Веднъж един журналист попитал Росини:
– Маестро, в живота ви всичко лесно ви се отдава: слава, пари, любовта на публиката. Кажете, как успявате да се превърнете в любимец на съдбата?
– В действителност, съдбата наистина ми обича, – усмихнал се Росини, – но това е само по една причина. Съдбата е като жената. Те презира тези, които смирено молят за нейната любов. Аз не ѝ обръщам внимание, но здраво се държа за подгъва на разкошната ѝ рокля.