Много хора построяват живота си върху една мечта. В някои случаи това се дължи на измамени надежди и нужди, изпитани в детството, в други се е подхранвало от трудностите, които среща младостта. Зает от поколенията преди това, многократно моделиран от други, човек приема почти като негова предложената му религия, раса или семейни връзки.

Благодарение на тези мечти не са малко тези, които се събуждат всяка сутрин с една илюзия и смятат, че е достойно да се живее така. Но мечтата носи често порочни претенции, понякога абсурди или глупави, които могат да бъдат същинско проклятие.

В други случаи мечтата може да бъде добра, благородна и достойна. И един ден това, което сме мечтали се сбъдва. Тогава виждаме с изумление, че всичко се осъществява по начин, който никога не сме очаквали и че прилича толкова малко на това, което толкова много пъти сме си представяли.

В края на краищата откриваме, че не трябва да вървим след една мечта, тъй като ако не успеем да я постигнем, се превръщаме в източник на недоволство, с което заразяваме близките си, а ако се сбъдне, може да се превърне в реалност, много по-различна от желаната.

Всичко това показва нещо много важно, че главното е не да имаш надежда, а Този на Когото си я поверил.

В живота ни покълнаха новите технологии. Бързо стеснявайки традиционните хартиени книги, на сцената се изправи негово величество Интернет.
Добро ли е това или лошо? Отново празен въпрос. Такова развитие на човечеството не ни остава нищо друго, освен да се приспособяваме към изменилите се условия в средата на човешкото местообитание.
Книгата си отива. Книгата като осезаема реалност, която можеш да подържиш на ръце, да се полюбуваш на художественото й оформление, да почустваш тежестта й, да усетиш мириса на печатарското мастило, да се вслушаш в шумоленето на преобърнатите страници, да се докоснеш до нея с молив в ръка, да напишеш бележки в полето, да подгънеш страницата й и накрая да я поставиш на рафта, станал неотменима част от нашия интериор.
Електронния формат е лишен от такава веществена магия. Книгата просто е станала стандартен „файл“, а библиотеката стандартна „папка“. И всяка книга е само една „папка“ на „работното поле“. Удобството да се компресира каква да е цифрова информация, смалява всяка дейност до нищожна задача за компютъра. Тук събраните съчинения на класиците се съревновават по гигабайти със социалната мрежа.

Идеалите са необходимо ръководство за всеки човек, за неговата етническа принадлежност, логическо, естетическо и практическо поведение. Всичко, което се случва в живота е основано на принципа на обмена: топло – студено, даване – получаване…..

Всеки обмен хармонизиран с реалната действителност се отнася към идеала. Ако следваме тази разпоредби, животът ни става смислен и задоволителен. Такива идеали като любов, истина, справедливост, толерантност, са тясно свързани с действителната реалност и ние винаги се нуждаем от тях.

Но ако някой си мисли, че даден идеал има особена стойност към всички проявления на реалността и е приложим в различни ситуации от живота, този човек е създател на идеология. Той не разбира и не допуска в други ситуации, възможността за използване на някой друг идеал. От тук произлиза неговата нетърпимост и потребност да упражнява власт. Той започва да се бори против всички.

Такива политически и религиозни идеологии са били и остават най-страшния бич на нашата планета.

Оказва се, че в живота могат да се намерят много интересни природни феномени, които е трудно да се обяснят.
Това може да се дължи на зрителна измама или илюзия.
Ако не знаете къде е уловката и за какво става въпрос, едва ли ще се  сетите какво се крие зад мистериозния външен вид или явление.
Ако отчетем, че с новите компютърни технологии могат да се създадат най-нелепите извънземни светове, то трудно бихме се ориентирали, къде всъщност е реалността.
Погледнете тези снимки на лодки, висящи над водата и сами можете да се убедите в това.

Най-напредналата от всички технологии е дигиталната.

Дигиталната епоха е започнала с революцията в обработката на данни, налагаща се от огромните придизвикателаства по управлението на личния състав през Втората световна война. Данните за всеки войник били вкарвани като неелектронен бинарен код върху компютърни перфокарти за по-нататъшна обработка и индетификация. След войната било изискано трансформация на тази примитивна форма на изчисление в електроните системи, изградени около вакуумни тръби. Всичко това излязло на гражданския пазар благодарение на търговския нюх на Ай Би Ем. Целат била да се подпомогне бизнеса от издаването на фактури до чекове за заплати.

След разработката на транзистора и на силиконовия чип, които позволили намаляването на размерите и цената на компютрите, вълната от технологични открития се фокусирала върху изработването на персонални компютри. Докато огромните стари шкафове във вакуумни тръби се занимавали основно с обработка и анализ на данни, персоналния компютър си постави цел да създаде електронни аналози на неща, които вече съществуват: пишещи машини, огромни чертежи, игри и т.н. Това на свой ред доведе до преносимите компютърни средства и компютърните чипове.

През 90-години двата главни технологични притока, се сляха в една огромна река от информация чрез електронна бинарна форма, която можеше да бъде предавана по вече съществуващите телефонни мрежи. Интернетът, които бе създаден за бързо предаване на информация между системни оператори при воените, бе адаптиран за нуждите на персоналния компютър, като преноса на данни става чрез телефонни кабели с помощта на модеми. Следващото откритие бяха фиброоптичните кабели за предаване на огромни количества бинарни данни, както и на невероятно големи графични файлове.

С настъпването на графичните изображения и данни, поставени за постоянно в уеб сайт, трансформацията на технологиите бе пълна. Светът на контролираната информация на медиите в стил „един с милиони“ доведе до безкрайно размита система от комуникации „милиони с милиони“. А формалното налагано усещане за реалност, осигурено от новините и комуникационните технологии на XX век, се превърна в какафония от реалности.

Така персоналния компютър може не само да изпълни традиционните функции по по-ефективен начин, но стана и комуникационно средство. Така той се превърна в заместител на традиционната поща и телефоните комуникации. Преносимият компютър и аналоговият мобилен телефон донесоха мобилност на определени приложения.

При сливането в персоналния дигитален асистент с възможностите за анализ на данни, достъп до Интернет, гласови и текстови съобщения, плюс синхронизацията с по-големите персонални компютри, ние се сдобихме с моментален глобален достъп до всички данни.