За да се направи този превод са били необходими 25 години усилена работа.

Завършването на превода бил отбелязан с меса, извършена на родния език на коренните жители на местната община в град Зинакантан.

В момента на езика цоцил говорят около 350 хиляди човека в 59 общини на територията на район Лос Алтос в планинската част на щата Чиапас.

През ноември текстовете ще бъдат представени пред Асамблеята на епископите в Мексико за окончателно одобрение.

Епископът е подчертал, че в местните общини се търси Библията на кореният език на местното население, защото „хората искат да разберат по-добре Словото на Бога“.

Празничната меса на цоцилски език е събрала повече от 500 вярващи в град Зинакантан. Дошлите на нея били облечени в народни празнични дрехи.

Службата се наложило да се премести от храма на спортна площадка в града, защото църквата не могла да събере всички желаещи.

Месата е продължила два часа. На нея са присъствали главата на епархията и много мисионери.

Празненството е завършило с много народни танци и песни.

„Приближете се към Бога и той ще се приближи към вас…“ Какво прекрасно обещание.

Всеки от нас може да се обърне към Бога с увереност, че Той ще се приближи към нас толкова близко, че ще усещаме присъствието Му.

За много от нас това не е лесно. В живота ни нещо постоянно се стреми да ни отклони от Бога и ние имаме все по-малко и по-малко време да останем насаме с Него.

Децата, работата, телевизорът, Интернет, дори и служението ни към църквата, всичко това изразходва нашето ценно време.

Може би е време да преразгледаме приоритетите си? Нужно е да се откажем от някои работи и занятия, за да имаме повече  време да прекарваме насаме с Бога.

Бог иска да общува с нас. Той е направил всичко възможно, за да бъде близо до нас. Простил ни е греховете с цената на смъртта на Своя Син.
Дал ни е Словото Си и безценна възможност да се молим, и да Му се покланяме.

Той е непосредствено близо до нас. Ако ние се приближаваш към Него с една крачка, Той прави две към нас.

Можем ли да не се страхуваме в този опасен и непредсказуем свят? Да, определено можем!Защото Бог е убежище и защита за нас.

Но това обещание засяга само тези, които живеят с Господа и изпълняват Словото Му. Тези, които пребъдват в Бога не се страхуват от това, което може да им направи дявола.

Бих искала да уточня, че Божието обещание не гарантира, че дяволът ще ни остави намира. Но Бог ще ни даде изходен път, когато дяволът ни покаже уродливото си лице.

Ако вие се страхувате от опасностите край вас, прекарайте повече време с Божието Слово и в молитва до тогава, докато вашето доверие в Бога, победи страха ви.

Приближавайте се към Бога и след това няма да има значение, колко опасен ще стане този свят. Господ непременно ще се погрижи за вас.

Знаете ли какво Бог иска най-много от вас? Той иска да общувате с Него.

Той желае да ходите и разговаряте с Него. Както и да обсъждате с Него важните за вас въпроси. Той иска да се приближите до Него и да станат съпричастни на Неговата естество.

Много от нас са толкова увлечени да угодят на Бога със своите дела, че забравят за своето първо и най-главно призвание, да общуват с Бога.

И това за жалост е така. А Бог желае просто да бъдем с Него.

Замисляли ли сте се над това, какво означава за вас да отидете при Бога и да му кажете:

„Отче, днес идвам при теб не само да те моля за нещо. Аз вече се помолих за своите нужди. Твоето Слово казва, че те вече са изпълнени от Твоето богатство в слава, в Исус Христос. Сега съм дошъл просто да бъда с Теб. Ако искаш да ми кажеш нещо, аз съм готов да те слушам. Бих искал, да знаеш, че ще правя всичко, което виждам в Твоето Слово. Аз ще Го изпълнявам в своя живот“.

Защо не кажете на Бога това днес? Той очаква да общува с вас.

Бяха влезли в една от галериите и коментираха видяното. И двамата знаеха за всяко изображение и автора ѝ доста много. Те ценяха изкуството и изследваха всеки шедьовър заедно.

– Каква великолепна творба? Кой не би се възхитил от нея? – каза Наталия затаила дъх пред стенописа.

– Тайната вечеря е шедьовър, – Лазаров се оживи и разгорещи от собствените си мисли.

Бузите му бяха хлътнали през последните няколко седмици, но това не пречеше на въодушевлението му:

– Вижте, как майсторът е разгърнал гения си! Скъпа на такъв художник бил предложил да те нарисува, – обърна се Лазаров към жена си.

– Едва ли бих позирала такава раздута, – каза Наталия и сложи ръце на корема си.

– Но нали Изабела е позирала на Мантеня бременна и резултата е поразителен, – възрази Лазаров.

– Да, признавам, че картината „На Парнас“ е шедьовър, но …. – не се съгласи Наталия.

– Какво говориш, мила? – продължи да изказва несъгласието си Лазаров. – Казват, че Изабела приличала на богиня, дори засенчвала Венера. Вярвам, че така ще бъде и с теб.

– Съмнявам се, – каза Наталия. – Сега съм по-пълна, отколкото при предишните си бременности. Ако искаш наистина да позирам на някой художник, изчакай бебето да се роди. След това ще плувам, ще тичам и ще се постегна малко.

– Художниците имат нужда от пари, за тях няма значение как изглеждаш, – засмя се Лазаров. – Знаеш ли, че Иполит освен с рисуване се занимава и с разни технически изобретения. Току виж при някой от експериментите си се самоубие.

– Не ми харесва този човек, особено сега, когато съм бременна, не бих искала да съм край него, – въздъхна Наталия. – Той е очарователен, но малко ме плаши. Не ми харесва, че рисува бебета в утробата и разни анатомични органи.

– Но, Натали, – в гласът на Лазаров звучеше укор и недоумение, – ти с лекота укротяваш коне и всякакви животински твари, пред които другите пребледняват и губят дар слово. Нима се страхуваш от един художник? Та това е глупаво.

Той я познаваше много добре и за това ѝ се възхищаваше. А на Наталия ѝ бе достатъчна само една неговата усмивка, за да се изправи пред всякакви предизвикателства.