По-раните лаборатории за боеприпаси били най-опасните места. Трагичния инцидент станал на остров Браун напълно потвърждава това.
През 1863 г. на остров Браун бил построен комплекс от дървени здания.
Там трябвало да се разположи Федералната лаборатория за боеприпаси, която се смятала за много опасно място, за да се намира в населен район, в континенталната част на Вирджиния.
На 13 март 1863 г. неизбежното все пак станало.
Непълнолетната ирландска емигрантка Мери Райън била в центъра на експлозията. Тя направила проста, но фатална грешка. Почукала по дървена дъска с книги, създавайки триене.
Експлозията унищожила голяма част от сградата, където имало около 80-100 млади жени. 44 били убити, но малцина умрели мигновено. Болшинството ослепели и получили множество изгаряния. Самата Райън била в критично състояние в продължение на няколко дни преди да умре от раните си.
Причина за трагедията е комбинация от книги, дървени дъски, както и наличието на барут във въздуха.
Работата в лабораторията възобновили в края на месеца, след аварията, веднага щом събрали нов персонал.

Има такива моменти в живота ни, в които търсим само развлечения и не разбираме, че се намираме в голяма опасност.
Ние се отдръпваме от Бога за да търсим наслаждения и удоволствия дотогава, докато не пожънем последствията от нашите решения.
Разбира се, в такива случаи искаме да избягаме или да се скрием някъде. С голямо усърдие и труд търсим някакъв изход.
И в повечето случаи не правим правилния избор. Запомнете, това ваше решение и избор са ви довели до такова състояние.
Мислиш си, че не може да бъде по-лошо от това. Чувстваш силна болка ….. и страх.
Накрая осъзнаваме и чувстваме, че няма вече изход. И тогава се борим със всички сили…. и ни се струва, че всичко е напразно.
Накрая грехът ни надвива и жестоко ни наранява…..
До тогава, докато не извикаме към Бога! И тогава печелим битката, но това не е наша заслуга.
И едва тогава разбираме, че Бог никога не ни е напускал. Той ни обича и иска да излекува дълбоките ни рани.
Той ни казва:
– Ти си мое дете. Никога не се отдалечавай от мен. Не ме оставяй и аз ще бъда с теб навсякъде, ще те пазя и ще ти помагам!

В заснежените планини на Швейцария водачите предупреждават пътешествениците, че не трябва да произнасят нито една дума, тъй като и най-малката вибрация във въздуха може да задвижи снега и да предизвика лавина.
Кой би си помислил, че една дума може да предизвика такива ужасни последствия? Нравственото влияние на това, което говорим имат неизразимо значение.
Необмислените думи, които ние толкова лесно хвърляме на вятъра, движат събитията в течение на векове. Във великия ден на съда ще установим какви ужасни последици са предизвикали те. В този ден ние ще отговаряме за „всяка празна дума“.
„Празните думи“ възникват от безсмислен живот, това се излишни думи, лекомислени…..
Такива думи минават от уста на уста, често очернят даден човек, нанасят рани, изразяват злорадство при провалите на някой друг. И от такива „дреболии“ ставаме жестоки.
Такива „празни думи“ вмъкнали се в разговорите на семейството, във вид на шега или неуместен намек, могат да разклатят основите на семейното щастие.
Бихме говорили много по-малко, ако помним, че нашите думи ще ни послужат за осъждение или оправдание в съдния ден.
Думите са огледало на сърцето и душата на човека. Нека говорим правдиво, просто, чистосърдечно, доброжелателно и любвеобилно.

Доста учихме и работехме през изминалата година. Понякога настъпвахме, когото не трябва и разравяхме зараснали рани.
Мечтаехме, пожелавахме си и странното е, че всичко това се претворяваше в реалност. Имало е от всичко по малко, но то вече отмина.
Сега в Новогодишната нощ повярвайте в чудеса и те наистина ще се сбъднат.
Вършете всичко с любов и не забравяйте, че е по-добре да бъде, а не да изглежда.
Гледайте напред. Намерете нестандартни решения дори за обикновените задачи.
Бъдете любознателни и изследвайте света.
Танцувайте и се веселете, без да се съобразявайте на колко години сте.
Раздавайте любовта си на тези, които имат нужда от нея, но позволете на околните да ви обградят с топлина и нежност.
Забавлявайте се като деца! Не оставяйте онова детското у вас, за което няма прегради и отчаяние, а само радост и желание да се върви напред, да се преодолее недостижимото и да се покори невъзможното.

Имаш ли хора край себе си, към които се обръщаш по време на изпитание или скръб?
Те като че ли знаят точната дума, която е нужна за момента и могат да ти дадат съвет, който очакваш да получиш.
Ти изобщо не осъзнаваш, колко много им струва това умение, безбройни превързани зеещи рани и изсушаване на непрестанен поток от сълзи, съпроводени с незатихваща болка и мъка.
Ако се разровите в миналото им, ще се убедите, че те са страдали много повече от другите. Имали са възможност да наблюдават как бавно се разсуква сребърната нишка, на която е окачена свещта на живота им.
Те са виждали прекрасната чаша на радостта разбита в краката си и цялото й съдържание безвъзвратно загубено.
Стояли са при отливите и съхнещите цветя, служейки им с радост, за да станат милосърдни люде, лекари и свещеници за хората.
Както балите, идващи от далеч, съдържащи подправки, изглеждат невзрачни, но изпълват въздуха с неподправен аромат, така и страданието, което трудно се понася, скрива в себе си дисциплина, възпитание и възможности, които ни усъвършенстват, за да помагаме на другите.
Не скърби, не стискай зъби и не чакай мрачно края на страданието, но вземи всичко от преживяното, с което можеш да послужиш на това поколение, в съответствие с Божията волята.