Може би сега сте останали без пукната пара. Може би сте изгубили работа си или любим човек. Може би сте неразположени или болни….. И си казвате:
– Умът ми не може да го побере, какво да правя сега?
Първо, осъзнай нацяло, че това се е случило с теб. За се измени положението, смири се. Престани да виниш другите хора, престани да упрекваш и себе си, забрави за „ако…“. Напредъкът зависи от способността ти да се примириш с положението. Смирението не означава да кажеш: „Искам да остана в тази ситуация“, а да осъзнаете, че „Какво се е случило, вече е станало, но сега започва истинската работа“.
Вместо да си кажеш: „Моя мъж е груб и непрактичен човек и аз нищо не мога да направя“, кажи нещо от рода: „Такъв е. Но аз трябва да направя нужното, а всичко останало е в ръцете на Бога“.
Или вместо да се окайвате: „Загубих всичките си спестявания, на какво ще посегна в тези трудни времена“? По-добре се окуражете: „Каквото се е случило, случило се е. Щом веднъж съм бил способен да спечеля повече пари, пак отново ще мога да го направя“.
Представете си, че сте напълнели, но много ви се иска отново да сте слабичка и стройна, както преди. Не си казвайте:
– Е, не съм толкова дебела. Мама е виновна, такъв ни е гена. Сестра ми е много по-дебела и какво? По-добре да си остана такава.
Но им и друг вариант:
– Аз съм дебела и се харесва такава, независимо колко килограма тежа, ако поискам мога да си наложа и да сваля малко от теглото си.
Вие сте се приели такъв, какъвто сте, а сега можете да се движите напред.
Да се смириш, не означава да се предадеш и да капитулираш. Да се смириш означава да осъзнаеш, че дадената ситуация е само един етап от дългото ти пътуване. Ние не знаем защо се случва това или онова в живот ни, но трябва да го приемем като знак и насока за промяна.

С разбито сърце китайска жена твърди, че нейния син не иска да я види и не ѝ позволява да види внука си, защото се притеснява заради външния ѝ вид.
63 годишната Дин Лян била видяна да плаче на улицата в град Хангжу в източната част на Китай. След пед часа пътуване, предприето от нея, за да види внука си ѝ било отказано.
Жената носела подарък за внука си, като смятала, че синът ѝ ще промени мнението си и ще се срещнат, но нейната мечта не се сбъднала. Синът изобщо не отговорил на телефонното ѝ повикване, а къде живее той, тя не знае. За да се върне по обратния път на Дин ѝ е била необходима юридическа помощ.
Един 53 годишен жител на града бил толкова потресен от изторията ѝ, че повикал журналисти, които взели интервю от нея.
Дин разказала пред микрофона, че е дошла от село, което се намира близо до Юйяо. Тя много се гордеела със сина си. Той бил единственото ѝ дете. Завършил с отличие училище и бил приет в университета.
След като приключил с обучението си дошъл в Ханчжоу, установил се на хубава работа в престижен автосалон и се оженил.
Синът се чувствал неловко, когато майка му дошла на сватбата му, защото според неговите думи „била облечена като селянка“.
След това, той скъсал всички контакти с нея.
– Разбирам, че той си има свой живот – споделила Дин. – Общуваме само по телефон, когато аз му звъня.
Преди няколко дена той ѝ позвънил и ѝ казал, че е станал баща. Естествено Дин решил, че трябва да види внука си и да му занесе подарък.
– Не идвай, – казал синът ѝ, – аз се срамувам от теб, защото видът ти е селендурски.
Интересно, какви причини могат да спрат една майка да види детето на сина си? Дори и да са толкова „големи“, това човешко ли е ?

Прилича на приказка, нали …..?
Но това не са откъснати от реалността мечти, а напълно естествен свят.
Нито резултат от работа с фотошоп.
Това са действително съществуващи пейзажи.
Такива приказни сини поля има в парка Хитачи Япония.
Това чудо на природата е създадено от 4,5 милиона цветове на немофилии, цъфтящи там всеки април.
Те създават наистина едно завладявщо зрелище.

Митко се погледна отново в огледалото.Той стигна до някаква яснота в мислите си. Разбираше, че не може да бъде друг и оцеляваше, благодарение на тези, които му бяха оказали доверие.
В този момент през прозореза влезе врабче. Врабче като всяко друго доверчиво и гладно. Паникьосано то започна да търси изход стремглаво със всичките си сили.
Тъй като вземаше стъклата на двукрилите прозорци за изход, удари главата си няколко пъти в тях. Полетя към тавана сторил му се като бял облак и го окървави от раните придобити от предишните сблъсъци.
Димитър беше хладнокръвен във всичко, което вършеше. Скочи да помогне на врабчето, но разбра, че това е безнадежна работа.
Птичето разбираше, че се блъска в илюзиите си, но това не му помагаше да намери естествения изход.
То се уплаши още повече и само случайният му безумен опит се овенча с успех.
Окървавено, с писък опианено от щастие, врабчето отлетя към свободата си.

Един баскетболист, очевидно неуспял в спорта, открил в себе си „литературен“ талант.
Своите творения той изпратил на Бернард Шоу за оценка.
Отговорът бил образен и убедителен:
„Когато прочетох съчиненията ви, разбрах, защо не сте станали добър баскетболист. Работата е там, че вие не умеете на време да хвърлите топката в коша“.