Много неприятни симптоми са се появили от 2008 г. в системата на световните финансии. Имаме голямо количество пари, с които не можем да си купим нищо.
В Зимбабве доларът е пример за консултативна политика на Световната банка и Международния валутен фонд.
Хиперинфлацията е неконтролируемо активно прогресиращо състояние на загуба на покупателната способност на паричната валута.
В историята има няколко случая на катастрофална девалвация на парите.
Но това, което се случва в една африканска държава до 1980 г., известна като Южна Родезия, а сега я наричаме Зимбабве, което в превод на банту означава „каменен дом на поклонение“, може да претендира за рекордите на Гинес.
Така, през 2008 г., хиперинфлацията е почти 90 000 000 000 000 000 000 000 секстелиона процента или 9 х 10 ² ² %. Тази величина може да се нарече вселенска, защото в числен мащаб това явление е трудно да се възприеме от обикновената логика.
Като следствие от всичко това, тази валута, физически не може да се използва. И за да се опрости ситуацията бе изоставена като валутата за плащане.
През април 2009 г. , Република Зимбабве изцяло  е преминала на американски, европейски, британски и южноафрикански валути.
Това е стабилизирало ситуацията в икономиката на страната и е позволило да започне процес на възстановяване.
Неспособността на собствената валута да изпълнява функцията на икономически регулатор, вследствие на изгубеното доверие в нея, леко се е сменила с ясни отправни точки, баланс и начало на възстановяване.
Изминаха пет години и правителството на Зимбабве е взело ново решение. Каква ирония само?! Законното платежно средство в страната става китайския юан, заедно с бившите валутни обръщения. Властите в страната са решили да се застраховат срещу всякакви валутни шокове.
Това стартира процеса на неограниченото печатане на пари. Хиперинфлацията не се извършва бавно и постепенно, а става внезапно за една нощ. Идва като шок, нещо което не очакваш.
Това може да се случи всеки ден, утре или следващите няколко години…..
Нужно е да бъдем подготвени, за да не бъдем шокирани или погребани под развалините на собствената си наивност и късогледство, когато бъде разтърсена световната финансова икономическа система.

Един запален рибар от Великобритания Кийт Уилямс отбелязал в Тайланд 56-я си рожден ден.
Той си направил най-добрия подарък, за който човек само може да си мечтае. Мъжът уловил шаран с тегло над 60 килограма.
Собственикът на курорта Краби, където Уилям се установил  с жена си, разказва:
– Този мъж имаше предчувствие, че в този ден ще хване особена риба.
За да извадят гигантската риба от водата на мъжете са били необходими 25 минути.
Сега е ред на Международната асоциация по спортен риболов да определи дали Уилямс е поставил нов световен рекорд.
Според вестник “ Лондон Таймс „, в момента рекорда за теглото на уловената риба е собственост на Тери Мазер, който е извадил от водата 51 – килограмов гигант на бяла мряна.

На орбитална станция в състояние на безтегловност в кислородно съдържаща атмосфера космонавт поднася огън към фитила на свещ.
Въпрос: Какво ще стане със свещта?
Коментар: На Земята пламъкът и кой да е горящ газ се издига нагоре чрез Архимедовата сила. Пространството, което освобождава пламъкът, се заема от атмосферен въздух, богат на кислород. Именно кислорода позволява да горят веществата. Огънят непрекъснато ще гори, докато има вещество, което да гори и свободен достъп на кислород.
В безтегловност няма отлив на горящите газове и микроатмосферата около фитила на свещта ще изчерпи кислорода. Поради естествената дифузия на веществата в атмосферата малко количество кислород все пак ще постъпва, но то ще бъде достатъчно само за слаб син огън.
Въпреки това, използването на запалка, в такава обстановка, е напълно възможно. Газът излизат под налягане от дюзата на запалката, създава циркулация на въздуха около нея и така осигурява приток на кислород за горене.
През 1996 г. на станция “ Мир“ учените установили рекорд, една от свещите горяла в продължение на 45 минути.
Мисля, че вече е време да понапрегнете мозъка си и да дадете правилен отговор, преди да го прочетете наготово.
Правилният отговор е: Свещта ще се запали, известно време ще гори със слаб син цвят под форма на кълбо и има голяма вероятност след това да изгасне.

Този рекорд принадлежи на жителите на Сиятъл. На 12 януари 2013 г. в битката със сняг участвали 5834 човека.

Историята познава много по-мащабни сражения със сняг, които имат своето място по време на Гражданската война в САЩ.

През 1863 г. две подразделения на Североверджинската армия, които били основната сила на Конфедерацията, скучаели. Нямали какво да правят в установения си лагер. Тогава решили да се бият със сняг в пълен боен ред с участие на кавалерията.

Завързалата се битка бързо привлякла войниците от намиращия се наблизо лагер. Така общото количество на участващите в играта възлизал на 9 хиляди човека.

Обикновено италиански семейство. Александро сега е на 60 години. Миналата година с жена са отбелязали 40 години от сватбата си.
След пет години съвместен живот, жената на Александро му родила две деца. Но тя тежко се разболяла и останала прикована на леглото. Преди това семейството емигрирало на север.
Александро останал сам с две малки деца, болна жена. Изграждал дом, който скоро бил започнал. Но трябвало и да работи, за да оцелее семейството му в тази ситуация. Ако бяха останали в родния си град, щели да им помогнат близките им, но сега те са на хиляди километри. Някои от роднините им идвали да им помогнат за кратко време, но всеки от тях си имал свой живот и множество проблеми.
Така постепенно Александро се научил да прави всичко в дома си. Готвел, перял, чистел и помагал на децата си в подготовката на уроците. Но главно се грижел за болната си жена. Поставял и инжекции. Давал и капки и нужните лекарства. Сменял памперсите ѝ… Правел всичко, което било необходимо за болен на легло.
В такива ситуации мъжете псуват и нагрубяват, а Александро не загубил дори чувството си за хумор.
Когато тя все още можела да седи и гледа, Александро от името на жена си поканвал приятели и те заедно се разхождали в природата. Съпругът подкрепял жена си, забавлявал я, а тя му отговаряла както може.
Жена му губела все повече сили и се опитала да се самоубие, за да не тежи на семейството си. Тогава Александро ѝ казал:
– Не ме оставяй сега, когато децата са вече пораснали и всеки си има свое семейство. Забрави ли, че сме дали обет пред Бога да бъдем заедно и в мъка и в радост. Мъката премина, остана радостта….
Много лекари и специалисти Александро посетил заедно с жена си. Дори пътували зад границата.
Един от лекарите, когато разбрал, че жената живее с тази болест вече 36 години казал:
– Този случай може да се отбележи като световен рекорд. Човек с такова заболяване не оцелява повече от 25 години.
Причина за всичко това бил грижливият съпруг.
Попитали го веднъж:
– Какво ви държа през всичките тези години?
Той навел глава, очите му се просълзили и едва добавил::
– Едва ли ще разберете, не любов….това е много повече.
Сега той живее с жена си, която почти нищо не чувства и семействата на порасналите си деца, които му помагат и живеят с него в дома, който сам е построил.