Неделя. Последният ден на седмицата. В неделното училище на малката църква бяха събрани група деца. Младо момиче бе влязло в ролята на учителка. Тя раздаде на всяко дете кутия с пастели и скица на Исус.
– Оцветете картинката, – мило предложи младата учителка.
– Ау, трябва да оцветим Божия Син, – възкликна тихо едно малко момиченце.
Децата използваха само това, което имаха в кутийките си.
– Нямам синьо за небето, – обади се слабичко момче.
– Имаш лилаво, – побутна го другарчето му, – направи го с него.
Повече оплаквания за цветовете нямаше.
Е, ако косите на Исус бяха оцветени в червено, учителката нямаше да има нищо против. Тя учеше децата да представят Исус, всеки със своите си пастели.
Бог не направи ли същото и с нас? Той ни е създал уникални, за да можем да покажем Христос на света по различни начини, така че да бъде възприет.
Не губете време да украсявате своето собствено изображение! Не си заслужава.
Когато хората гледат лицето ви, кого трябва да виждат в същност? Нима Бога, не живее и не си е направил обиталище във вас?
Ако не е, поканете Го да го направи.
Бог не обещава аплодисменти за независими популяризатори на Исус.
Но голяма награда очаква Божите разгласители.
“ Хубаво, добри и верни слуго, над малкото си бил верен, над многото ще те поставя, влез в радостта на Господаря си“.
