От индийския приют World for All, намиращ се в град Момбай, пуснали нова реклама. Чрез нея вдъхновили жителите на града да си вземат по едно животно от приюта.

Плакатите с помощта на оптическа илюзия очертават куче, коте и заек,  показват и хората,  а с това се подчертава, че във всяко семейство винаги има място за домашен любимец.

За се постигне този ефект индийският фотограф Amol Jadhav е съумял използвайки белия фон и светлината, а също и допълнителната обработка на снимките с графически редактор PhotoShop.

На пръв поглед на снимката се виждат само белите силуети на куче, коте и заек, но ако се вгледаме по-внимателно, се оказва, че очертанията  на животните изобразяват хора, скрити в сенките.

Рекламата гласяла: „Винаги има място за още. Вземете (осиновете)“. Този лозунг помогнал на 42 животни от приюта да си намерят стопани.

Ние живеем в епоха на общото потребление. Промишлеността в гигантски мащаби произвежда продукция, рекламната индустрия генерира търсенето им.

Маркетолозите работят много грамотно, затова не можем да кажем покупката на дадена вещ продиктувана от необходимост ли е или човек е станал жертва на натрапчива реклама.

Всичкото това множество от товари се натрупва в домовете ни. И много леко се преминава границата, когато достатъчното количество вещи се превръща в излишък.

Когато необходимото количество играчки нарастват в лошо управляем бардак, децата започват да не се интересуват от тях, бързо охладняват, не умеят да играят и да фантазират.

Когато дрехите в гардероба не се използват максимално, придобиват се нови без много да се мисли, случва се така, че те не подхождат едни на други и трябват все нови и нови допълнения.

Обърнете внимание на интериора в рекламите и на страниците на лъскавите списания. Кое смятаме за приятно и уютно? Изобилие от фотографии в рамки, сувенири, дизайнерски интериорни неща…..

Всичко това изглежда много мило, но ако не бъде добре обмислено, заплашва да се превърне боклук.

Изобилието балансира на границата на презапасяването.

Мейербер бил изключително чувствителен, както за порицанията, така и към похвалите.

Всеки лош отзив дълбоко го огорчавал и композиторът се старал със всички средства, да отстрани всеки възможен порицател на своите произведения.

В навечерие на всяка своя премиера той давал разкошен пир за критиците и фейлетонистите.
– Рекламата е нужно да се подгрява най-вече с добър коняк, – казвал Мейербер на тези събирания.

През 2013 година един от спонсорите на футболния клуб „Барселона“ е станала компанията Intel.

Съгласно договора, нейното лого се поставило от вътрешната страна на тениските на играчите, с надпис „Intel Inside“.

Идеята била публиката да види рекламата, когато празнуващите футболисти си свалят фланелките.

Художествената литература е един вид хумус, на която расте нашата душа.

Хубавата книга формира в нас човека. Тя ни учи за живота, помага ни да разберем себе си и света, да се справим с проблемите си и да намерим отговор на вълнуващите ни въпроси.

Едва ли е възможно да получим в пълнота всичко от Google. Като цяло, търсачките до известна степен ни корумпират, създавайки илюзия за достъп до всякаква информация.

Ние вече не я добиваме по пътя на мъчителното търсене. Получаваме я в готов вид от Wikipedia, или просто от Интернет. Ако се потрудите и проверите дали тази информация е достоверна, ще бъдете много изненадани колко грешна, оспорвана и невярна информация се разпространява чрез световната мрежа.

Къде е истината? Кое е вярно и кое е лъжа?

Съвременният човек изобщо не се замисля над това и прима с вяра това, което се намира на най-близко, т.е. появява се след първото кликване.

Опитните маркетолози и тези, които се занимават с насърчаването на компютърната реклама, знаят много добре как да се достигнат най-първите места в търсачките.

Но тези, които са на първо място наистина ли показват високо качество на предлаганата информация?

Това е въпрос над, който сериозно трябва да помислим!