За всекиго по нещо

Днес слънцето грейна по-ярко, издигна се нависоко. Събуди се радостта и копнежа за нещо ново. Празник е. Бележим светъл ден, в който се е появило българското писмо, което толкова много обичам да попивам.

Благодарение на Кирил и Методий, то се е появило по нашите земи. Било е светилник през вековете на народа ни. Водило ни е към свобода и ни е помагало да открием истината.

И ето там една сянка преминала прз вековете, приведена стои над куп листа. Слабата светлина на свещта се отразява върху изпитото и уморено лице на мъж в черно расо. Перото едва доловимо поскърцва по пергамента.

Там върху тези листа се раждат интересни завъртулки запечатали в себе си звуците на човешката реч. Слееш ли ги, ще чуеш прекрасна песен възхваляваща Твореца на всичко видимо и невидимо.

От там те ще тръгнат през тъмните векове, за да помогнат на един народ да се изправи, да издържи под чуждото иго и да отстои правото си да съществува.

Днес те са утеха и насърчение, бликнала любов и неудържим устрем, неспирен поток изпълнен с хармония, съчетаващ нежност, надежда, вяра и съпричасност.

Какво бихме правили днес без тях? Малка върволица, започнала от 44 и стигнала до 30 знака.

Подреди ги правилно и ще зазвучи прекрасната музика на словото, изпълнила със светлина множесто редове.

За да създаде своята знаменита азбука Брайл се е вдъхновил от една военна разработка. По заповед на Наполеон Чарлз Барбие бил създаден шрифт с релефни точки, чрез който войниците обменяли съобщения през нощта без звук и светлина. Тази система се оказала трудна за изучаване и не намерила практическо приложение.
Когато Брайл се запознал с нея, намерил главния й недостатък. Всеки символ в шрифта се кодирал с 12 възможни точки, които били твърде много за разпознаване на един символ само чрез докосване.
Намалявайки точките до шест, Брайл разработил шрифт, който в различни варианти се използва от слепите по целия свят.

Когато на улицата е много студено, понякога над земята възникват тънки изящни стълбове. Това е едно удивително атмосферно явление, вдъхновяващо хиляди фотографи. Можете да видите резултата от съвместното творчество на атмосферата, светлината, човека и фотоапарата.
От физична гледна точка, тези снопове са резултат от пречупването на светлината в тънкия леден прах, който се върти във въздуха в мразовито време. Освен това съвсем меко осветление, от Луната или улична лампа, е способно да предизвика удивителна илюминация. И всеки път сноповете изглеждат по различен начин. Те приличат ту на колони от някакъв небесен храм, ту на дискотечни огньове или на леки струй от дъжд, образувани от светлина.
Тези снимки на които са запечатани тези светлини снопове са резултата от художествения „улов“ на фотохудожниците пейзажисти Джейсън Ернс, Тристан Гречко и други.

Такава библиотека може да се направи във всяка стая. Тази идея е на архитектите от компанията Travis Price Architects, които са я реализирали за един от своите клиенти.
Този клиент бил антрополог, етноботаник, писател, фотограф и се нуждаел от специално планирано помещение, където трябвало да се помести внушителна библиотека.
Помещението, с което разполагал, не позволявало да се поставят повече шкафове и стелажи.
Тогава дизайнерите стигнали до нестандартно решение, което надминало всички очаквания.
Те не само добре планирали работното място на клиента, но и осигурили достатъчен достъп на естествена светлина, за да не се уврежда зрението.
Над работната зона издигнали кръгъл купол, в който поместили рафтовете за книгите. Всичката литература била разпределена по значимост. На по-ниските лавици поставили по-често използваните книги, а на по-високите тези, от които ученият по-рядко се нуждаел.
Над самата библиотека се намира прозорец, който позволява слънчевата светлина да прониква в помещението.
Към дизайна на офиса специалистите на компанията подходили творчески, като поставили полукръгли маси, овални рафтове и декорирали стените с картини от плат, създавайки етническа атмосфера.

Това е истинско ледниково езеро. Благодарение на пречупването на светлината в скалистото му дъно, то прелива във всички нюанси на синьо. което го прави загадъчно.
То е загадка, защото това се случва в края на юни, когато езерото е пълно с ледникова вода. През по-голямата част от годината езерото е много малко. Неговата площ е само 0,5 кв. км.
Езерото се намира в канадския Национален парк Банф. От източната страна го заобикалят стръмните склонове на планината Венкчемна.
Историята разказва, че през 1899 г., езерото привлякло Уолтър Уилкокс. Той разказвал, как седял около езерото и дълго се любувал на красотата му. Просто седял и разглеждал всяка негова особеност.
Нищо оттогава не се е променило, все още езеро се счита за едно от най-красивите езера в света.

Преизпълнен с надежди юноша чул, че някъде се намира щастливата страна. Той смело се отправил да я търси, защото смятал, че може да я намери и да живее в нея. Според хората тази страна се намирала на много отдалечено място.
Изразходвайки много енергия юношата се добрал се добрал до предполагаемото място, но там не намерил щастливата страна. Той отново започнал да я търси, като проучвал всички места, които му казвали хората. Но уви…бил разочарован, че не намерил това, което търсел.
Минали години,  здравето на младежа се влошило, почти не му останали сили. Неговата смелост и дръзновение се изчерпали. Понякога го обхващала дълбока депресия и отчаяние. От неговата предишна самонадеяност не останало нищо.
Един ден, уморен и разочарован, се връщал от друго неуспешно търсене. Стъмнило се. Той загубил пътя и разбрал, че се е заблудил. Младежа приседнал на камък, обхванал главата си с ръце и силно огорчен горко заплакал:
- Не, изглежда аз съм недостоен да намеря щастливата страна. Тази страна е създадена за други хора по-добри от мен. Кой съм аз? Самонадеян, глупав човек, изпълнен с щестлавие и напразни мечти. Нима такива безполезни хора като мен могат да намерят щастливата страна и там да намерят своето щастие? Е, ще трябва да се смиря, да призная, че съм недостоен. Да приема своето поражение и да се върна в къщи без нищо….
Едва изрекъл тези думи, цялото място се озарило от чудна светлина, преливаща  във всички цветове на дъгата. Юношата се огледал, край краката му пробягвало чисто ручейче. Нежен бриз донасял аромата на цъфналите дървета. Пърхали красиви пеперуди.
Далече в полето работели весели хора и пеели песни. На хоризонта се откроявали прекрасните върхове на планината. В небето се носели безброй птици, чиято песен омайвала….
- Ето я. Това е страната на щастието, възкликнал младият мъж. – Оказва се, че я тя е близко до нас….