Елена се бе замислила сериозно.

– Като жена не съм ли прекалено забързана в ежедневието си? – запита се тя.

И върна лентата от днешния ден назад:

– Бързах да мина през магазина за хранителни стоки следобед, после трябваше да отида до аптеката, химическото чистене и то преди да затворят ….

Изведнъж Елена си спомни:

– В бързината да изпълня всички задачи от списъка си, пропуснах възрастния човек в плод и зеленчук, който се нуждаеше от насърчителна дума. Направих се, на разсеяна на касата, където видях майка с три малки деца и количка с продукти, а можех да ѝ помогна.

Бързането при Елена се бе превърнало в начин на живот.

– А колко хубаво би било като жена, създадена по Божий образ, – каза си тя, – да прегърна чудесата, които се разкриват пред мен във всеки един момент.

Елена реши за себе си:

– Оставя настрана списъка си със задачи и да отделя време, за да си припомня на глас най-важните за мен приоритети. Във всеки ден ще откривам отпечатъка на Бог във всеки момент. Ще се вслушвам в ударите на сърцето Му и в песента на живота, която идва само от небето. Ще бъда запленена от дара на днешния ден!

Ако се фокусираме върху далечните възможности на утрешния ден, никога няма да бъдем запленени от чудото на настоящето.

Стресът и умората са невидими крадци, които ще ни отнемат радостта и спокойствието от един прекрасен ден.

Трябва винаги да помним че изборите, които правим сега, определят радостта и любовта, които ще изпитаме в утрешния ден.

Живко се хвалеше постоянно:

– Моето електронно оборудване е много готино.

Но добре ли е човек да бъде очарован от всичките тези вещи, отколкото от Бог?

Живко се завърна от почивка със семейството си, но бе по-изтощен, отколкото преди да тръгне за избрания курорт.

Може да е избягал от стресовите фактори на ежедневието, но дали изобщо си е починал?

Живко бе чул някой да казва:

– Има разлика между почивка и забавление. Склонни сме да правим едното по-добре от другото, а това, което правим добре, не е почивка.

Един ден Живко осъзна:

– Божията почивка осигурява нашето спокойствие, което е свързано с нашите души.

Той се замисли сериозно:

– Ние признаваме, че здравият сърдечен ритъм е от решаващо значение за поддържането на добро здраве. Това, което не разбираме е, че нашите души също изискват ритъм.

Живко се почеса по главата:

– Ако сърдечният ни ритъм е нарушен, отиваме при лекар, но духовните ритми са също толкова важни за нашето здраве и благополучие.

Живко направи няколко крачки в стаята и тъжно констатира:

– Тъй като животът ни е все по-откъснат от ритмите на Божия свят, ние не чуваме скрития шепот на пулса на Божието сърце, а именно То ни поддържа. Дори не осъзнаваме симптомите, които трябва да ни предупредят за нарастващото ни лошо здраве.

Колко път Бог му бе говорил:

– Ела при Мен и Аз ще те успокоя.

Но Живко не откликваше.

Или:

– Остави тегобите си. Върви с Мен и ходенето ти ще бъде без бреме.

Отново нямаше отговор.

Бог продължаваше:

– Искам да бъдеш очарован не от електрониката си, а от Мен.

Всичко изглеждаше напусто.

Винаги търпелив и упорит, Бог отново му проговори днес:

– По-бавно. Погледни нагоре. Остани тук с Мен.

Живко трепна:

– Мисля, че чуваме нещо. Чакай. Това не беше ли гласът на Бога?

Погледна към небето и каза:

– А? Бог? Това Ти ли беше, Господи.

Преди да има възможност да получи отговор, Живко чу едва доловимо звънене от телефоните си, което го предупреждаваше за нови текстови съобщения.

Навикът веднага насочи пръстите му към телефона.
Дали този път няма да прескочи традиционното си действие?!

Състезанието бе трудно и тежко. Елена за първи път бе толкова далече от майка си, братята си и сестра си.

Тя сподели с Рени болката си. Двете бяха в една стая. А в това време толкова много ѝ се искаше, някой просто да я прегърне.

Рени, която имаше своите притеснения свързани със състезателните дни, стана от леглото си и без да каже нито дума, прегърна Елена.

Двете стояха дълго така.

Елена имаше чувство сякаш Бог я бе прегърнал. Тя осъзна, че Той бе с нея.

Мир и спокойствие изпълниха сърцето ѝ.

И тя реши:

– Няма да се предам. Ако трябва да премина през тези трудности отново, ще го направя, защото Той има нещо по-голямо за мен.

Милена бе разочарована от себе си. Събуди се сърдита, нервна и раздразнителна.

Тя имаше всичко, с което можеше да послужи на другите, но всичко ѝ изглеждаше като обременяващо задължение.

В яда си Милена накара децата си да се чувстват виновни за лошата ѝ сутрин.

Тичаше из къщата като заядлив носорог.

Съдра любимите си панталони и за всичко бяха ѝ виновни децата.

Внезапна мисъл премина през главата ѝ:

„Ако бях приготвила още снощи храната на децата за обяд или поне да бях изчистила банята ……“

Милена изпъшка, повдигна рамене и хукна навън.

От тук нататък денят стремглаво се обърка.

На волана бе доста груба и нетърпелива.

Общо казано представляваше една сърдите домакиня.

Когато децата се върнаха от училище я прегърнаха, въпреки виковете ѝ сутринта.

Тя се разплака.

– Вашата безусловна любов напълно ме разтопи. Извинявайте за грубото ми отношение тази сутрин.

Децата отново я прегърнаха и весело зачуруликаха край нея.

Когато остана сама на спокойствие, Милена падна на колене:

– Благодаря Ти за тези деца, Господи и за начина по който ги използваш, за да ми изявиш Твоята любов. Аз не я заслужавам. но поради Твоята милост Ти ми прощаваш. Благодаря Ти за любовта, която извлича покаяние от моето упорито сърце. Това ме вдъхновява да служа с благодарност и радост. Амин.

„Жалостив и милостив е Господ. . . . Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни”.

– Искаш ли да намалиш стреса в тези бурни години? – подскочи Стоян и погледна предизвикателно приятеля си.

– Че кой не иска? – повдигна рамене Весо.

– Ето ти едно просто решение, – плесна с ръце Стоян. – Опрости живота си.

– Лесно е да се каже, но опитай да го направиш, – сбърчи нос Весо. – Ние живеем в свят, където простотата е дефицит.

– Тогава сравни сложното си ежедневие с това на предците ти, – предложи Стоян.

– Ние имаме много иновационни техники, но наши свят е много по-сложен, – отбеляза Весо.

– Ако не поемеш контрол над времето и живота си, ще бъдеш затрупани от предизвикваща стрес приливна вълна на сложност, а това ограбва радостта и спокойствието ти, – отбеляза Стоян.

– Искаш да кажеш, – почеса се по главата Весо, – че ако опростя живота си, ще го подобря?

– От време на време се нуждаем от преоткриване на простотата, която е в Христос и в нашата вяра в Него, – наблегна Стоян.

– Истинския живот знае къде отива, кой е източника на сила … Тогава човек е свободен от бъркотии, случайности и припряност, – заключи Весо.