са причинили на никого беда, но спасиха един живот.
Кралят бил толкова изненадан, че заповядал да пуснат стареца.

Творение божие

Вдигна глава и започна да наблюдава втренчено нощните пеперуди, които се виеха над пламъчето на свещта и падаха в него.
— Глупачки! Глупачки! — каза той. — Къде летите? — Той стана и с дебелите си пръсти започна да пъди пеперудите.
— Ще изгориш, глупаче, ей тука хвъркай, място много, — бъбреше той с нежен глас, като се мъчеше да я улови внимателно за крилцата с дебелите си пръсти и да я пусне. — Ти сама си дириш смъртта, а пък на мене ми е жал за тебе.
Той се замисли, слезе от чардака, сложил ръце на гърба си и тръгна из двора.
— Ти какво си мислиш, че животното е глупаво? Не, то е по-умно от човека, макар да се казва свиня. То всичко знае. Например, човек ще мине по следите на животното, но няма да ги забележи, а свинята, щом подуши твоята следа веднага ще смени посоката. Ти не усещаш своята миризма, а тя я усеща. Ти искаш да я убиеш, а тя иска да си ходи жива из гората. Твоят закон е такъв, нейният е друг. Тя е свиня и все пак не е по-лоша от тебе, тя също е творение божие. Ех! Глупав е човекът, глупав, глупав! — повтори няколко пъти старецът, после наведе глава и се замисли.