Понякога можете да видите куче да прекоси улицата на зелена светлина. Дали градските животни са в състояние да приеме човешките навици?
Разбира се, всички животни и птици се адаптират към градския живот. Кучето не приема цвета на светофар, но то е забелязало поведението на хората при превключване на светлините и така успешно пресича улицата.
Какво ще кажете за „човешките“ качества в градската фауна?
Например, кучетата са много по-добри от хората в просенето по улиците. Те са идеални психолози. Не искат от всеки, а усещат, кой наистина може да ги нахрани.
Кучетата използват и „мошенически схеми“ за добиване на храна. Когато човек си купи сладолед или хот дог, кучето започва да лае силно с надежда, че човекът от страх или изненада ще хвърли това, което държи в ръцете си.

Можете ли да си представите, че ще видите ярки светещи звезди от небето ….. под земята?
Това е напълно реално в тези пещери.
Вместо истински звезди, вашия път ще осветяват хиляди малки светулки, сякаш намиращи се в дълбините на вселената.
Някои изследователи предполагат, че светулките в пещерите Вайтомо светят от глад. И колкото по-ярко светят, толкова те са по-гладни.
Със своята светлина те привличат в мрежите си разнообразни насекоми.

Екип от изследователи от университета в Мичиган, начело с Ричард Лунт е разработил уникален слънчев концентратор, който може да преобразува в електричество само ултравиолетова, не възприемаща се от човешкото око, част от слънчевия спектър.
Материалът е прозрачен за видимата светлина, което означава, че такива прозрачни слънчеви панели могат лесно да бъдат вмъкнати на място на стъкла за прозорци и прозорецът ще изглежда кактообикновенно, но в същото време ще генерират електричество.
Разработката се нарича „прозрачен луминисцентен слънчев концентратор“.
Когато пряка слънчева светлина попада върху горния слой на концентратора, тя има определена посока. Но при допълнителното излъчване, когато слънчевата светлина е погълната, лъчите на светлината имат различни посоки. Оказало се, че във различни посоки се излъчва еднакво количество светлина.
Ако ъгълът на падане на излъчването на лъчите на границата стъкло въздух е повече от определената стойност, то отражението ще стане обратно, вътре в стъклото. След това лъчите попадат на противоположната граница, там също се отразяват под същия ъгъл и така след няколко отражения лъчът попада на едната страна на концентратора.  На тази страна са разположени на една линия фотодиоди, които преобразуват енергията на лъчите в електричество.

Един езичник писал на един мисионер: „Ти не си толкова добър, колкото е твоята Книга. Ако беше толкова добър, колкото е вашата Библия, то цяла Индия щеше да приеме Христос“.
Това е много тежък укор. Животът на мисионера не съответствал на това, което говорел.
Този укор е и за нас. Нашият живот в противоречие ли е с волята на Бога?
Когато хората слушат за учението на Христос, те са привлечени от светлината. Не без основание, те очакват да видят тази светлина в живота на тези, от които слушат за Него. Но както често се случва те претърпяват горчиво разочарование.
Светът се е изморил да слуша мъртви учения. Хората не искат да знаят за Спасителят, за Когото само се говори, но искат да знаят за Исус Христос, силата на Когото се проявява в живота на говорящия за Него проповедник.
Един слуга на Бога разказал за следния случай от мисионерската си дейност.
Невярващо момиче за първи път дошло на богослужение. Чуло от Евангелието на Йоан свидетелството за Исус Христос и за Неговото отношение към хората. Тогава то възкликнало:
– Аз познавам този човек.
– От къде го познаваш? – попитали я другите
– Този странен човек, – казало то, – е мисионер, който е дошъл да ни посети.
Това е чудно свидетелство за живота на човека.
Когато момичето чуло описанието на Господа, то помислило, че Христос е мисионера, когото тя е знаела.
В живота на Божия служител се проявява силата на Христос и той се оприличава на Него.
Нека да помолим Господа, да ни направи способни не само да свидетелстваме за Него с думи, но и с целия си живот!

Леля и племеница. Макар да имаха голяма разлика помежду си, те често разговаряха. Имаха много общи неща, от които се интересуваха.

Днес Роза бе малко изнервена, а ляля Роси я успокояваше.

– Разочарована съм от баща си, – едва не се разплака Роза.

 – И от мен ли? – попита леля ѝ загрижено.

 – Не. Не вярвам, че си искала да го съблазниш. Това не би се случило, ако мама не го бе оставила тук сам.

 – Ти не правиш ли същото с Минчо, съпруга ти?

Роза трепна

 – Но той го прави, независимо дали съм там, или не, а аз се нуждаех от малко почивка.

 – Почивка от града? Или от Минчо? От подозренията и несигурността?

 – От всичко, което изреди.

 – Когато нещо не върви, просто бягаш от него, – загрижено каза Роси. – Майка ти винаги прави така. Когато семейният ѝ живот се превърна в кошмар, тя се посвещава на работата си и прехвърли отговорността на теб и баща ти.

 – Не прехвърлям никаква отговорност на друг човек, – оспори думите ѝ Роза, подразнена от предположението.

Бе се постарала да организира абсолютно всичко, преди да замине за наколко седмици.

– Всичко съм подредила за Минчо, така че той няма за какво толкова да се грижи. Каква отговорност съм прехвърлила?

 – А брака ти?

 – Но той ми изневерява.

 – А ти му позволяваш, – натърти Роси.

 – Като го оставям сам в къщи ли? – попита Роза. – Е, може би му предлагам сам да влезе в капана си. Не съм наивна, – повиши глас. – Може пък да се надявам той да се разкрие в истинската си светлина. Моментът е дошъл. Не знам. Но знам, че това си е моят живот и не съм толкова глупава, че да съм безразлична към връзките му, но ще се оправям с това по начин, който на мен ми харесва.

Роси се усмихна:

 – Това, скъпа моя, бе най-разпаленото и категорично изявление, което някога съм чувала да правиш.

Роза въздъхна дълбоко.

 – Ти ме предизвика.