Безтегловност води до негативни промени в тялото на астронавта. Това е мнението на изобретателя Павел Манташан от Карачаево-Черкезия.

Затова той предложи една система, която ще позволи на астронавтите да спят при обичайно земно притегляне. Ако кревата, на който спи космонавта, се върти бързо, се получава пълна илюзия за обичайна земна гравитация.

Тази идея не е нова. В научната фантастика с помощта на въртене, се създава гравитация за цели градове на орбита.

Интересното е, че орбиталните станции практически са изолирани системи. Ако космонавта се върти, то целият кораб се върти в противоположна посока. Иди после разбери в каква посока и на къде се лети!

Павел Манташан намерил решение на този проблем.

За целта той взел втори космонавт, който поставил на съседното легло, който се въртял в противоположна посока. Тогава корабът не би трябвало да потръпва дори.

А космонавтите са издържливи, няма да им се завие свят.

Репички е една от културите, които се отглеждат на Международна космическа станция. На нея се изследват генетичните характеристики на растението, отглеждано при липсата на гравитация.

Репичките са избрани заради краткия си вегетационен период – около 30-45 дни, а също и поради това, че на репичките се ядат и листата.

Те са удобен продукт за храна, който може да се отглежда в космоса.

Смята се, че репичките са внесени в Европа от Марко Поло през XIII век от Китай.

Репичките са любима храна за вегетарианците, тъй като те са богати  на протеини и витамини.

Превърнало се е в традиция, тъмните петна на повърхността на Луната да се наричат морета.

За да го наименуват, често използвали нещо свързано с вода. Например, Море на дъждовете. Понякога използвали и състояние на душата, като Море на спокойствието.

Когато съветската автоматична станция „Луна-3“ предала първите изображение на обратната страна на Луната, там забелязали още две петна, едно от които решили да кръстят море Москва.

Много астрономи се възмутили, защото това нарушавало установения принцип за наименуване.

Французинът Oduen Dollfus успял да успокои всички, като забелязал, че „Москва“ в действителност е също състояние на душата.

Неправилно позициониране на огледало е причинило пожар в най-голямата слънчева електроцентрала в света. Това частично я е извело от строя.

Най-голямата слънчева електроцентрала в света се намира на границата между Калифорния и Невада. Неправилното позициониране на едно от огледалата е предизвикало пожар.

Приблизително 350 хиляди огледала се контролират от компютри, които фокусират слънчевата светлина на три котела на електростанцията, закрепени на 150 метрова кула. Получената пара задвижва турбините на генератори.

Навярно неправилно фокусираното огледало е разтопило електрическите кабели, което е довело до тяхното изгаряне.

Сътрудниците в станцията са успели да потушат пожара преди да пристигнат пожарникарите.

Сега кулата не работи. Генераторите на втората кула са спрени за рутинна проверка. Така че електростанцията снабдява с електричество 140 хиляди домове в Калифорния, което е една трета от общата ѝ мощност.

Води се разследване по случая. Това е първия такъв случай станал в станцията, която е въведена в експлоатация преди две години.

Учени от Германия и Обединеното кралство, предложили използването на система от магнитни и електрически платна за спиране на пътуващите в междузвездното пространство апарати.

Космическа станция, която е в състояние да пътуват до други звезди и да предава на Земята данните, трябва да има скорост сравнима с тази на светлината.

Очевидно, първите междузвездни пътешествия ще бъдат транзитни, тъй като високата скорост на апарата няма да му позволи да влезе в орбитата на звездите или екзопланетите.

В същото време, за да събира по ефективни данни междупланетните станции трябва да забавят своята скорост. Учените предлагат това да се направи чрез магнитно платно.

Това ще позволи използването на статично магнитно поле, за да се отклонят заредени частици, изграждащи звезден вятър. То ще е особено ефективно за намаляване на високата скорост на станцията.

Според учените, използването на система от магнитни и електрически платна, ще даде възможност по най-добрия начин, да се извършват междузвездните пътувания.

Например, за да се ускори до 15 хиляди километра в секунда, което е еквивалентно на пет процента от скоростта на светлината, на кораб с тегло 8,250 кг ще му трябват 29 години. Ако системата се използва само електрическо платното, ще ѝ отнеме 35 години, а само на магнитно – 40 години.

Наскоро руският бизнесмен Юри Милнер и британският физик Стивън Хокинг са обявили началото на съвместната си работата за създаване и изпращане на спътника на α Кентавър.

Инициативата, наречена Breakthrough Starshot, може да стане първата мисията, с апарат направен от човека, към друга звезда.