Когато имаш неправилна представа за нещата, често се разочароваш. Така се случи и с Никола. Той от известно време наблюдаваше дядо Манол. За този човек се говореше, че е успешен християнин. Животът на този старец го увлече и Никола реши да му подражава.
На младежът всичко това му изглеждаше чудесно и прекрасно. Нали се казва:
– Във чужда градина тревата винаги изглежда свежа и зелена.
Подражанието на Никола не продължи дълго време.
Какво го спря?
– Моите постижения са съвсем скромни, дори незабележими, – отчаяно си каза Никола, когато си направи равносметка за това, как изглеждат нещата при него.
Увличайки се да следва и имитира избрания модел, той пропусна нещо много по-важно.
А това бяха прекрасните възможности, които Бог му откриваше.
Никола не бе разбрал, че призванието е да служиш на Христос, а не да задоволяваш собствените си амбиции. Това разминаване води до обезсърчение и униние, след което следваше отказ от по-нататъшни опити за каквото и да е.
Бог не ни е обещал безгрижен живот. Съществуване без изпитания, беди, трудности и изкушения. Той ни е призовал не на детската площадка да се забавляваме, а на полето, където се води битка и то не каква да е, а на живот и смърт.
Който служи на Христос рано или късно осъзнава едно, че „да се радва в Господа е неговата сила“.
