Дядо Владо много обичаше внука си. Малкият на него бе кръстен. Когато момчето дойдеше при него, сърцето на старецът се разтапяше от гордост.

Винаги намираше думи, с които да поучи и настави внука си, за да знае как да постъпва в живота.

Днес денят бе хубав и двамата седяха на пейката пред вратата под черницата.

– Има хора, – каза дядо Владо, – които искат прошка, но в тях си оставя паметозлобието.

– Какво? – ококори очи внукът му.

– Сега ще ти обясня, – каза старецът, – но преди това ще ти разкажа една история. След като я чуеш, сам ще се досетиш какво имам предвид.

– Истинска история ли или приказка, – нетърпеливо се обади малкия Владко.

– Това се е случило с мен и …, но нека да започна отначало.

Старецът се загледа по пътя който криволичеше към планината и започна своя разказ:

– Изпълнявах различни работи. Един ден ми плати един майстор, мой съсед. Не знам какво се бе случило, но този човек започна да ме ругае пред всички и то когато ме нямаше там. Тогава се замислих: „Какво да правя? Как да му помогна?“

– А нима той е имал нужда от твоята помощ? – учудено попита внукът.

– Да, защото бях направил нещо, което вероятно го е огорчило и дори наранило, не знам, – вдигна рамене дядо Владо.

– А ти какво направи, дядо?

– Веднъж му отидох на гости. Когато ме видя той изтръпна, наежи се и почервеня целия. Мислеше си, че съм дошъл да му се карам, за това, че говори такива работи зад гърба ми.

– Дядо, този човек не те ли изгони веднага?

– Нямаше възможност, защото започнах спокойно да му говоря за градината му, да хваля богатата му реколта. Поговорихме си и за гостоприемството ….

– И просто така си седяхте, и разговаряхте? – усъмни се малкият Владко.

– Сърцето му се стопли, – засмя се дядо Владо. – От тогава не съм го чул да ме хули или да говори лошо за мен. Понякога идва и ми помага в работата.

– Много добре се е получило, – заключи внукът. – Във всяка ситуация трябва да се намира правилния подход, а не как каза онази дума?

– Непаметозлобие, – засмя се старецът и доволен от разсъжденията на малкия, потупа внука си по гърба.

Властите на Южна Каролина в борбата с комарите, разпространяващи вируса Зика, били унищожени милион пчели.

С комарите властите решили да се борят с инсектициди, с които пръскали обработваема земя. Пчелите били засегнати от тези инсектициди и веднага загинали, без да имат възможност да отидат на безопасно място.

По предварителни данни Южна Каролина загубила 2,5 милиона пчели. Гибелта на пчелите в щата довела до намаляване на реколтата от плодове, зеленчуци, зърнени храни, …

Странното е, че вирусът Зика не е поразил нито един жител на Южна Каролина.

От полезните обитатели в градината често се среща пъргав, тъмен на цвят и доста голям бръмбар, известен като наземен бръмбар. Той унищожава личинките на много вредни насекоми, охлюви, какавидите на опасния вредител на френското грозде и молците по цариградското грозде.

За да привлечете наземни бръмбари в своя участък сложете на повърхността на почвата плочи, шперплат, тухли или плоски камъни като ги вдигнете на  1-1,5 см от земята.

В това укритие бръмбарът ще бъде през деня, а вечер ще изпълзява и ще се грижи за защитата на бъдещата ви реколта.

Когато се изпълни определеното време и настъпи световната есен, Бог ще изпрати ангелите си да приберат реколтата си. Какво ще намерят те в полето на нашите сърца?

Това време ще настъпи за всеки от нас, преди времето на общата жътва.

Не бива да униваме. Погледнете, сеяча сее и на камък и в тръните край пътя. Това означава, че в него има надежда и за голите полета.

Ние знаем от живота на светиите, колко често душата изглежда окончателно окована от греха, заслепена от страстите, упорита да върши зло.

Но изведнъж почвата става дълбока, изпълнена с плодотворни сили, чиста от вредни примеси и чужди семена.

Японските власти са се замислили сериозно върху проблема, свързан с внос на всички селскостопански култури и замяната на всички стареещи фермери.

В целия свят средната възраст на фермера е около 60 години, а в Япония – 67 години. Работата на полето не привлича младите хора.

Всички тези факти са довели до това, че днес в Япония се внася 60% селскостопански култури.

За решаването на този проблем властите на Япония са запланирали истинска революционна стъпка, създаване на автономни ферми, в който денем и нощем ще работят около 30 различни робота, създадени за нуждите на различни култури.

Ще започнат с автономни трактори и роботизирани безпилотни апарати, главната функция на които е да следи състоянието на културите в полето.

Японците са планирали екзоскелет, който да събира и транспортира цялата реколта.