Ние трябва да правим разлика между това, кокво да носим и какво не. Никога не трябва да носим бремето на греха и съмненията, но има и такива, които Бог ни възлага и не прави сметка да ги сваля от нас. Той иска да ги възложим на Него.
Ако се хванем да работим за Господа и се откъснем от Него, губим контакта си с Него, чувството за отговорност ще ни угнетява, ще ни притиска към земята, така че дъх не можем да си поемем.
А ако ние възложим на Бога, това, което е сложил на раменете ни, Той ще премахне от нас чувството за отговорност, но вместо това ще ни даде представа кой е Той.
Много работници са се захващали за работа смело и с добри намерения, но ако не са имали истинска близка връзка с Христос, много скоро няма да могат да издържат на напрежението. Те не знаят какво да правят с товара си. Влачат го на гърба си навсякъде и разбира се, се уморяват.
А хората казват:
– Така добре започна, а завърши толкова печално.
„Възложи на Господа товара си“, не го носи сам, а го предай на Бога заедно със себе си. Тогава бремето ти ще изглежда по-леко, защото няма да гоносиш вече сам. От него не можете да избягаш далече, но поне ще ти е по-леко.

Веднъж в Париж Вагнер отишъл при един издател и му казал:
– Господине, аз съм велик композитор и пиша музика на бъдещето! Бих искал да ви окажа чест и да ви дам разрешение да я напечатате!
– Музика на бъдещето? – попитал издателят. – А вие случайно да не сте Вагнер?
– Да, това съм аз, – гордо отговорил композиторът.
Издателят свил рамене:
– Аз не се занимавам с музиката на бъдещето, господин Вагнер. По-добре, за това, се обърнете към моя внук.

Едно нещо е сигурно, ако сте живели около 1930 г. в Детрой и вашето дете падне от прозореца, то ще има шанс да уцелее, защото ще го спаси господин Джозеф Фиглок.
През 1937 дете пада през прозореца от 4 етаж върху мъж, който е минавал под прозореца на зданието. Една година по-късно се случило същото. Още едно дете пада от прозорец на 4-я етаж и то върху същия човек.
Уличният чистач Джозеф Фиглок метял на пътя, когато детето паднало от прозореца и го ударило по главата и раменете.
Фиглок и детето са получили наранявания, но са останали живи.
Но това не бил единствения инцидент за уличният чистач.
Двегодишният Дейвид Томсън паднал от четвъртия етаж и както се досещате, се приземил върху Фиглок със същите последствия.

Един човек публично обиди мъдрец :
– Ти си безбожник! Ти си пияница! По скоро крадец! ………
В отговор на това мъдрият човек само се усмихнал. Добре облечен младеж, наблюдавайки тази сцена, изумен попита:
– Как можеш да търпиш такива оскърбления? Нима не ти е обидно?
Мъдрецът се обърна към младия човек и каза:
– Ако искаш да узнаеш моята тайна, ела с мен.
Мъдрецът заведе младежа в един прашен килер. Запали една треска. Порови се в един сандък. Намери окъсан, мръсен, стар халат и го хвърли на младежа, като му каза:
– Примери тоя, той ти пасва точно.
Младия човек се възмути:
– Защо трябва да обличам тези мръсни парцали? Виждаш, че съм облечен прилично. Облеклото ми е доста добро. Да не си полудял?
И хвърли дрипата обратно.
– Обърни внимание, – каза мъдрецът, – на причината поради, която не пожела да се облечеш с тези дрипи. Така и аз не поисках да приема тези мръсни думи, които ми предложи този човек. Можеш ли да се обидиш, когато осъзнаеш, че това е като дрипа, която е свалена от чужди рамене и ти я хвърлят, за да се „премениш“? Никой не ти забранява да „опиташ“ оскърбленията на някой, дори да ги поносиш, ако се окаже, че не притежаваш свои собствени дрехи.

Съществува история за това, как султан наградил своя везир, като го направил равен на себе си, той възвеличил и рода му.

Дядо на везира, който бил градинар на султана, поискал да бъде изключен от рода на везира, тъй като не искал да се възползва от незаслужени привилегии и награди.

Веднъж султанът заедно с везира се разхождал в градината си. Изведнъж видял красива ябълка и помолил везира да му я откъсне. Но тъй като нямало стълба, везирът помолил да се качи на раменете на султана. Все още не могъл да я достигне и се покачил на главата на султана. И накрая откъснал ябълката.

Останал сам султанът размишлявал над случилото се: „Този човек пожела да стане равен с мен и даже посмя да се качи на главата ми“.

При такива мисли сърцето на султана се изпълнило с гняв. Тогава заповядал везирът и целият му род да бъде изпратен в изгнание. Старият градинар, чичото на везира, останал. Той предвидил падението на гордия род и навреме излязъл от него.

Падението винаги предшества гордостта, а смиреният го очаква слава.

Везирът се възгордял и за това паднал, а градинарят се смирил, за това и останал.

Гордостта е чувство за самоуважение, самочувствие, чувство за превъзходство, прекалено високо мнение за себе си, презрение към другите, арогантност и високомерие. Гордостта е подводен камък, в който често се разбиват тези, които дълго са се съпротивлявали на бурите от страсти и изкушения.

Смирението е осъзнаване на слабостта и недостатъците. То е съпроводено със съкрушено сърце и покаяние.

„Бог на горделивите се противи, но на смирените дава благодат“.