Снежинките могат да бъдат под формата на прозрачен „кристал“ прах. Такъв прах се появява при силно застудяване. Формата на снежинките показва, какво е времето в горните слоеве на атмосферата.
Снежният прах много бавно се отпуска на земята и я покрива с бял пухкав слой.

Ако в него има отенък, за това трябва да се погрижат еколозите, Това означава, че ветровете са донесли вредни емисии от химически заводи и хората трябва веднага да се предупредят за тази опасност. Разходката по такъв сняг е нежелателна.

Трябва да се отбележи, че 95 % от снежинките е въздух. По-точно, структурата им съхранява въздуха, при който са почнали да се образуват. Става ясно, че снежинките събрани в облак преодоляват големи разстояния и могат да носят опасност за здравето на човека.

Известно е, че на Рождество през 1955 г. в Калифорния е паднал зелен сняг.. Много от живеещите там го опитали на вкус. Мнозина починали, а други се разболели. Какви химически вещества е съдържал не се знае.

Средният размер на снежинката е около 5 мм. Ако ги разгледаме с лупа, ще видим, че те имат шестоъгълна форма с лъчи, които се състоят от тънки ледени кристали.

Най-голямата планина на архипелага Ферерски острови е Слатаратиндур. Тя е разположена на остров Естурой.

Нейната височина е 882 метра, а върхът ѝ се губи в дебел слой обичайна за тези места мъгла.

Според легендата, всеки, който успее да се изкачи на тази планина, ще се върне съвсем друг човек, тъй като скрит от целия свят с плътна пелена , той може да достигне всички тайни на собствената си душа.

От гледна точка на ботаниката плодът краставица е със сочен вътрешен слой и твърд отвън, характерно качество за тиква, диня, пъпеш и други от семейство тиквени. Т.е. е плод, но в кулинарията краставицата се смята за зеленчук.

Интересното е, че в Иран краставицата се смята за плод и се сервира на масата със сладки неща.

Смята се, че родината на краставицата е Индия. А човек я употребява за храна повече от 6000 години.

Думата „краставица“ е взаимствана от дума в гръцки език, която може да се преведе като „незрял“. Причина за това е, че краставицата се употребява за храна недоузряла.

Най-тежката краставица 12,9 кг е отгледал британецът Дейвид Томас. Този рекорд е въведен в Книгата на Гинес на 26 септември 2015 г.

Най-дългата краставица отново е отгледана от британец. Краставицата рекордьорка е била дълга 107 см. Това постижение принадлежи на фермера Иен Нил от Уелс. Рекорда е записан на  26-ти септември 2011.

В Япония, може да опитате пепси-кола с вкус краставица.

На  магистрала М-5 „Урал“ се намира паметник на краставицата. Той е създаден в чест на високото качество на краставиците отглеждани в Луховитский район.

Учени от университета в Аризона са създали нов инструмент, който ще предсказва подземните трусове, които възникват вследствие на изпомпване на отпадни води или добиване на нефт и газ.

Група геофизици в продължение на три години са анализирали работата на радиолокационния прибор InSAR  на японския спътник ALOS.

Оказало се, че данните получени с помощта на този инструмент, дава възможност да се фиксира деформация на земята по-нагоре от мястото на добива, на места, в които в бъдеще ще се появят земетресения.

Такава деформация учените открили над кладенеца Тимпсон в щата Тексас. След две години на това място станало земетресение с магнитут 4,8 бала.

Поради изпомпване на вода или добиване на нефт изменението на налягането в земните слоеве създава напрежение в пластовете на земята. Тези пластове се „плъзгат“, което води до възникване на земетресение.

Японските геофизици са установили, че големите земетресения често се появяват по време на новолуние или пълнолуние.

Учените са реконструирани амплитудата на приливни напрежения, които са настъпили няколко седмици преди земетресението с магнитуд 5.5 или по-висока степен, наблюдавани през последните двадесет години.

Независимо от факта, че авторите не са уверени, че между фазите на луната и малките трусове има връзка, те вярват, че земетресението в Индийския океан през 2004 г., в Чили през 2010 г. и на източния бряг на остров Хоншу в Япония през 2011 г., са настъпили по време на максималната амплитуда при приливните напрежения.

По-рано геофизиците са доказали, че фазите на Луната влияят на количеството валежи на земята.

Пълнолунието води до повишаване на налягането в горните слоеве на атмосферата и увеличаване на температурата в долните слоеве. Топлият въздух съдържа повече влага и води до нарастване на валежите.