Художничката Mona Caron е направила един доста необичаен проект, привлекателен със своята красота и гениална простота на дизайна.
Тя рисува на стените на зданията плевели, показвайки на зрителите целият процес на растежа. Момичето започва с рисунка на поникването и след това се връщат по няколко пъти на едно и също място, за да допълнят графитите с нови части.
Жителите на близките къщи виждат истинско чудо, как стъблото на вчерашно глухарче плахо си проправя път през пукнатините на тухлата, а на другия ден е вече увенчано с жълт пухкав цвят.
Изящните рисунки са достойни за старинен ботаничски справочник. Художничката много точно е изрисувала всеки детайл на растението.
Тук няма скандални и непочтенни места. Буйното смесване на боите и експериментирането с формата са присъщи на съвременния улично изкуство.
Момичето се възхищава на устойчивостта на дивите растения, които си пробиват път към слънцето, където и да се намират. И ги изобразява с удивителна точност.

Как ще прекарат лятната ваканция децата ни? В гори, паркове, в планини сред природата или в задушните и затворените пространства на градските апартаменти с конзоли, таблети и телевизори? Аз определено гласуват за първия вариант.
Британско изследване, проведено от Националния тръст по здравеопазването е публикувало страшни за мен цифрите: при децата часовете насаме с природата бързо намаляват. Те прекарват повече време между четирите стени на жилището си или във вътрешността на превозното средство, особено при задръствания.
За растящото поколение природата е една абстракция, а не реалност. Много деца не искат да идат сред природата, защото там „има много комари, бобулечки, които ги хапят и няма Интернет“.
Желанието за разходка е изместено от предпочитанието да се седи в социалните мрежи. Командата: „Марш в стаята си!“ вече не е наказание, защото там има множество мигащи устройства и връзка с Интернет.
Това „дисконектване“ на природата влияе отрицателно, както на физическото, така и на психическото здраве. Как изолацията от природата ще повлияе на растежа, вече може да се прогнозира, но нищо добро не се очаква в това.
Разбира се, това не е никаква медицинска диагноза, но точно описва това, което виждаме навсякъде: природата престава да бъде „майка“, „учител“, „детски кът“.

Сред неприятните неща, които ние срещаме в живота си е отиването до зъболекар. Не всеки се отнася спокойно към звука на работещата бормашинка, а много са готови да лекуват зъбите си само под обща анестезия.
Като се има предвид всичко това пробиване, почистване и т.н., много малко хора имат желание да лекуват зъбите си, но нещата могат да се променят, благодарение на новите технологии, особено на лазерните устройства.
Като цяло, лазери са били използвани от стоматолози в продължение на много години за избелване на зъбите и подготовка на стоматологични кухини за запълване. Инфрачервената лазерна светлина може да стимулира растежа на естествения зъб, според учените.
Изследователи от Харвардския университет са работили върху методи за стимулиране на този тип естествено възстановяване на зъбите. Сега учените смятат, че са намерили подходяща методика за това.
Използвайки инфрачервена лазерна технология, т.е. ниско ниво на светлинна терапия, те възстановили увредените зъби на лабораторни плъхове.
Учените пробили отвор в зъба на плъха и забелязали, че когато насочели инфрачервен лазер върху засегнатата област, стволови клетки започват да се създаде нов дентин, използвайки основата на зъбите.
Водещият изследовател д-р Дейвид Муни каза, че тази иновативна техника открива голяма перспектива за възстановяване и лечение на зъбите. За сега планират да се съсредоточат само към възтановяващата терапия на зъбите.
Следващата стъпка е тестване при хора, която ще се проведе съвместно с Националните институти по здравеопазване. Д-р Муни казва, че поради факта, че лазерите вече широко се използват в стоматологията, няма да има големи пречки за регенеративна терапия на зъбите.

Ако всеки човек яде плодове и зеленчуци, продуктивността в света ще се увеличи с 20 %. Съмнявате ли се в това? Тогава чуйте!
В детството майките са ни задължавали да ядем плодове и зеленчуци, защото те съдържат необходимите витамини за развитието на ума и растежа на тялото. Те са полезни не само за децата, но трябва да присъстват и в храната на възрастните.
По данни на Световната организация по здравеопазването (СОЗ) два милиард човека или повече от 30% от населението на земята, в днешно време страдат от липса на желязо, освен това подобно положение се наблюдава не само в по-слабо развитите страни, но и в държави с висока стандарт на живот.
Основната причина за липсата на желязо е непълноценната диета.
Болшинството от хора даже не подозират, че страдат от дефицит на желязо. С него са свързани следните симптоми, като хроническа умора, лоша успеваемост в училище и трудности с концентрацията.
От СОЗ смятат, че ако се реши проблем с дефицита на желязото, ще се подобри здравето на много хора, а от там и личната им продуктивност. В резултат на това сумарната световна продуктивност ще нарасне с 20 %.
Нима това е малка причина, за да включим плодовете и зеленчуците в храната си?

Вулканите са едни от най-опасните и най-малко предсказуеми сили на природата. Проучването, проведено от изследователи от университета в Упсала, ще подобри ефективността на наблюдение върху вулканите, така че да се дават по-точни прогнози за тяхното изригване.
За да разберат вътрешните процеси на вулканите геолозите са изучавали дигите. Това са геоложки места, възникващи в резултат от запълване пукнатините на магмата. Дигите са основните транспортни канали на магма в земната кора и определят растежа на магмените камери и силата на изригването.
Разбирането как се оформят и разрастват дигите е много важно за изучаването на вулканите. Учените са установили, че здравината на скалите, заобикалящи магмата, зависи от размера на дигите. В хода на измерването била измерена дебелината на хиляди диги, резултатите от измерванията са проанализирани статистически, което е довело до няколко неочаквани изводи.
Геолозите открили, че нито вид на вулкана, нито вида на дигите засягат статистическото разпределение. Във всички случаи най-добре подхожда разпределението на Вейбул. То е известно като „теория на слабото звено“ и предполага, че материала се разрушава в най-слабото място.
По такъв начин, силата на скалата, която заобикаля магмената камера, определя кога и къде ще се образуват нови диги. Магмата отначало ще пробие там, където скалата е най-слаба.
Сега учените се надяват да приложат резултатите от изследванията на практиката.