На улицата крачеше голяма грамада. Жегата не го плашеше. От джунглата бе дошъл този гост с дълъг хобот. Той бе голям, колкото една сграда.
Пристъпваше, а мислите му бяха отправени към родния край. Където имаше оплитащи се лиани, умни орангутани, весели шимпанзета….
Изведнъж на пътя изскочи дребно куче. Заджафка и залая слона. Яростно се цялото затресе. Нахвърли се върху грамадата и попадна под краката ѝ.
Но слона изобщо не му обърна внимание. Занимаваха го по-важни и съществени неща.
Тогава минаващ от там човек попита слона:
– Явно си много умен или много глупав, или пък се уплаши, та оставаш туй малко куче да се задява с теб, без да му направиш нещо? Нима не е глупаво от твоя страна? Ритни го с крак. На място можеш да го смажеш.
– Така е, – съгласи се слона. – Но макар да съм толкова голям и як, аз не знае чие е това куче.
– И ти се страхуваш от това кутре? Какво може да ти стори то?
– От него не, но от стопанина му мога да пострадам, ако го нападна или убия.
Така и в живота става, ако не знаеш кой стои зад гърба на този, който се заяжда с теб, по-добре премълчи, че току виж си сам пострадал.
