Компанията ARCA Space Corporation е представила новаторски ракетен двигател с клин-въздух за едностепенна ракета Demonstrator 3.

В стандартната версия главната ракетна глава използва три ракетни етапа. Такава система се дължи на факта, че съществуващите модерни двигатели работят само до определена височина. Веднага след като действието на един двигател престане, то се прекъсва заедно с етапа. След това се включва друга силова единица, която придвижва ракетата до определена височина и така нататък, докато устройството достигне орбитата.

ARCA решили да създадат двигател, който да може да работи колкото е възможно по-ефективно на всички етапи от старта до влизането в космическото пространство.

Разработката има отличителна черта под формата на модифицирана изпускателна система. При проектирането на ракетата няма познатите изводи за дюзи. Формата на изпускателната система напомня на клин, който образува виртуална дюза от едната страна, докато втората част контролира потока на въздуха по време на полета.

Тази разработка е в състояние да предизвика революция в областта на космическото двигателостроене.

Това устройство има свойството на неограничено разширяване на въздуха.  Щом ракетата достигне определена височина, разреденият въздух престава да държи газовете, което води до разширяване.

Важна част от използването на този двигател ще бъде икономия на полетите. В края на краищата, основното гориво е водороден прекис. Според експерти, ще бъде възможно да се постигне изстрелването на спътник на орбита само за 1 милион долара.

От радиото говорителката съобщаваше:

– От 4 септември на Слънцето е имало седем сериозни изригвания, съобщиха от НАСА. Всички те са от най-висока категория, най- мощното изригване достигна ниво  X9.3, което е най-силното наблюдавано до днес, като се изключат оскъдните сведения през миналите векове.

Внук и дядо внимателно слушаха новините. Въпреки разликата в годините, те често беседваха върху злободневните теми. Това, което чуха, не можеше да не ги развълнува.

– Слънцето е полудяло, – каза Никола. – Какво ни очаква през близките години?

Младежа нервно закрачи из стаята, сякаш се мъчеше да разреши проблемите свързани със създалата се ситуация.
– Как какво, – обади се професор Дичев, – още по-силни изригвания.

– Но това ще бъде катастрофално за човечеството, – изохка безпомощно Никола.

– Да, – съгласи се професорът. – Възможно е да излязат от строя космическите спътници, електрическата мрежа, интернет и мобилните комуникации.

– Но това ще доведе до пълен крах.

Професорът повдигна рамене:

– Слънцето е полудяло и ни остава само да се надяваме на най-доброто.

– Този свят е затънал в жажда за пари, разврат и войни, хората са забравили за своето духовно начало, – каза Никола.

– Силните изригвания на Слънцето, странната метеоритна активност и накрая страшните урагани и всякакви природни катаклизми са знак, че човечеството си е загубило ума, – поклати глава професора.

– Това едва ли ще бъде най-тежката година за нас, – размаха ръце Никола. – тези неща ще се наслагват през следващите години.

– Хората трябва най-накрая да се осъзнаят и чрез страдания, да с променят към по-добро.

– Дай Боже, но дали наистина ще стане…

Разстоянието между двата спътника на Сатурн Епиметей и Янус е 50 км, което е по-малко от средния радиус на всеки.

Когато някой от спътниците, който се намира по-близо до планетата, догонва втория, става гравитационна маневра. Те променят орбитите си.

Такова пренастройване се случва веднъж на четири години.

Тази тайна се е пазела три години. Сега представители на комическото агентство са съобщили за станалото, след като получили всички данни за „обстрела“.

Големи фрагменти от метеорит попаднали в апарата LRO по време на снимки на спътник на Земята на 13 октомври 2014 г.

Този метеорит е летял по-бързо от куршум. LRO не се отклонил от него и издържал нападението.

Експерт подчертал, че станалото можело да остане незабелязано, ако не бил ефектът „клатене на камерите“, който бил забелязан на записа, направен в този момент от LRO.

По време на пълно слънчево затъмнение, лунният диск е като че ли същия като този на слънцето. Той покрива почти напълно слънцето.

Диаметърът на Слънцето е около, примерно 400 пъти по-голям от диаметъра на Луната. Разстоянието от нас до Слънцето също е примерно 400 пъти по-голямо, за това на Земята двете светила изглежда почти еднакво.

Даденото съотношение на размерите и разстоянията са уникални за всички планети на Слънчевата система и всичките ѝ известни спътници.

Освен това съвпадението е дошло в наше време, защото Луната постепенно се отдалечава от Земята и през следващите милиони години слънчево затъмнение няма да може да се наблюдава.