Беше един прекрасен пролетен следобед. Петър седеше до баща си, който умело въртеше кормилото на старата им кола, която бавно напредваше по прашния неравен път.
Всичко бе окъпано в зеленина и потопено в слънчева светлина. Птиците весело пееха, а двамата баща и син се усмихваха.
Всеки от тях поотделно си представяше с радост времето, което щяха да прекарат заедно в полето.
Изведнъж на прозореца на колата се появи пчела. Петър бе алергичен към пчелите. Едно ухапване можеше да го доведе до злополучен край.
Момчето потръпна и се уплаши.
Бащата бързо се протегна и сграбчи пчелата. Стисна я здраво в ръката си.
След това бавно и спокойно разтвори дланта си.
Петър гледаше обезумял баща си и уплашено, без да може дума да каже, сочеше към ръката на баща си.
Там стърчеше жилото на умъртвената пчела.
Бащата с помощта на другата си ръка изтегли жилото и го показа на сина си, като каза:
– Виждаш ли това? Не е нужно да се страхуваш вече, аз поех жилото вместо теб.
Не трябва да се страхуваме от смъртта, защото Христос я прие вместо нас. Неговата победа на кръста ни освобождава от робството на греха.
Исус пое жилото затова триумфално попита:
– О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?
Христос се издигна. Страхът изчезна. Сега новият живот с Бог ни принадлежи.
Не се двоуми приеми го!
