В болницата бе тихо и спокойно. Марин Илиев лежеше в леглото си, вперил замъглените си очи в тавана. По-голяма част от времето той прекарваше със затворени очи, вероятно спеше или … Кой знае какво се въртеше в главата на възрастният мъж.

Докараха го преди две седмици от старческия дом. Състоянието му бе много тежко, всеки момент го очакваха да приключи земния си път.

Една вечер медицинската сестра придружи един млад мъж до леглото му. Тя се надвеси над възрастния пациента и каза силно, очаквайки, че ще го чуе:

– Синът вие тук.

С огромно усилие Марин отвори премрежените си очи, премигна, а след това ги затвори.

Младия мъж хвана ръката на възрастния човек и така прекара с него цяла нощ. Той му говореше тихо и спокойно:

– Ти не си вече сам, аз съм с теб. Ще оздравееш и ще те отведа у дома. Бъди дръзновен и смел….

Така думите на утеха се изливаха като мощен поток към възрастния човек.

Призори Марин Илиев почина. Персоналът на болницата бързо се струпа в стаята на починалия, за да изключи машините и да махне иглите.

Една от медицинските сестри приближи до младия мъж и съчувствено му каза:

– Съжалявам …

Но той я прекъсна бързо:

– Кой беше този мъж? – попита младият мъж.

Сестрата бе поразена:

– Мислех, че това е баща ви!

– Не, това не е моя баща, – каза мъжът. – Никога не съм го виждал през живота си.

– Тогава защо не казахте нищо, когато ви заведох до леглото му?

– Разбрах, че той се нуждаеше от своя син, а той не беше тук, – обясни мъжът. – Той беше много болен. Едва ли щеше да разбере, че не съм сина му. Просто останах до него, защото му съчувствах и осъзнах, че той има нужда от мен.

Никой не трябва да умира сам. Ние сме създадени да извървим живота си ръка за ръка с някого.

Огледайте се , може би някой има нужда от вашата подкрепа, защото се чувства изоставен и самотен. Готови ли сте да му протегнете ръка?

Всяка, дори най-безобидна фраза, която е казана на свекървата, може веднага да се обърне, усуче и изтълкувана по свой собствен начин и да се обърне срещу снахата.

Съгласна съм, че има различни свекърви. Но съм уверена, че всяка снаха внимава какво говори, особено пред свекърва си.

На майката на съпруга си не трябва да казвате, че синът ѝ е невъзпитан, мързелив, има недостатъци и прави грешки. Ако кажете това, рискувате да загубите семейството си.

Пред свекърва си трябва да хвалите мъжа си.

Освен това, пред нея не казвайте, че някъде сте ходили или почивали без съпруга си. Свекървата помни добре миналото си.

Не казвайте, че храните съпруга си не така, както е препоръчала майка му.

По-добре разкажете, как избирате с любов праха за пране, сапуна и другите продукти, които харесва съпруга ви.

За всяка свекърва, снахата трябва да бъде  добра домакиня.

Между другото свекърва ви не трябва да знае, за колко сте си купили обувките или чантата. Не я ядосвайте!

В природния резерват Дип-Крик в Австралия кенгуру спаси от студ седемгодишно момче.

Саймън Крюгер, така се казва детето, заедно със семейството си си почивал в един австралийски резерват. Събирайки дърва за огъня и цветя, момчето твърде много се отдалечило от родителите си и се загубило.

Спасителни въртолети се вдигнали във въздуха, за да спасят детето преди да падне нощта, но не успели да го намерят.. Трябва да се отбележи се сега в южното полукълбо е зима и в такова време температурата е доста ниска.

Саймън бил намерен на следващия ден. Спасителите и родителите на момчето чули необичайна история за спасението му. На помощ на детето дошло дружелюбно кенгуру.

Когато животното приближило момчето, то протегнало ръка с цветята, които било набрало за мама и животното веднага ги изяло.

Когато настъпила нощта, торбестото животно легнало да спи до Крюгер, стопляйки го с тялото си.

Майката на Саймън помирисала дрехата на сина си и тя миришела на кенгуру и храсти.

Понякога родителите се сблъскват с факта, че децата им имат някои особености, които затрудняват общението им с връстниците им. Майката и бащата трябва да се адаптират към особените нужди на детето. Често хората отстрани не осъзнават, колко е трудно това.

На синът на Антоанета Кирил му бяха поставили диагноза невербален аутизъм още, когато е бил на две години.. Майката бе забелязала, че хората рядко се съобразяват с нуждите на Кирил.

– Те не са длъжни, – казваше си тъжно Антоанета. – Аз съм тази, която трябва да прилагам големи усилия, за да може синът ми да живее пълноценен живот.

Кирил имаше проблем при общението с връстниците си, но когато стана на седем години, той имаше същите интереси, както и те. Обичаше да играе футбол, да плува и да гледа мултипликационни филми. Единствено не можеше да посещава детските партита, където имаше много шум и бе пренаселено от хора.

Веднъж Антоанета получи следната бележка от една друга майка:

„Тимотей седи на един чин с Кирил и той постоянно говори за него. Надявам се Кирил да дойде на празника. Ще има надуваеми замъци, балони и водни пистолети. Може би за Кирил ще бъде по-удобно да дойде по-рано, когато няма да има много хора. Бих искала да знам, ще можете ли да дойдете заедно с Кирил на празника. Надявам се, че децата ще се повеселят заедно“.

Когато Антоанета прочете бележката, тя се разплака. За първи път някой друг освен нея е взел под внимание особеностите на сина ѝ и иска да му достави удоволствие.

На такава покана не може да се откаже.

Жената на пастора стояла до вратата и слушала как нейният седемгодишен син се карал със своя най-добър приятел.

Явно никой не бил готов да отстъпи на другия.

Тогава майката чула сина си да казва:

– Сашо, един от нас трябва да постъпи по християнски. Защо да не го направиш ти?