Международен екип от учени и ентусиасти открили в една варовита пещера на едно от хърватските езера европейска протея – Proteus anguinus.

Поради бледорозавият цвят на кожата на животното, то е наречено още „човешка риба“, а заради малкия си размер – детски дракон.

Специалистите предполагат, че протеите могат да живеят и на още по-голяма дълбочина, защото те са в състояние да издържат на високо налягане.

За да наблюдават Proteus anguinus учените са сложили на няколко места на местообитанието им инфрачервени камери.

Животните могат да снасят яйца не повече от два пъти през десетилетието, а живеят до 100 години.

Протей изключително трудно се задържа в плен и поради незаконния им лов се смятат за уязвими видове.

Най-стария обитател на обществен аквариум в Чикаго, неоцератодус – риба по прякор Дядо, е починала на възраст от 90 години.

От 1933 г. дълголетникът е бил видян от 104 милиона посетители.

Официалната възраст на „Дядото“ е фиксирана само за периода, когато рибата е живяла в аквариума.

Според ветеринарите неоцератодус е починал поради старост.

Прегледът показал, че вътрешните органи са започнали да отказват и тогава лекарите са решили да приспят рибата. Очаква се, че при обстоен преглед, ветеринарите ще изяснят точната възраст на Дядото.

Обичайно местообитание на неоцератодус са басейните на река Мери и Бернет в Австралия.

При тези двоякодишащи риби в допълнение към хрилете имат един бял дроб, който им позволява да дишат въздух, когато изплуват на повърхността. Тази способност помага на рибата да оцелее по време на суша в застояла вода, бедна на кислород.

В карстовите пещери на планинския масив швабски Алб, в южна Германия, са от открили нов вид риба.

Тя обитава в подземните потоци с общата дължина 250 км, които се формират от просмукване на горното течение на река Дунав във варовикова скала.

Преминава през обширни пещери, те се издигат на повърхността в т.нар Aхаски ключ. По-нататък като реки Радолфцелер-Аах се вливат в езерото Констанс.

Пещерните риба за първи път са открити и заснети през август 2015 по време на експедиция на пещерняци водолази в системата Дунав – Ааа.

Били са уловени пет риби.

Дължина на тялото на възрастните варира от 6.5 до 8.2 см, а на младите – 3 см. Генетичен анализ показват, че тези риби принадлежат към рода на баленови боции (Barbatula). Научното име новия вид все още не е получил.

От техните роднини, които живеят на повърхността на пещера, те се различават по светлия цвят без петна, по-голямата горната челюст и ноздрите, умалени на очите, липса на външна обвивка и скъсена странична линия.

По-рано пещерни риби са намирани само в Америка и Африка, това е първата открита в Европа.

Тези риби открити в немските пещери са се оказали най-северните пещерни риби. Те живеят на 760 км по на север от предишните притежатели на тази титла – риби от варовиковите долини Nippenouz в Пенсилвания.

Този вид риба обитава във водите на Тихия океан.

Тя е получила името си поради това, че има високо съдържание на мазнини.

Индианците от Северна Америка, освен като храна използвали тази риба като фитил, който горял като обикновена свещ.

Но преди това рибата трябвало да се изсуши.

Изразът „ням като риба“ не съответства на действителността. Защото много риби издават разнообразни звуци.

Те могат да крякат, да клопат, да грачат, да скърцат, да пищят и да тряскат.

Всички тези звуци възникват при трептение на стените на плавателния мехур, при скърцане със зъби или триене на хрилните пластинки една о друга.