Веднъж един журналист попитал Росини:
– Маестро, в живота ви всичко лесно ви се отдава: слава, пари, любовта на публиката. Кажете, как успявате да се превърнете в любимец на съдбата?
– В действителност, съдбата наистина ми обича, – усмихнал се Росини, – но това е само по една причина. Съдбата е като жената. Те презира тези, които смирено молят за нейната любов. Аз не ѝ обръщам внимание, но здраво се държа за подгъва на разкошната ѝ рокля.

Тя се заизкачва по стълбите с малки леки стъпки, като придържаше с пръсти роклята си.

– Браво! – каза й красива жена, която беше седнала сред цветята.

– Упражнявах се да вървя бавно, – отговори тихо тя.

– Какво си решила да правиш? – попита съпричастно жената.

– Искам един ден да вървя като теб, мамо, плавно и грациозно.

Лицето на жената се вкамени. Тя се приближи към момиченцето, наведе се над главата му и каза:

– Няма значение как ходиш, миличка.

– Така ли? – невярващо попита детето.

Тя бе дребно момиченце. Изпитваше болка не толкова от ширината на крака си и стегнатата обувката, нито от отражението в огледалото си, а от тъгата в очите на майка си, когато се споменеше за крака й. За това обикновено избягваха тази тема.

– Не, наистина ….. Благодарна съм, че можеш да ходиш изобщо, – и майка й се усмихна с обичайната си лъчезарност.

Детето не смееше да помръдне, опасявайки се, че чрез диханието си ще пропусне мига. Майката се наведе, целуна я  и разсипа косите й по лицето.

– Хубаво е, че някой може да се наслаждава в такъв горещ и задушен ден, – прокънтя смехът на жената.

Детето усети как майка му се отдалечава плавно, ефирна като слънчев лъч.

Една не много надарена певица изнесла концерт. Малко преди това тя помолила Брамс да й даде съвет.
– А вие готови ли сте за концерта? – поинтересувал се композиторът.
– Разбира се, маестро! Може би, ще искате да ме прослушате сега?
– Не,не, вие не ме разбрахте добре, – бързо възразил Брамс, – аз исках само да узная дали сте си ушили подходяща рокля и дали сте си купили ръкавици?
– Разбира се, но защо ви интересуват такива дребни неща?
– Вие ми поискахте съвет. Ако не сте направили това, бих ви посъветвал да отмените концерта …..

Самотните жени в Западна Европа не бързат да се отчайват. Те продължават да вярват, че скоро ще осъществят своята единствена и измислена до подробности в детайлите брачна церемония.
Изследването от компанията „Interflora“, проведено сред 600 самотни жени показва, че две трети от анкетираните постоянно мислят за сватбата, а първите такива мисли са се зародили още на 13-годишна възраст. На 18-годишна възраст, повечето млади жени решават, кои биха искали да видят в ролята на шаферки.
Въпреки отсъствието на партньор, 49 % от жените са избрали вида на сватбена си рокля, 32% място на медения месец, 23% сватбена украса с цветя, 20% формата на косата си и място за празнуване, 12% – 6% църквата  и точната дата на церемонията. Липсва само младоженецът…..

Малкият Тони тичал след врабчетата и ги замерял с камъни, а те преди да замахне с ръка отлитали. Това много забавлявало момчето.
Изведнъж Тони забелязал момиче с къса рокля и износено палто. Гъсти кичури руса коса падали на раменете му. Краката й били боси и прашни. Момичето носело в ръката си кошница.
Тони дошъл до момичето и казал:
– Ти си просякиня, навярно искаш хляб, протегни ръка.
Момичето доверчиво му подало малката си ръка.
– На вземи, – извикал палавникът и сложил камък в ръката й.
Момичето нищо не казало. Погледнало камъка, а после със сълзи  в очите погледнало момчето. Навело глава и продължило по прашния път.
Тони се засрамил от постъпката си. Той не бил зъл, само правел понякога пакости. Искал да се пошегува, но шегата му излязла много лоша.
Тони се завтекъл към кухнята, отрязал голямо парче хляб и изтичал на улицата, но момичето го нямало. Той тичал напред, поглеждал тук и там, но не я намерил.
Горещи сълзи започнали да се стичат по лицето му. Той искал вече да даде на момичето всичко, което има, но тя изчезнала безследно и отнесла камъка, вместо хляб.
Ако човешката съвест не позволява да се дава камък вместо хляб, то колко повече Бог не би ни дал нещо лошо, ако искаме благо от Него. Неговата любов и милост ни дава всичко, което ни е потребно за живота.