Радостта в махалата беше голяма. Докараха в магазина кайма. Изглеждаше прясна и не дъхнеше. Мълвата бързо се разпространи и хората се наредиха на опашка. Кой кило, кой две, а Тодор взе цели пет кила от нея.
Когато го подкачиха:
– Тодоре ще я изядеш ли всичката?
Той се усмихна и весело им отговори:
– Вие не знаете моята Цонка какви кюфтета прави. Ще си отям до насита.
Тодор грабна големия пакет и право у дома.
– Цонке, – извика той от вратата, – донесъл съм кайма. Сега я докараха. Да направиш от тях, ти знаеш. Хубави кюфтета искам.
Цонка пое пакета и бързо омеси каймата, като и прибави ситно нарязан лук, малко хляб, една лъжица кисело мляко, яйце, малко сода и подправки, както само тя си знаеше. Опържи кюфтетата и ги остави в тенджерата захлупени да се задушат добре.
След като нацепи някое и друго дърво, Тодор влезе, вдигна капака на тенджерата и си взе едно кюфте. Очакваше сладост да се разлее в устата му, но…..изведнъж кипна и се за развика на жена си:
– Защо си ги пресолила толкова? Сега никой няма да може да ги яде! Съсипа хубавата кайма.
Цонка взе едно кюфте, отхапа и се намръщи, от сол не се ядеше.
– Странно, – каза си тя, – не помня много сол да съм слагала.
Тодор изтича до магазина и взе още три кила кайма. Върна се бързо в къщи и се закани на жена си:
– Този път внимавай, че кожата ти ще смъкна от бой.
Свекървата баба Дона знаеше, че снаха ѝ е добра готвачка и не би допуснала такава груба грешка, да пресоли ядене, пък да не говорим за кюфтета. Усъмни се, че тук нещо не е наред и още преди Цонка да омеси новата кайма, щипна малко от нея и я опита.
Възрастната жена сбърчи нос и извика:
– Тодоре, каква кайма си купил?
– Сега я докараха, съвсем прясна е, – отговори Тодор.
– Я си хапни от нея, – предложи майка му.
Тодор щипна малко и го налапа. Намръщи се и бързо го изплю.
– От сол не се яде, – възмути се той.
– А ти щеше жена си да пребиеш, – подсети го баба Дона.
– Но как така? Защо е толкова солена? – недоумяваше Тодор.
– Кръщавали са я, – каза баща му, който бе чул за „чудната придобивка“.
– Как са я кръщавали? – учудено попита Тодор.
– Магазинерски тарикатлъци, – махна с ръка баща му. – Вземат едно кило кайма и добавят толкова сол и грамажа не се нарушава. Но изглежда този път не са взели само едно кило, а повече. Та затова не може да се яде от сол. Това правят не само с каймата, но и със сиренето, но поне като го изкиснем, можем да го ядем.
Тодор взе пакетите и ядосано се понесе към магазина.
Разправяха, че вдигнал голям скандал. Върнали му парите за осемте кила кайма, но и уволнили магазинера.
Научете се да виждате във всичко Бога, тогава Той ще въдвори мир в душата ви и ще предаде окраска на всичко, което виждате.
