Планинската страна Бутан, разположена в Азия, има само едно летище Паро.
То е изградено на височина 2,2 км над морското равнище. Заобиколено е от планини педхилядници и се смята за едно от най-сложните.
Преди да се приземи самолетът маневрира между планините в тесен пролом и се накланя ту на лява, ту на дясно.
При излитане се изкачва по фуния, докато не излети над планините.
Не повече от 10 пилота са получили сертификат за кацане на това летище.
По време на Втората световна война горивото на самолет, чийто командир бил Еди Рикенбейкър, свършило. И екипажа на B-17 трябвало да кацне направо във водите на Тихия океан.
Четири седмици нищо не се знаело за екипажа на самолета, но хиляди хора в страната се молели за тях.
Когато ги намерили Еди казал пред един журналист:
– Самият аз не вярвам на това, което се случи с нас, но има още шест човека, които са свидетели на инцидента. Появи се чайка от нищото и седна на главата ми. Убихме я и си я разделихме по равно. Изядохме я цялата, дори и най-тънките кости. Никога до сега не бяхме яли такова вкусно нещо.
Тази чайка ги спасила от гладна смърт.
След това събитие Еди бил уверен в едно:
– Нямам друго обяснение на случилото се освен това, че Бог ни е изпратил помощ.
Ние не можем да видим всичко, но Бог винаги изпраща навреме помощта Си.
– Сине на къде така бързо се изхлузи. И не каза къде.
– Извинявай, в самолета съм.
– Какъв самолет? За какво говориш?
– Отлитам за САЩ с приятели, до гуша ми дойде моя скучен живот. САЩ е страна на възможностите.
– Бързо в къщи.
– Не мога. Прости ми, мамо.
– Андро, но ти нямаш още 18. Къде мислиш, че отиваш? Бързо в къщи. Иначе кълна се, няма да ти се размине.
– Никакви обаждания в самолета.
– Андро, моля те, върни се в къщи. Моля те. Повече няма да те наказвам. Сине, много те обичам.
– Мамо, аз съм в стаята си.
– Ах ти звяр такъв. Цяла седмица никъде няма да излизаш.
Баба Вера бе възрастна жена. Синът ѝ, който живееше в Марсилия, я покани по празниците да им иде на гости. Възрастната жена се притесни, но реши все пак да отиде. Щеше да види скоро родилия се Валери.
Баба Вера се качи на самолета и отлетя към Марсилия. По време на полета заспа и пропусна закуската. Викаше стюардесата и с жестове се опитваше да ѝ обясни, че не е яла и иска да ѝ донесат закуската, но нямаше резултата.
Тогава тя прибегна до нещо, което бе чувала. Тя не знаеше френски, но реши да изкаже фраза, която и се стори подходяща за случая. И баба Вера произнесе набор от звуци, които изобщо не разбираше, но наподобяваха някакво френско произношение.
– Мосю, же не манж па сис жур – Monsieur, je ne mange pas six jours (Господине аз не съм ял от шест дена).
Това бе фраза, от „12-те стола“, с която често се шегуваха, след като гледаха филма, когато някой бе гладен.
Изненадващо, но това проработи. Веднага получи, не една, а две порции от полагащата ѝ се закуска, но всичко трябваше да изяде под грижовния поглед на стюардесата.
Има криза почти навсякъде и за това момичето бе повярвало, че тази женица не е яла от шест дена.
През 1956 г. Томас Фицпатрик се напил в бар в Ню Йорк и се обзаложил, че ще успее да стигне до тук от Ню Джърси за 15 минути.
Той заминал за Ню Джърси, откраднал малък самолет от школата за летене и без светлини и радио се приземил точно пред бара.
Фицпатрик бил лишен от лиценза си на пилот и бил глобен 100 долара, тъй като собственикът на самолета не повдигнал обвинение.
Това не попречило на Томас да повтори това след две години, когато в друго заведение барманът отказал да повярва в истинността на историята му.
За да я докаже Фицпатрик отвлякъл друг самолет от същата школа и отново успешно го приземил в Ню Йорк, но този път съдът го наказал със шест месеца затвор.