Християнин копае в двора си дълбока яма. Минаващите от там се интересуват:
– Защо правите това?
– Ние трябва буквално да живеем по Словото, а там е казано:
„От дълбините извиках към Тебе, Господи“!
Архив за етикет: слово
Двадесет и четири часа, седем дена в седмицата
Павел и Христо вървяха заедно по алеята в парка. Те току що бяха излезли от богослужението в църквата.
Една случайност ги събра. Павел беше в много тежко положение и Христо му помогна. От тогава са неразделни.
Още от самото начало на запознанството си, разбраха, че посещават една и съща църква, но нищо не знаеха един за друг, нито се бяха видели преди.
– До сега разбрал ли си нещо за Исус, което не си очаквал? – попита Павел приятеля си.
Христо се замисли за момент, а след това каза:
– Преди да повярвам, си представях Бог като някой, към когото се обръщаш, когато си в беда. Смятах, че човек не трябва да прекалява в молитвите си, защото може да стане досаден.
– А аз си мислех, че моите молитви са по-незначителни от тези на по-опитните християни, – засмя се Павел.
– Представях си общуването с Бога, което трябва да се осъществява според инструкцията; „Използвай само в спешен случай“, – продължи Христо.
– Сега , когато израствам във вярата си, – каза Павел, – отношенията ми с Бога се задълбочиха.
– Вече съм напълно убеден, че Бог иска да бъде част от моя живот 24 часа, седем дни в седмицата, – каза съвсем уверено Христо.
– Ние сме създадени, за да познаваме Твореца си, – възторжено възкликна Павел.
– Все още ми е трудно да проумея, как Създателят на цялата вселена иска да общува с мен, – каза колебливо Христо, – но знам със сигурност, че Бог ни обича безкрайно.
– Знаеш ли как трябва да отговорим на тази любов? – попита Павел със светнали очи.
Христо замълча, той чакаше да чуе какво ще каже приятелят му по въпроса.
– На тази любов можем да отговорим с молитва, размишления върху Словото Му и непрестанно да се стремим да живеем богоугоден живот.
Живот, в който не спираме да се преобразяваме
Март е преходен месец, в който пролетта настъпва, а зимата не иска да си отиде.
Появява се първата зеленина и цветя. Птиците запяват новите си песни, а слънцето грее по-силно с всеки изминал ден
Приготвяме се за пролетното садене и мечтаем вече за лятната реколта. Почистваме саксиите си, приготвяме инструментите си, подготвяме почвата и правим планове каква ще бъде градината ни тази година.
Цялото това вълнение ме прехвърля в духовната ми градина И се замислям сериозно. Използвам ли всички инструменти, които могат да ми помогнат, като размишлението и четенето на Словото, молитвата?
Откривам ли нови начини да споделям вярата си с хората? Подготвям ли почвата на своя живот, за да раста във вяра?
През този месец се усеща обещанието за нов живот по-силно, чийто извор е Христос. Преобразявайки се в ново творение, към което сме призовани, възприемаме новия живот, който носи радост и надежда на самите нас и хората наоколо.
Нека всички човеци да бъдат благодатна почва, за да приемем живота, който Бог е приготвил за всеки от нас.
Чрез вложеният в нас нов живот, Бог не спира да ни преобразява!
За прошка
Смирението, изповедта и покаянието са жизнено свързани. Без смирение, не е възможно да имаме искрена изповед. И без покаяние, смирението и признанието за грях са напразни.
Но ако сте се смирили, признали сте греха си и се покаете, ще имате увереността, че Бог ви е простил и очистил от всяка неправда.
Вашата собствен склонност към грях, в съчетание с духовните атаките на врага, ще бъдат в пъти повече при преодоляването на чувството за вина, за това ще ви бъде трудно да повярвате, че ви е простено. Не позволявайте на тази лъжа да пусне корени в ума ви.
Когато се молите, вие трябва да се молим с вяра, като очаквате да получи нещо, което сте поискали. Ние не говорим за материално богатство, власт и слава, а за духовни благословения. Господ е обещал да ви прости, ако изповядате греха си, затова е необходимо да се молите и да очаквате прошка.
Трябва да вземем Бога от Неговото Слово. Необходимо е да Му се доверим достатъчно, за да вярваме, какво Той ни е казал в Своето Слово.
Само малък бог ще лъже за своите желания и възможности. И такъв бог ще бъде безсилен да прости греха ви.
Но ние служим на един мощен Бог, който ни обича достатъчно, за да ни разкрие Неговото Слово и постигнем Неговите обещания.
Къде можем да намерим отговорите на въпросите си
Моряците бяха уплашени. Вилнееше ужасна буря и някои от тях бяха изхвърлени от кораба и се удавиха. Те се чувстваха загубени. Много въпроси без отговор им пречеха да вземат правилните решения. Къде бяха? Колко дълго ще продължи това пътуване? Щяха ли някога да намерят пътя за вкъщи?
Беше 1492 г. и капитан на тези мъже беше Христофор Колумб. Той също не можеше да отговори на техните въпроси, нито на своите. Това пътуване бе предприето от другата страна на Атлантическия океан в търсене на пряк път за Индия. Вместо това, Колумб откри един остров между Северна и Южна Америка. Там той и неговите моряци намериха прясна вода и бяха спасени.
Подобна история не би се повторила днес. С точни карти капитаните на кораби насочват своя курс. Те не биха изгубили пътя.
Въпреки това на земята има много хора, които се чувстват така, сякаш са се загубили в бурния океан. Те си задават въпроси. Къде отивам? Изгубих ли се? Ще мога ли някога намери правилния начин?
Бог е чул нашите въпроси и Той вече ни даде една Книга, за да направлява живота ни. И това е Библията. Чрез нея можем да получим отговорите на много въпроси, ако позволим на Божия Дух да ни разкрива истината, когато четем Божието Словото.