В парка дотича Таня, четиригодишно момиченцв с палави плитки на главата. С нея се запознахме преди два дена, Личицето й бе грейноло, а устата й не спираха да говорят.
Спря до мен, хитро ме погледна и каза някак тържествено:
– Вчера ми купиха красива рокля. Познай в какъв цвят е!
Започнах да изброявам всички възможни цветове, но малката палавница постояно поклащаше глава, давайки ми да разбера, че не съм уцелила правилния цвят.
– Е, подскажи ми поне първата буква, – примолих се отчаяно.
Малката хитруша ме погледна загадъчно, ококори очи и тържествено каза:
– Започва с буквата „ф“, – наслаждавайки се на моето недоумение.
– Фиолетов, – нерешително попитах.
– Не, -в това отрицание съ съдържаше тържество и победен вик.
Въздъхнах печално, наведох глава и казах:
– Предавам се! Какъв цвят има новата ти рокля?
– Фкутийков, – радостно извика Таня.
Навярно роклята и бе от някакъв кариран плат, но аз така и не успях да отгатна цвета.

В Южноафриканската република е открит магазин, в който гражданите могат да си купят дрехи срещу вътрешните си органи.

В магазина Exchange, всеки може да си купи дрехи и аксесоари, но не за пари, а за вътрешните си органи.
Купувачите могат да закупят бутикови панталони, поли или рокли само с подписването на договор, в който се казва, че могат да се използват техните собствени органи за трансплантация на други хора в случай на смърт.

Рокля за двата бъбрека или тениска за сърце, може да изглежда като много висока цена за обикновените хора. Въпреки това, създателите на Exchange имат различно мнение:

– Магазинът ще работи дотогава, докато продадем и последната вещ, – казва авторът на проектът Райън Макманъс. – Ние търсим някакъв начин да замени парите в процеса на потреблението.

Един купувач в магазина може да спаси живота на повече от седем, нуждаещи се от трансплантация на органи, хората. Ако купувачите придобият всичките 700 продукта, които са представени в магазина, те ще бъдат в състояние да даде живот на почти 5 милиона души.

Южна Африка няколко пъти е в центъра на скандали с контрабандата на вътрешните органи. Така, през 2010 г., лекарите в болниците на тази южна африканска държава са били обвинени в „трафик на органи“ за израелски пациенти. Според разследването, в африканската държава са доставяни продадени органите на „черния пазар“ от бедните хора в Бразилия.

През 2001 и 2002. в болницата „Свети Августин“ в град Дърбан на източния бряг на Южна Африка са проведени повече от 100 незаконни бъбречни трансплантации.

Най-скъпата женска дреха абай, която представлява вид мюсюлманска рокля се оценява за 17.6 милиона долара. Роклята е инкрустрирана с две хиляди диаманта, в това число и най-редките и ценни камъни.
Автор на скъпоцената рокля е британската дизайнерка Деби Вингьем.
Абай е традиционна връхна дреха за жените в мюсюлманския свят. В момента тя е особено разпространени в Персийския залив. Тази рокля напълно покрива фигурата на жената от раменете до краката. Има доста свободна кройка, която избягва подчертаването на фигурата. Абай традиционно се шие от вълна и тънка коприна в тъмни цветове, богато украсена с бродерия.
В допълнение към редките червени диаманти към роклята пришити над 2000 скъпоценни камъни в платинова рамка и 50 бистра като сълза, и 50 черни диаманти, всеки с тегло два карата, плюс още 1899 малки диаманти. Абай се шие в черно и червено. На ръка се правят над 200 хиляди шевове с златна нишка.
Британската дизайнерка признава, че се възхищава на културата на Дубай и този път, тя искала да влее модерни елементи и методи в модата на традиционната ислямска рокля.

В гардероба на всяка представителка на женския пол, трябва да има поне една рокля, която да я прави съблазнителна, женствена и привлекателна. Въпреки това роклята е безформена дреха. докато не бъде облечена от човек.
Художничката Карен Ламонт е решила да поправи тази несправедливост и е създала рокли от стъкло. повтарящи формите на женското тяло.
Женственост, съблазън и изтънченост съпровожда креативния дизайн на тази изключителна колекция. Всички експонати са в натурални размери. Роклите са „шити“ по два шаблона. Първият се снема от тялото на жената и по него се прави вътрешната част на скулптурата. Вторият служи за изготвяне на външната част на роклята.
Защо точно стъклото е привлякло Карен? Мраморът и бронза също предават красотата на женското тяло. Да, но те не са прозрачни. А при стъклото, можеш да видиш скулптурата отвътре.
Креативният дизайн на Карен дава на зрителя рядката възможност, да погледне в друго измерение, създаващо специална атмосфера на интимно съзерцание.
Интересното е, че Карен не смята своите работи за необичайни и изключителни. Тя казва, че в началото я е интересувало как да преобразува тъканта в стъкло.
Художничката е работила с кукли и решила да ги облече в стъклени дрехи. В началото Карен направила няколко малки модела от стъкло, но те изглеждали много кукленски. Така тя решила да създаде по-голяма стъклена рокля, в натурален вид.
Карен Ламонт е родена в Ню Йорк, но сега живее и работи в Чехия.

След 12 години съвместен живот, моята жена поиска да поканя друга жена на обяд и на кино.
– Аз те обичам, но друга жена би искала  да бъда с тебе известно време, – каза ми тя.
Другата жена, за която ми говореше моята жена е майка ми. Тя беше вдовица от 19 години.
За съжаление, поради работата си и задълженията към семейството си, рядко я посещавах.
Тази вечер й позвъних за да я поканя на вечеря и на кино.
– Какво се е случило? Всичко наред ли е? – веднага ме попита тя.
– Мислех, че ще ти бъде приятно да прекараш една вечер с мен, – казах аз.
Тя се замисли за секунда и после каза:
– Да, много ми се иска.
В петък след работа тръгнах за нея малко притеснен. Когато спрях колата си пред дома й, тя стоеше на вратата. Вълнуваше се много.
Бе облякла палтото си и ме чакаше. Косите й бяха завити на къдрици. Тя бе в рокля, която си бе купила за последната годишнина от сватбата си.
Отидохме в един ресторант. Той не беше голям, но уютен и тих. Моята майка ме хвана под ръка и вървеше до мен като първа дама.
Когато седнахме на масата, трябваше да й прочета менюто. Очите на майка ми сега виждаха едва големите букви.
Стигайки до средата, вдигнах глава и видях, че майка ми ме гледа и тъжна усмивка играе на устните й.
– По-рано, когато беше малък, аз четях цялото мен, – каза тя.
– Дойде време да се плати услуга за услуга, – засмях се аз.
След вечеря дълго разговаряхме. Не беше нещо особено, просто споделяхме последните събития в нашия живот. Така се увлякохме, че закъсняхме за киното.
Когато я докарах до дома й, тя каза:
– Аз още веднъж ще дойде с теб на ресторант, само че този път ще те поканя аз.
И аз се съгласих.
– Как мина вечерта? – попита жена ми, когато се върнах е къщи.
– Много добре. По-добре, отколкото си го представях.
След няколко дни майка ми умря. Тя бе получила инфаркт. Това стана така внезапно, че не можах да направя нищо за нея.
След няколко дена получих писмо и квитанция от ресторанта, в който вечеряхме с майка ми. Към квитанцията имаше бележка: „Аз платих за нашата втора вечеря заедно.. Наистина, не съм уверена, че ще вечерям с теб, но въпреки всичко платих вечеря за двама, за тебе и твоята жена. Трудно ще ми бъде да ти обясня, какво означава за мен тази вечеря, на която ти ме покани. Сине мой, аз те обичам“.
Пазете родителите си. Те са единствените, които искрено се радват на нашите победи и заедно с нас преживяват нашите неуспехи.