Мигащата светлина може да помогне за предотвратяване на болестта на Алцхаймер, докладват лекари от университета в Масачузетс.

Тестовете върху мишки са били успешни.

Мигащата светлина помага в пациентите да се развиват защитни клетки, които унищожават миелоидните протеини, които се натрупват в мозъка при болестта на Алцхаймер.

Най-ефективната честота е 40 мигвания в секунда. Това е едва забележим трептене, четири пъти по-бързо, отколкото честотата на светлините в дискотеката.

Натрупването на бета амилоидни протеин е един от най-ранните промени в мозъка при болестта на Алцхаймер. Тези протеини образуват лепкава плака и се смята, че предизвиква невронална смърт и загуба на паметта.

Светлинната терапия е помогнала за намаляване на амилоидните бета клетки при мишките и лекарите смятат, че терапията ще има подобен ефект и върху човешкия мозък.

Живял някога един майстор. Той правел красиви икони и иконостаси, като ги украсявал със злато и сребро. Славата му на майстор се разнесла по цялата страна

Богатите хора били склонни да купуват от него. Така този майстор живял в благоденствие.

Дошла един ден смъртта при него. Застанала душата му пред Господа, цялата трепереща.

Завел го Господ до края на една пропаст и го накарал да погледне в нея. На дъното ѝ лежали неговите икони и иконостаси, които той бе направил през живота си.

– Господи, – казал майсторът, – нима неугодни са били работите ми, които толкова внимателно и с любов съм правел?

Господ му отвърнал:

– Дадох ти голям талант. Но не златни икони и иконостаси да правиш с него. От теб очаквах милосърдие и любов. Но това ти не даде нито на Мен, нито на хората.

Добри живееше в общински апартамент със рижото си коте Тошка.. Отношенията му със съседите бяха приятелски. Никой не нахалстваше, не нарушаваше и не налагаше свои правила. Кавги възникваха много рядко.
Тошка стана любимка на всички, въпреки че понякога вместо милувка даряваше по някоя и друга драскотина.

Но веднъж с тази рунтава, локоранжева топка се случи нещо доста необичайно. Тошка се разхождаше из стаята, но изведнъж рязко спря. Загледа се в пустотата, козината ѝ настръхна. Животинчето изпищя като диво животно.

– Тошка е полудяла, – каза си Добри.

Но към нея не смееше да пристъпи.

След около 15 минути на вратата се почука.

Развълнуваната съседка Ирена като на скоропоговорка сподели:

– През прозореца, представяте ли си…. а сега лежи на асфалта в локва кръв…

– Какво се е случило? – неразбиращо попита Добри.

– Петър, този дето живее над теб, с очилата, скочил от прозореца, – уточни съседката.

– И защо го е направил?

– Дължал голяма сума, – каза Ирена. – Заплашвали го.

След като жената си отиде, Добри съчувствено погледна котката си.

Тошка седеше под дивана,  от там трудно би я измъкнал човек. Добри реши да я изхитри. Той поднесе към уплашеното животно, доколкото това беше възможно, памук натопен във валериан, а след това го постави до купичката за храна на котката.

След известно време, не можейки да устои на изкушението, Тошка изостави своето убежище.

– Странно, – каза си Добри. – Какво ли е видяла котката? Навярно това е била смъртта, изобщо не се съмнявам в това. Нали такива като нея усещат земетресение, много преди то да възникне……

Нови изследвания показват, че тенисистите живеят по-дълго, отколкото някои от другите спортисти. Учените са установили, че редовното играене на тенис удължава живота.

Плуването, тенисът и аеробиката са признати за най-ефективните средства за физическа активност, които могат да попречат на ранна смърт от сърдечно-съдови заболявания, инсулт и по други причини.

Изследователите са анализирали данни от 11 национални здравни изследвания на жителите на Англия и Шотландия между 1994 г. и 2008г.

Учените са обхванали показателите на около 80 хиляди човека, в които се е показвал типа физическа активност и интезивност им.

При тези, които играят тенис, рискът от преждевременна смърт се намалява с 47%, при плувците – 28%, а при фенове на аеробика – 27%.

Със всички сили до края на живота ни тук на земята трябва да пазим, поддържаме и развиваме първата си ревност.

Много от нас са я загубили и не са могли да си я върнат.

За това е нужно постоянно да помним смъртта. И ако душата отчасти е готова за смърт, не се бои от смърт, но идва в смирение и покаяние, забравя за всичко светско, поддържа ума си без да  се разсейва в Словото и усърдно се моли.

Който помни смъртта, той не е привлечен от света, обича не само ближния, но и враговете си. Послушен е, въздържан, чрез това съхранява в душата си мир и настъпва Божията благодат.

Ако чрез Святия Дух познаеш Бога, тогава душата ти ще се зарадва в Господа и ти ще Го обикнеш.