Всеки домакински уред свързан с водопровода се нуждае от редовно почистване. Особено това се отнася за пералните. Ако искате да продължите живота ѝ, то можете без да се страхувате да използвате тази проста рецепта за почистването ѝ.

Чешмяната вода съдържа голямо количество примеси, които се залепват за стените на старите тръби и попадат в пералнята. Тези утайки, както и не много високото качество на перилните препарати могат да изкарат пералната от строя.

Процедурата за очистване на пералнята трябва да се прави веднъж на три месеца. За целта се използва обикновена лимонена киселина.

Четири пакетчета по 15 грама се изсипват в отделението, където се слага праха. На пералня с натоварване до 3,5 кг това е напълно достатъчно.

След това пуснете пералнята на пълен цикъл за пране при максимална температура. Лимонената киселина лесно очиства вътрешните части от наслагванията.

Според изследователите, успокоителното средство бензодиазепин е едно от най-популярните лекарства в САЩ. Практически всеки 20-ти жител на страната получава рецепта за покупка на лекарства за борба с психични заболявания, депресия или нарушаване на съня.

Става дума за валиум и други препарати от подобен тип.

Учените твърдят, че смъртните случаи от тези лекарства са се увеличили 4 пъти за последните 20 години.

Според статистиката, лекарите в САЩ увеличават изписването на дози антидепресанти. Така в страната се е появил полулегален пазар за тези препарати и нелегален пазар за опиоидни обезболяващи.

Тази епидемия може леко и почти напълно да се спре, тъй като хората, които приемат тези лекарства за борба със стреса и страха, могат да се справят с тях чрез терапевтични разговори.

Имайки предвид, че доста хора, дори и в нашата страна страдат от тревожни разтройства, трябва да се намери друга стратегия за борба с тях,  не бива хората да се „заливат“ с планини от таблетки.

Безлунна нощ. Никола дремеше в аптеката. Той бе възвратен човек, но тази нощ бе дежурен. Чу звънеца и бързо скочи.

Когато отвори вратата, видя на прага разплакано момиче с рецепта в ръката.

– С какво мога да ти помогна , момиченце? – попита фармацевта.

– Майка ми умира, – проплака момичето – и аз дойдох да ѝ взема лекарството.

Момичето подаде рецептата, а Никола още сънен неохотно се зае да приготвя лекарството.

Когато приключи го даде на детето. То грабна лекарството, изскочи от аптеката и бързо изчезна в мрака.

Оставяйки шишенцето, от което бе взел малко, за да направи лекарството, Никола изведнъж забеляза грешката си.

– Какво съм направил? – фармацевта пребледня. – В лекарството съм добавил силна отрова и ако болната го изпие …. ще умре.

Никола изтича бързо на улицата, но момиченцето вече го нямаше.

– Какво да правя?  – безпомощно чупеше ръце аптекарят. – От къде да потърся помощ? Дори не знам къде живее това момиче и болната му майка ….

Изведнъж Никола си спомни как майка му казваше:

– Каквото и да се случи в живота ти, няма кой друг да ти помогне освен Бог.

Никола падна на колене и започна да се моли:

– Господи спаси ме! Не допускай майката на това момиченце да изпие лекарството, което ѝ дадох и да умре. Помогни ми, не искам да бъда убиец!

Никога по-рано той не се бе молил така. Беше равнодушен към Бога и дори не даваше да му говорят за Него.

Искрената му молитва не остана без отговор.

Отново някой позвъня. Аптекарят отвори вратата и видя същото момиче.

– О, господине, – каза момичето плачейки, – спънах се и паднах. Шишенцето, което ми дадохте се счупи. Нямам повече пари, а мама умира …..

Никола прегърна детето. Той я утеши:

– Не се безпокой, ще ти направя ново и ще го занесеш на майка си.

Това момиче бе за него като ангел, който донесе отговора на молитвата му, дори много повече, даде му вяра в живия Бог.

Никола направи отново лекарството и когато го даде на момичето, като прибави и малко пари.

От тази нощ Никола обикна Бога, а чрез него и всички хора….

Родината на киселото мляко е България.

Микрофлората на българското кисело мляко за първи път е изследвана от българския студент по медицина Стамен Григоров в Женева през 1905 г.

Най-големият популяризатор на киселото мляко е компанията Данон.

В Русия през 20-те години на 20 век киселото мляко се е продавало по аптеките като лекарствено средство под името „ягурт“.

Кухните на Исландия и Гърция също имат свои рецепти за получаване на кисели млека, но по консистенция те наподобяват меко сирене.

Първото плодово мляко е изобретено в Чехия.

Росица се бе примирила със обстоятелствата. Беше изчезнало и мрачното ѝ настроение. Чувстваше се чиста пред съвестта си.

Бе решила да остане хладнокръвна, каквото и да се случеше.

„Ще бъда спокойна и сдържана, – каза си тя. – За всичко още от самото начало е виновен Запрян. Колко пъти го предупреждавах? Но той не обърна внимание на моите думи. И ето ти сега резултата от това“.

Росица бегло се усмихна:

– Сбогом Хаваи! Дори и на концертите на филхармонията няма да ходя, – изведнъж се усети че говори на глас на диалекта от своя край.

След това Росица се засмя и смело обърна лице към бъдещето.

– Въпреки всичко ще остана лоялна към Запрян. Все пак аз съм му съпруга. Трябва да внимавам да не го нараня с някоя дума. Ще омекотявам упреците на другите като изразявам солидарността си с него. Готова съм на всяка саможертва.

В главата ѝ започнаха да се въртят конкретни планове за издръжка на семейството.

– Първо ще продам бижутата си, – усмихна се тя. – Не, че са много, но на първо време парите ще стигнат за хляб.

Росица не бе от жените, които обичаха да се кичат. Тя можеше да направи още много неща. Въображението ѝ се развихри.

– Мога да отворя малко магазинче за продажба на ръкоделията ми. Или по-добре да отворя малка сладкарница.

Дойде ѝ идея за онези домашни курабийки от пшеничено брашно, които сестра ѝ правеше. Това можеше да се окаже завладяващ и покоряващ специалитет в новото ѝ заведение. Тя непременно ще пише на сестра си да ѝ изпрати рецептата.

Шум от кола на улицата прекъсна мислите ѝ. След малко Запрян се появи на вратата. Той бе радостен, прегърна я и я целуна. Беше блед но бузите му горяха.

– Роси, успяхме, – започна той направо, не можеше да се овладее, – нищо няма да продаваме, – Владо обеща да ни даде пари, докато си стъпим на краката. Никога не съм бил толкова щастлив. Уредих си всички сметки.

Росица гледаше сияещото лице на съпруга си и си мислеше:

„Все още има надежда за Хаваите. И на концерти ще ходя“.

И тя се присъедини към еуфорията на Запрян.