То бе малко червеникаво коте, а вече знаеше какво му харесва най-много на света. Разбира се, че е месо!  Не много, но достатъчно, за да утоли глада му.

Но, когато говорим за лакомство, нещата май стоят по съвсем друг начин…

Невероятно е, но това малко създание е готово на всичко, за да си вземе късче от това „неземно лакомство“.

Погледнете го, хванало се е за парчето месо, което стърчи от устата на огромно куче. Това смелост  ли е или неутолимо желание?

Кучето се изненада от тази наглост.

„Това пък какво иска? – мислеше си кучето. –  От къде се взе на главата ми? Виж колко е упорито само!“

Но песът не се ядоса на малкия нахалник, а уверено продължи да дърпа месото.

Котето нямаше друг избор, то се държеше за месото, упражнявайки цялата си тежест върху него.

Кучето мяташе парчето мръвка нагоре, надолу, настрани …. само и само да се отърве от натрапника.

В края на краищата страданията на малкото коте бяха възнаградени и то падна на килима с малко парче от месото. бързо го глътна и погледна отново към кучето. От устата му още стърчеше голяма мръвка.

„Колко малко успях да си откъсна, – помисли си котето, – О, не този път непременно ще успея!“

И малкото рижо кълбо продължи набезите си, но кучето предусещаше движенията му и навреме се отклоняваше в друга посока.

Гонитбата продължи още съвсем малко, докато песът глътна мръвката, а котето гледаше жално изчезващия „деликатес“.

В залата се усещаше напрежение. Някои стояха със зяпнали уста, а други си шушукаха.

Мери бе успяла до сега да отговори на всичките въпросите в играта и бе спечелила 500 хиляди евро.

– Вие играхте страхотно, – каза водещият на играта, – а сега ще се изложите ли на риск да загубите досегашната спечелена сума, която никак не е малко или …. сте решили да си тръгнете от тук с един милион?

Мери дъвчеше устните си от напрежение. Ръцете ѝ бяха свити в юмрук.

Тя поглеждаше водещия, после забиваше поглед в пода и леко потрепваше.

– Ще вземете ли досега спечелените пари или ще играете по-нататък, където ви очаква голямата награда?

Предизвикателството бе голямо.

– Разбира се, – набра смелост Мери, в гласа ѝ се усещаха нотки на тържество. – Ще играя по-нататък.

– Внимание, въпрос за 1 милион евро, започна бавни и тържествено водещият. – Коя от тези птици не прави гнездо: а) врабче, б) дрозд, с) сврака, d) кукувица.

– Бих искала да използвам и последната подсказка, нека да позвъним на Павел Иванов.

На Мери ѝ връчиха слушалката и тя повтори въпроса на Павел.

– По дяволите, Мери! Това е много просто! Кукувица!

– Сигурен ли си?

– Разбира се.

Мери се обърна към водещия и смело каза:

– Моят отговор е кукувица.

– Това окончателният ви отговор ли е? – попита водещият.

– Да!

Настъпи дълга продължителна пауза. Изведнъж водещият извика:

– Кукувица, това е правилният отговор! Мери поздравявам ви, вие спечелихте един милион.

На следващия ден Мери покани Павел, за да отпразнува с него победата.

– Интересно, Павле, от къде бе сигурен, че точно кукувицата не си прави гнездо?

– Защото тя живее в кутията на часовника, глупачето ми ….

Поискало малодушието да се скрие от себе си. Да, но къде? На открито място, това е ужасно.

Хитростта го посъветвала:

– Засели се при смелостта.

– А защо не?- зарадвало се малодушието. – Със смелостта не е толкова страшно да се живее.

Тръгнало то към смелостта. Но се изплашило да почука на вратата, затова легнало на верандата.

От тогава пътя към смелостта минава през малодушието.

Трябва винаги да се молим и да чакаме пред лицето на Господа, докато до нас достигне шумът на приближаващия дъжд.

Какво ни пречи да искаме великото от Господа?

Без съмнение ще го получим, ако искаме с вяра и имаме смелост да чакаме пред лицето на Бога, не прествяйки да изпълняваме през това време това, което ние под ръка.

Ние не можем да създадем вятър и да го задвижим, но можем да поставим платно, за да хванем попътен вятър. Не можем да създадем електричеството, но можем да поставим проводник, по който той ще действа.

С други думи, ние не можем да управляваме Духа, но можем да заемем пред Господа такова положение, че да изпълним поръчаното от Него, което ще се окаже въздействие и влияние от мощното Му дишане.

94 годишната еврейка разказва за оцеляването си в няколко нацистки лагера по време на Холокоста.

Laura Раск е била номер 79564. Тя е станала свидетел на това, как много хора били отведени до „сградата с душовете“ в Биркенау.

Не мина много време преди да я извикат. Тя бе ескортирана до мястото на предстоящата ѝ гибел.

– Затворник 79564, – някой се провикна по високоговорителя.

Тъй като Laura Раск бе третирана като политически затворник, бе спечелила временна отсрочка преди смъртта си.

Разпитваха я във връзка с бягството ѝ от Peterswaldau. Служителите на SS изглеждаха впечатлени от смелостта и куража ѝ.

Достигна се и до съдбоносния въпрос:

– Харесва ли ти в Аушвиц?

Тя разбра, че животът ѝ висеше на косъм и че всичко зависеше от отговора ѝ:

– Не мога да се оплача, – отговори Laura Раск.