Шофьорът рязко натисна спирачките по средата на шосето. Котенцето седеше на пътя и не даваше признаци, че желае да тръгне някъде.
Васко слезе от колата и се упъти към малкото.
– Ей, малката, – подвикна и той, – така не се стои на шосето. Някой няма да те види и ще те прегази.
Когато Васко погледна в големите кафяви очи и видя късата опашка, разбра, че това съвсем не е малко котенце.
По-късно на Васко му се обадиха по телефона. Женски глас помоли съвсем учтиво:
– Елате да видите малкото, което донесохте снощи във ветеринарната клиника. Оказа се риж рис.
Когато Васко прескочи до клиниката, го посрещна засмяна млада тъмнокоса жена:
– Аз съм Вероника. Радвам се, че дойдохте. Да знаете само какво се случи, когато решихме да прегледаме малкото коте, което донесохте в кутия за обувки?
– Надявам се да не ви е създало проблеми, – каза примирено Васко.
– Когато дойдох сутринта с колегите, то седеше още в картонената кутия, в която сте го сложили, но явно това съвсем не му харесваше. Трябваше да сложа най-дебелите ръкавици, с които разполагаме, за да го пренеса в нашата клетка.
Васко погледна котето и се опита да си представи, как е негодувало.
– То беше много сърдито, – продължи да разказва Вероника. – Не даваше на никой да го вземе в ръце. Съскаше, ръмжеше и хапеше всяка ръкавица, която се протегнеше към него и то с голяма ярост.
– Съжалявам …- каза Васко, – не исках да ви създам такива неприятности.
– Не се притеснявайте, – засмя се Вероника, – гневът на това малко същество е добър знак. Такива не са приятелски настроени към хората. Но то е такова, каквото трябва да бъде, див риж рис.
– А иначе добре ли е?
– Теглото му е по-ниско от нормалното, навярно се дължи на тения или някакви други паразити и разбира се факта, че е било отделено от майка си.
– Пътя, на който го намерих, минава през местност, където живеят диви животни. Навярно майката и другите малки са останали в гората.
– Сега малкото е на около два месеца и половина. То трябва да навърши шест месеца, за да го пуснем обратно, – обясни Вероника. – Но това зависи и от темпа на растеж. Нужно е да добие определени размери, за да може да си хваща плячка, нали трябва да оцелее.
Васко често посещаваше ветеринарната клиника и наблюдаваше как малкото“котенце“ растеше.
Малкото рисче, когато заспиваше, обичаше да гушка една катерица играчка, а когато бе будно, разпаряше яростно картонени кутии.
