Духът се угасява много лесно. За това е нужно просто да пренебрегнем наказанието от Господа или да се предадем на униние, когато Той ни изобличава.

И колкото повече е ограничено нашето разбиране за освещението, токова по-често приемаме сянката за реалност, а когато дойде до нас Божия Дух си казваме:

– Това навярно е от дявола.

Не угасявайте Духа и не Го пренебрегвайте, когато ви каже:

– Повече не се лъжете, не бъдете слепи, не всичко е така, както си го мислите. До сега не съм ви го открил, но сега го правя“.

Когато Господ ви изобличава, смирете се. Приемете поуката, така че между вас и Бог да няма недоразумение.

Ние започваме да се цупим на Бога и да Му казваме:

– Какво да се прави? Молих се, а стана още по-лошо. Отказвам се от тази работа.

Помислете си, какво би се случило ако постъпвахте така в коя да е сфера от вашия живот!

Готов ли съм, Бог сериозно да се заеме с мен и да извърши в мен нещо достойно за Него?

Освещението не е това, което искаме от Бога. Това е нещото, което Бог иска да направи с мен и за мен. Той непременно ще приведе ума и духа ми в такова състояние, че да Му позволя да освети Себе Си в пълнота, което на мен нищо не ми струва.

Повечето хора гледат на пикселизираните изображения с досада и се дразнят от тях, но Сюй Дун Хан ги смята за източник на вдъхновение.

Художникът от Тайван създава зашеметяващи дървени скулптори, като старателно издълбава отделните кубчета, така че те да излязат от границите на основната композиция.

Разбира се работите на Хана изглеждат странно, но трябва да признаем, че му се отдава илюзията за пикселизация.

Своя любим метод художникът успешно е приложил в една от последните си работи, изобразяваща водолаз. Дървените „пиксели“ представляват водата, обграждаща водолаза.

Хан вече няколко години активно публикува снимките на своите скулптори, в които традиционната дърворезба прекрасно е съчетана със съвременните модни тенденции.

Ганчо наблюдаваше съсредоточено гнездото. То бе точно на електрическия стълб. Към съзерцанието се присъедини и бай Христо.

В гнездото две малки щъркелчета подаваха глави. Долетя от някъде единият от по-големите щъркели. Той носеше в клюна си сух клон. Положи го в гнездото и изщрака с клюна си.

– Интересни са?! – констатира бай Христо, като не откъсваше поглед от гнездото.

– Гледам ги и се чудя дали вече са преминали урока за разперване на крилата над гнездото, – каза като че ли на себе си Ганчо.

– Как да разперват криле? – попита бай Христо.

– Наблюдавал съм ги не един път, – усмихна се Ганчо. – Майката най-напред хваща щъркелчето за шията. Издига го над гнездото на два три метра и го пуска.

– Малкото няма ли да се пребие? – ококори очи бай Христо.

– При падането щъркелчето пърха с криле и плавно се спуска в гнездото, – каза Ганчо. – Щом бащата разширява гнездото, сигурно наближават тези уроци.

– Интересно, това никога не съм го наблюдавал, – поклати глава възрастния човек. – Виждал съм как прелитат до близкия покрив, но този полет над гнездото …. Дори не съм чувал за него.

– Преди да се научат да прехвръкват до близкия покрив, майка им ги учи да разперват криле над гнездото – уточни Ганчо.- Това е първият им урок.

– Интересно наблюдение си направил, – каза бай Христо.

Ганчо доволен от похвалата, продължи да разкрива резултатите от наблюденията си:

– В цялото село има около 15-20 гнезда. Това означава, че всяка пролет в село долитат 30-40 щъркела, а есента отлитат три пъти повече, – започна да пресмята Ганчо на глас.

– Цяло щъркелово нашествие, – засмя се бай Христо. – Навярно заради това, че тук има река, много храна, пък и хората не са лоши.

– Не е само това, – поклати глава Ганчо. – Надолу по реката има и други села. Там хората също не са лоши, но защо няма толкова щъркели?

– Интересно защо?

– Защото щъркелът усеща къде най-малко бие градушка и там си вие гнездото, – започна да обяснява Ганчо.- Тези птици вият гнездата си на открито. Представете си какво ще стане, ако над село започне опустошителна градушка. Яйцата им и малките им ще бъдат унищожени от ледените топчета. Не сте ли забелязали, че градоносните облаци ни заобикалят? Е, чукне малко, но слаба работа.

– Нима щъркелите имат карта на местата, където пада град и избягват там да вият гнезда? – усъмни се бай Христо.

– Така излиза, – заключи Ганчо.

Пожар, избухнал във фабриката за сирене в Бърнаби, Британска Колумбия, Канада, довел до много големи загуби, а виновникът се оказала обикновена катеричка.

Зверчето прегризало един от електропроводите, което довело не само до огъня в мандрата, но и остави без електричество местните жители.

Пожарникарите, които дошли на мястото на произшествието, не могли веднага да се справят с огъня, защото линията на електропровода в този момент още е била активна.

Гасенето на пожара продължило 12 часа. Въпреки това, готовото сирене не пострадало, защото се намирало в хладилника, захранващ се от резервен генератор, но около 75 хиляди литра мляко се развалило.

Освен това, работата на фабриката ще бъде спряна минимум за една седмица. Служителите трябва да отстранят последствията от пожара и да използват по някакъв начин прокиснатото мляко.

Показаното по телевизията отново смути умовете на зрителите. Управниците се опитваха да докажат, че борбата със световния тероризъм не можело да мине без жертви.

Убеждават наивният зрител, че за не дойдат терористи у нас, трябвало заедно с американците да воюваме срещу злото в Ирак и Афганистан, и навсякъде, където Ал Кайда простира пипалата си.

– Къде сме тръгнали по чужд акъл, – недоволстваше бай Марин, – та момчетата ни гинат по чужди земи.

– Това е ламтеж за петролни кладенци и надмощие, – намеси се Любо, – а това не води до нищо добро.

– Нашите момчета в тая световна кланица на тероризма са обречени, – въздъхна примирено Неда.

– Абе тия дето се самовзривяват и убиват хората около себе си, защо го правят? – попита бай Марин. – В какво вярват? На какво се надяват?

– Такива действия само подсилват тероризма, – намеси се Наско.

– Какъв тероризъм? – махна недоволно с ръка Любо. – Американците нахлуха в Ирак заради петрола.

– Гонят си интересите, – вдигна рамене Наско. – Ами ние какво гоним?

– Колко държавица сме, – обади се и дядо Продан, – а си навираме главата, където и големите не смет да се покажат.

– Демокрация щели да правят, – издигна глас бай Марин.- Ей, хора, тя не се прави с войска, а от вътре се създава ….

– Политиците казват, че народът не бил доузрял да види ясно промените, – натърти Любо, – а ние отчаяни и обезверени, доверяваме се ту на един, ту на друг ха да стане нещо, ама няма.

– Измерват рейтинга на политици и държавници, но кой ще измери рейтинга на народа? – попита навъсено Наско.

– Политиката е мръсна работа, който нагази в нея, не може да остане чист, – заключи дядо Продан.

Каквото и да говореха, всеки от тях знаеше, че и в страната ни нещата не бяха добре, но искрено съжаляваха момчетата, които ги изпращаха навън в подкрепа на една или друга кауза.